Дона МИТЕВА
Специалистите разглеждат в три аспекта бургазлията като консуматор на вино: такива с по-ниски финансови възможности, но ценители и познавачи на доброто вино, които търсят съответно вина в Bag in Box пликове и кутии; консуматори-традиционалисти, които държат да пият вино от стъклена бутилка с коркова тапа на изгодна цена, т.е. избират нисък до среден ценови клас от български сортове за съответния сезон; и консуматори с възможности и отношение към перфектното вино. Последните предпочитат колекционни вина от висок ценови клас, които не отстъпват на тези от Западна Европа.
Нараства потребителското търсене и предпочитания към напитки с по-нисък алкохол. Това се забелязва най-вече сред по-младите потребители и жените.
Немалка част от ценителите на вино са ориентирани в търсене на регионални винарни с цел провеждане на дегустация, подбор и попълване на личните си колекции от вина с различни реколти и сортово разнообразие.
Качеството на вината от местните регионални изби е предизвикано от ефекта на приложените специфики в технологията на микровинификация, уникалността при брандиране и съхранение, подчертават експертите.
При виното, както и при дрехите, има модни тенденции. За тях говорим с инж. Антон Полукчиев, председател на Управителния съвет на Бургаска Южночерноморска регионална лозаро–винарска камара: „Остава модно розето във всичките му цветови и сортови варианти – аромат на диви горски плодове с подсилен цвят до чери – розе; розе с цвят „лучена люспа” до цвят „сьомга” с плод на цитрус, цариградско грозде и свежа праскова. Като нова тенденция в консумацията на вино се очертават нискоалкохолните червени вина, по-малко натоварени, по-леки, по-ароматни, по-живи”.
Скокът в цената на виното е факт. Той е пряко свързан с производствено-технологичните разходи: електроенергия, консумативи, технологичния процес, административно-управленски разходи, логистика, складиране, маркетинг, реклама и т.н..
„Конкретно за виното от съществено значение е сортът грозде и приложените методи на производство и отлежаване. При вино, произведено от грозде с контролиран добив (800-900) кг/дка и ферментирало в дъбови бъчви (ЗНП), цената е по-висока от тази на вино, произведено от сорт с неконтролиран добив (ЗГУ) и ферментирало в резервоари от неръждаема стомана”, обяснява инж. Полукчиев.
А гроздовата реколта миналата есен бе добра. Оправдаха се прогнозите на лозарите за до 20% по-голям добив на грозде през кампания 2021 в сравнение с 2020 година. За малък брой лозари обаче годината се оказа неблагоприятна, поради нанесени поражения от паднали градушки и опустошения на масиви от лозова щитовка в Поморие и Руен.
„Повечето стопани успяха да отгледат високо качество грозде от сортовете „Мускат отонел“, „Совиньон блан“, „Шардоне“, „Мерло“, „Каберне совиньон“, „Каберне Фран“ и др. На проведено заседание на РДК в края на декември 2021 г. беше констатирано, че произведените вина реколта 2021 са с елегантен отпечатък от специфичния черноморски тероар, отличаващ се с минерал във вкуса, хармония на тяло и киселини със загладени плодови нюанси в ароматите”, казва технологът.
Според специалистите реколтата от грозде миналата година е една от най-добрите през последните три десетилетия.
С цел отговорна консумация на алкохол и опазване на човешкото здраве, на 11 януари 2022 г. Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) и Спиритс България подписаха европейския Меморандум за разбирателство (МзР) за предоставяне на енергийните стойности на алкохолните напитки на етикета на бутилките, както и списък на хранителните съставки и спецификата на продуктите онлайн. С тази стъпка секторът надхвърля съществуващите законодателни задължения и отговаря на съвременните социални норми за информиран и отговорен избор на потребителите.
Чрез информиране за енергийните стойности на етикета на бутилката ние отговаряме на очакванията на консуматорите в цяла Европа за напитки с гарантиран произход и превъзходни качества.
„Ковид кризата и ограниченият достъп до световните пазари доведоха до голямо количество нереализирана българска винена продукция. В опит да минимизират щетите много от представителите на бранша се ориeнтираха предимно към вътрешния пазар”, казва инж. Полукчиев.
Родните вина, в това число регионалните, следват световните тенденции за производството на качествени вина със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и са харесвани, достойно оценявани с призови места на международни форуми.
Българинът, респективно бургазлията, е традиционалист в подбора си на вина и високоалкохолни напитки и не изневерява на добрия вкус. На трапезата му достойно място заема българското вино, защото е направено с любов и майсторлък.
