Дона МИТЕВА
Темата за виното винаги е вълнувала българина, а и не само. Полезно ли е, какво вино с каква храна да се съчетава най-добре, може ли да се лекува с тази напитка. Това са част от въпросите, чиито отговори са търсени и назад във времето. Точно на тези въпроси и отговори е посветена изложбата „Енотека и Библиотека“, която е подредена в Регионалната библиотека на Бургас.
Молитва при гроздобер има и такава против вкисване на виното, народни рецепти с вино, публикувани в „Граматиката“ на Неофит Рилски, рапорт, изнесен на международен конгрес по храните третира въпроса дали виното е храна – това са само част от фактите, които съдържа изложбата.
„Февруари е месецът на виното и любовта – това ни провокира да направим тази изложба и по-конкретно да представим „виното от летописите на времето“. Експозицията се намира в изложбена зала "Проф. Димитър Аврамов" на библиотеката. Тя съдържа снимки от документи, статии в списания, рецепти и други материали”, разказва с увлечение пиарът на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов” в Бургас – Гергана Цонева.
Молитви за грозде и вино
Ето и част от любопитните експонати: „Октоих петогласник” е издаден във Венеция от Винченцо Вукович през 1560 година. В състава на тази богослужебна книга е включена и молитва при гроздобер, която е подписана с тайнопис: „Аз, Моиси, не изобретох, вете”.
Печатарят, дякон Моиси, подчертава, че е заимствал текста от друг източник, а не го е съставил сам. Това навежда на мисълта, че въпросната молитва е още по-древна. А в „Зайковски Светогорски требник“, който е от втората четвърт на четиринадесети век и е най-ранният славянски требник от колекцията на НБКМ, има цикъл от молитви, една от тях е срещу вкисване на виното. Там също я има и молитвата при гроздобер.
В „Апостол и избрани евангелия” от втората четвърт на 16 век има приписки от книжовника Радул, който е оставил на две места признанието, че е писал по книгата, когато е бил пиян. Друг книжовник пък споменава и факта, че докато е работил по „Даниилов пролог“ се е почерпил в кръчмата.
В „Бельовски дамаскин” от 1776 година, изписан от книжовника Димитър от Пазарджик на листа с приписката, придружаваща слово против пиянството, се казва, че виното не е криво (не е виновно) за пиянството, се чете и текстът: „едни винопийци ще кажат: Щом виното е зло, защо го даде Господ? Я, чуй, човече, та недей да хулиш, защото виното не е зло, ами многото пиене донася злото… Защото злите хора и без виното са зли и грешни, та затова не можеш да намираш махна на виното, дето го пиеш без мяра…”
Народни рецепти с вино
Изложбата съдържа и народни рецепти, изписани и подвързани към екземпляр от „Болгарска граматика” на Неофит Рилски, издадена в Крагеувац през 1835 година. „Когато косите падат, главни земи на тръст зелен кората и скълцай с оцет и намажи главата и пипере триен смешай с вино и оцет и обложи главата, диви смокини или питомни листе земи и скълцай и смешай с мед и мажи главу“.
„Кога смърди уста човеку, земи копишник, свари с вино и трендафил сух згори, стрий на брашно и трий зъбите, мед согревай и дръж у устата.“
„Коя жена кърмачка нема млеко, земи морач и кимион, разкълцай и смешай с мед и вино старо и напои жената; и лозе бело скълцай и напои с вино; и илково семе скълцай и напои с вино…”
„Храна ли е виното“ например е темата на рапорт, изнесен на Международен конгрес по храните.
„За действието на виното против туберкулоза, холера и малария“, “Да пием ли вино?“ – отговорите дава науката още в далечната 1959 година.
Пресата и виното
Пресата също не остава безразлична към алкохолната напитка. „Ступан” е земеделско-икономически вестник и първото българско издание на селскостопанска тематика, което излиза от септември 1874 година, където се говори за лозя и вино.
Друго печатно издание - „Нова България” - в своя 25 брой, който е излязъл през август 1876 година, публикува гневна дописка, свързана с връщането на отменения година по-рано данък за виното.
В „Цариградски вестник“, който излиза в периода от 1848 - 1862 година в брой 51, излязъл декември 1861 година, има публикувана статия за изложение на видинските граждани за данъка на виното и свинете. Данъкът на виното е намален наполовина и изложението е написано с благодарност към властите.
На 1 юни 1929 година излиза първият брой на „Руйно вино” - независим вестник за защита правата и интересите на питиепродавците и лозарите. Вторият брой е преименуван на „Вино”, вероятно за да бъдат приобщени към изданието и почитателите на бялото вино. В първия брой има статия, озаглавена „Ролята с името „Вино” под портрета на Христо Ботев е публикуван откъс от стихотворението му „В механата”.
Виното присъства и в бургаския периодичен печат. В „Морска заря” от януари 1029 година е отделено важно място на статията „Аферата по компрометиране на анхиалските вина”.
В броя от 21 януари 1934 година на независимия ежедневник „Бургаски фар” е коментирана винената реколта в Бургас.
Това, че у нас е имало пепиниери, говори списание на Дружеството на българските пепиниеристи, което излиза веднъж месечно. Издават го в Плевен, а годината е 1911. Сега обикновено лозарите, които решат да засаждат нови масиви, търсят разсад от пепиниери, които се намират в чужбина. Списанието съдържа бюлетин на Лозаро-овощарското информационно бюро – Плевен и е орган на Българския лозарски съюз.
Тези и още много теми можете да проследите във факсимилетата, които са част от изложбата. Все теми, които могат да обогатят, развеселят и върнат в миналото всеки, посетил изложбата.
А изводът, който може да се направи, е: Едно е ясно, виното - „еликсирът на боговете“ винаги е бил в центъра на внимание на хората, независимо от времето, в което са живели.
Изложбата в бургаската библиотека може да бъде видяна до края на февруари.
