Дона МИТЕВА
Учениците от 1 до 4 клас се върнаха в училище. Същото направиха и три класа от по-големите ученици на ротационен принцип - на чиновете седнаха 7, 8 и 10 клас.
От 26 април се връщат 5, 9, 12 клас, ако ситуацията позволява. За дванадесетокласниците това е наложително, тъй като за тях учебната година приключва в средата на май. На 17 май предстои да се върнат 6 и 11 клас.
По думите на инж. Виолета Илиева, началник на Регионалното управление на просветата в Бургаска област, учебните занятия са започнали без усложнения.
„Моите двама синове – Боян – 2 клас в Музикалното, и Момчил в Математическата, отидоха на училище с голямо удоволствие. Радват се на присъствените часове. Да си призная честно, и аз се радвам, защото при онлайн обучението вкъщи прилича на лаборатория на НАСА. Учителката по пиано на малкия иска да се виждат клавишите и нотите. Учебен час съм стояла права с вдигнати ръце с камера.
По математика на големия ми син пък трябва да са включени две камери – едната върху ученика, а другата насочена към тетрадката, в която пише. Аз също работя онлайн. И когато тримата сме едновременно, просто нета не стига. Забиват устройства. Да не говорим, че малкият невинаги се справя сам“, разказва Стела Найденова, преподавател в университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
По нейни думи, в разговори с нейни колеги и родители на ученици вече има и оплаквания за повишаване на диоптрите на децата, които са с очила.
Една част от навиците на подрастващите са поставени на сериозни изпитания с ученето от дома. Защото все пак можеш да си в час и докато си в леглото. Учителят просто да ти приказва урока, докато подремваш. Не че и в клас няма спящи ученици.
„Моето мнение и като родител, и като преподавател е, че онези, които желаят да учат, го правят и в присъствена, и в онлайн среда. Това важи за ученици и за студенти. Въпрос на мотивация“, заключава Найденова. А техническото оборудване за семейството й е истинско предизвикателство. Както и отговорността на родителите към дистанционното обучение на децата им.
В училище „Христо Ботев“ в село Череша, община Руен, всички ученици вече са в клас. Те са общо 29 деца. „Направили сме организация, така че учениците от 5 до 7 клас влизат в час в 7.45, а от начален етап - от 8. Така не се засичат по време на междучасията. Осигурена е нужната дистанция в клас, дезинфекция и всичко необходимо“, обяснява директорката Айтен Вели.
Тази учебна година по нейни думи е по-лесно и на ученици, и на учители, защото ползват електронни учебници. Има добър интернет, токът не спира.
„По време на онлайн обучението имахме болна от COVID колежка, за радост - изкара го леко и преподаваше от дома. Имахме още една, която бе карантинирана, но отново без проблем се справяше“, разказа Вели.
Само две деца – от ромски произход, са били без електронни устройства. Дадени са им от училище. Малкото – трети клас, е викано в училище, за да се научи да работи онлайн, защото и родителите му не се справят. Сега смело може да се твърди, че детето е интегрирано към учебния процес. Другото момиченце, седмокласничка, се справя сама .
От двете ромски махали на Карнобат децата като за първи ден са в класните стаи. Това потвърди медиаторката Гергана Демирева. „Много ги е страх хората, кварталите са пълни с болни от корона. Но те нямат пари да отидат да си правят PCR тестове. Според мене трябваше всяка община сама да прецени кога да тръгнат учениците присъствено. Но това си е само мое мнение“, казва Демирева.
Ако се съди по думите й, че първо, има много болни и второ, че всички много се страхуват, нищо чудно до края на седмицата ентусиазмът от присъствено обучение в ромските махали на Карнобат съвсем да спихне.
Не са малко и родителите, които сложиха преждевременно ключ като бижу на врата на децата си и ги оставиха сами да се грижат за себе си докато те са на смяна. Няма как те да не се радват на завръщането им в клас.
Други семейства, където има ученици и учители и стаите не са достатъчни, та се налага мама или татко да преподават от коридора, са направо щастливи от избавлението да висиш часове в малкото помещение.
Със сигурност радостта от живия контакт я има сред подрастващите. Няма как и техните родители да не си отдъхват от дистанционното обучение.
