Черен бургаски пясък попада в световните колекции

Дона МИТЕВА

Единствената колекция от пясък в България се намира… в Бургас. Тя е създадена по идея на доцент Светла Далакчиева, която е главен уредник в Природонаучна експозиция в Регионален исторически музей Бургас и преподавател в университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Колекцията наброява над 600 различни мостри от цял свят.

Под сурдинка се знае, че за колекцията дори завиждат от музея „Земята и хората“ – че не са се сетили първи те. А снимка на пясък от плажа на Резово е включен в календар на университета в Минесота, САЩ.

Целта, която стои в бъдеще, е как тези мостри да бъдат безопасно изложени, така че до тях да имат достъп бургазлии и гости на града.

 

Началото

 

„Всичко започна като на шега. Видях снимка на звездовиден пясък от Япония, която ме заплени. Тогава написах в търсачката: „пясъците на света“ и видях какво необятно богатство са“, спомня си Далакчиева.

доцент Светла Далакчиева

Началото е сложено през 2014 година с децата от екоклуб „Вая“ към природонаучния музей. В търсене на интересни занимания се стига до това да се колекционира пясък от различни места. Децата правят проучване сред посетителите в музея – дали пясъкът да се съхранява в епруветки, или в бурканчета. Анкетата показва 50:50, но счупването на епруветка решава спора – на преден план излизат бурканчетата.

Отначало се събира пясък от близките плажове, но любопитството кара да се търсят контакти и в чужбина. А благодарение на това, че у нас няма колекционери – има много желаещи чужденци да изпратят от своите колекции пясък, срещу например бургаския черен пясък.

 

Колекционерите

 

Колекционерите на пясък по света се наричат псамофили и имат свой кодекс. Любопитното в него е, че се колекционира точно определено количество пясък и това е 30 милилитра. Това е точно една кутийка от едновремешните фотоленти.

Освен това, пясъкът не се продава, а се заменя само срещу друг вид, който липсва в колекцията. Така започват да се търсят контакти с хора от различни точки на света.

„Първо с децата писахме на един американец. Той ни отговори и от нашия плаж разменихме проба за пясък от неговата колекция. Обикновено големите колекционери имат списъци с проби от пясък, които са им в повече и могат да заменят“, разказва Далакчиева.

Много помага на бургаските ентусиасти фактът, че от България няма пясъци в световните колекции. Така е било, докато не са се появили нашите хора – сега в много точки на света знаят за черния пясък от Северния плаж или пък за пясъка от остров Света Анастасия или Свети Иван.  

 Черен пясък от бургаския плаж се разменя успешно за Хавайски зелен пясък, който и до ден днешен си остава като атракция в колекцията, в която вече има проби от всички континенти. Обикновено трампата върви най-много с германци, американци, англичани и французи.

 

Сбирката

 

„Имаме пясък от Бермуда, Великденските острови, Сахара, Дубай, Юта, Антарктида…“ - изрежда Далакчиева. Едно от последните попълнения е пясък от Куба. Има и звездовиден пясък от японския плаж, където никой не лежи на хавлията си, а всички са на четири крака и лазейки, се наслаждават на красивите форми.

Сега, когато децата от екоклуба вече стърчат една глава над своята менторка, продължават да я спират по улицата с мили спомени.

 При колекционерите пясъкът не се продава, а се заменя само срещу друг вид

„Хубавото бе това, че покрай пробите започвахме да търсим и четем за определени места по цял свят. Децата сами съставяха писмата, разказваха си кой какво допълнително е прочел или научил за мястото, от където е дошъл пясъкът. Така се учи география, история и какво ли не“, спомня си музейната работничка.

Най-трудно и до момента се намират проби от Русия, признава тя, продължавайки традицията, създадена с екоклуба. Опитва се да влезе в контакт с колекционер оттам, но той не отговаря на писмата и запитванията. Докато от САЩ в бургаската колекция има проби от почти всички щати.

 

„Мисия „пясък“

 

Научили за колекцията, много хора се включват в обогатяването й. „Мои приятели ми носят пясък от различни точки на света. Отначало бе много странно, като поръчах  какво искам да ми се донесе от екскурзия в чужбина, но после много хора се зарибиха, така да се каже. И се оказа, че пясъкът започна да ни сближава - усмихва се Далакчиева. – Нещо като „Мисия пясък“.

След неин разказ в ефир на радио, на следващия ден  в природонаучния музей влизат двама младежи. На въпроса дали ще разглеждат колекцията, те отговарят отрицателно. Оказва се, че слушали предаването и носят пясък за колекцията.

 

Куриози

 

Не липсват и куриозни ситуации. „Викат ме в митницата. Строга служителка гледа пратката и пита: „Семена?“ Отговарям: „Не“. „Билки?“ клатя отрицателно глава и за да не се измъчва повече жената, казвам: „Пясък“. Следва объркване, съвещание на служителките и ми се заявява, че ще трябва да се изследва пратката. Питам наивно: „Къде ще го изследвате? В България няма такава лаборатория“. Отново объркване и съвещание. И…пратката бе освободена“, смее се на спомена Далакчиева, допълвайки, че служителките в пощата също са фенки. Още като я видели, питали за къде ще се праща пясък или ще се получава.

Малка чест от колекцията

Геолог пък, който се опитва да обогати своята колекция с минерали -  не успява, защото му ги вземат на летището, но пясъка за бургаската колекция никой не закача.

От Испания самата Далакчиева се сблъсква с изненадата на летищните власти, виждайки шишето, пълно с пясък от Валенсия. Следва усмивка и „ок“, когато се разбира, че е за колекция.

 

Морски, речни, вулканични

 

Пясъците в колекцията са морски, речни, вулканични. Някои от тях са си направо чакъл, като този от Исландия или пък от Гърция. „Като чакъл е пясъкът от Ница, също и от Монако. Тези градове може да са световноизвестни, но пясъкът им е едър“, обяснява еколожката, вмъквайки друга любопитна информация, че пясък от Австралия е вписан като рекорд на Гинес - за най-бял пясък.

Има и места, откъдето е забранено да се изнася пясък. „Мои познати, които съм спечелила за „Мисия „пясък“ ми донесоха проба от такъв плаж в хавлията, която бяха постилали там. Просто не бяха я изтръскали, а напротив, бяха лекичко досипали пясък в нея. Едно тупане и чистене на хавлията падна, но се събра нужното количество за проба“, обяснява колекционерката.

Коментарът на приятелите е красноречив: „По лесно наркотици щяхме да донесем, отколкото пясък“. Подобно изказването на друг човек, който, тръгвайки от Норвегия, получава задачата да донесе пясъчна проба. „Ти нещо по-лесно не можа ли да ми поръчаш?“. Такъв е въпросът му към Далакчиева, след като е спирал край множество фиорди в отчаяни опити да събере пясък за колекцията.

Един от ценните експонати е и този от остров Реюнион, където се намира база на Френския легион и съответно е недостъпно място за граждани. Пясъкът е донесен за колекцията от българин, служил в легиона.

Така се оказва, че шепа пясък обединява хората, прави ги приятели, събужда усмивки, мечти.

„Имам познати, които преди да тръгнат на почивка в чужбина, идват да видят какъв е пясъкът там“, обяснява за ползата от колекцията нейната създателка и от погледа й е ясно, че тя мечтае да я превърне в достъпна изложба. Още се търси най-удачния начин на излагане – така че да се вижда добре съдържанието на бурканчето, но в същото време да е защитено от кражба или пък невнимателно счупване.

Да се разглежда пясък под микроскоп е интересно за малки и големи

В Германия има музей на пясъка. Вероятно на един по-късен етап може да се почерпи опит от него или пък бургаският дух и неизчерпаема енергия да роди свое решение, което да реши въпроса с излагането на колекцията, така че тя да радва всички. Защото  наш репортер по време на отворените врати в университет „Проф. д-р Асен Златаров“ видя блесналите очички и чу многото въпроси на учениците, пред които доц. Светла Далакчиева разкри необятния свят на пясъка. А тя бе донесла там една мъничка част от бурканчетата с пясък.

„Има още места и в България, от които може да се попълни бургаската колекция“, признава  създателката й. От крайречието на Дунав няма пясък в сбирката, а също така и от част от плажовете на север от Варна. Но можем да се похвалим с пясък от Мелнишката река, който блести като сребро, и такъв от Копа Кабана – същинско злато.