Страх тече във вените ми, гледайки смъртта и насилието в родината, споделя Анастасия Карпенко
Моника ИЛИЕВА
Войната в Украйна е събитие, което създава огромен бежански поток към България (залива и околните държави) и най-вече по Черноморието – Бургас и Варна, останалите рефлексии от конфликта тепърва ще се усещат. Първата вълна се поема от съпричастност, доброволчество и широко отворени врати на частни домове, внушаващо солидна доза хаотичност и абдикация на държавата. По информация украинските бежанци пристигат на групи, организирани с автобуси и в малките часове на денонощието. Има и пътуващи индивидуално, като изповедта в следващите редове. Анастасия Карпенко – известна украинска актриса, дава своя прочит – емоционален, човешки, майчински – на ситуацията в родината си.
В Украйна беше чудесно, мирно, спокойно, имахме прекрасен живот. Така започва разказа си Карпенко, пред репортер на в. „Черноморски фар“, която днес е бежанка, настанена в апартамент на свой приятел в Поморие. „Не е нужно някой да ни спасява. От какво и от кого? Лъжа и неправда е това. Не сме очаквали руснаците като освободители, никой не ги обича в Украйна. В този смисъл помощ не ни е била нужна. Имахме процъфтяваща страна“, добавя 39-годишната украинка, пропътувала стотици километри с личния си автомобил, за да се спаси от войната.
24 февруари 2022 година, дата, която със сигурност ще влезе в най-тъмни краски в новата история на Украйна, започва с това, че в 6 сутринта мъжът й казва, че нападенията започват. Отказва да му повярва. „Можете ли да си представите, че това се случва с вас“, пита на свой ред тя. Чува свистящи във въздуха ракети. Обръща се към съпруга си – „война?“. Дори, когато произнасяш думата, не вярваш, че е истина. Не вярваш, че може да я произнесеш в пълния й смисъл“.
Започва подготовка по напускане на Киев, обстановката се нажежава. Летят ракети, падат бомби над града. Отдалечавайки се на километри от Киев, осъзнава, че настоящата военна обстановка е реална. Война на Русия срещу Украйна!
39-годишната Карпенко има отлична театрала и филмова кариера. Не може да каже колко роли е изиграла в киното и театъра, но са достатъчно много. Като най-ярко определя участието си в сериал, в който влиза в образа на лекар – главна роля. Героинята й се казва д-р Ковалчук. Голям, мащабен сериал от 90 серии, в два сезона. Същевременно тя е майка на 10-месечна дъщеря, която носи името Мария. Съпругът й е звукорежисьор. Остава в Киев, за да участва в защитата на града, както и родният й брат. В повечето случаи, независимо дали са мобилизирани, или не, украинците не искат да напускат страната. „Народът ни се обедини. Мъжете се обединиха и останаха да бранят родината с цената на живота си. Ние украинските жени, бяхме помолени да напуснем страната, за да отведем нашите деца – бъдещето на нацията на сигурно място“, споделя любящата съпруга и майка.
Продължава своеобразната си изповед с факта, че украинците никога не са били по-сплотени. Всички искат и се стремят към едно – победа. „Длъжни сме! Можем да победим. Цялата страна е като едно цяло, като един юмрук“, добавя тя.
Потресена е, че в новия търговски център в Киев е влетяла ракета. Ново и красиво здание, в което няма военна техника е унищожено. Наред с отчайващите новини, идват и хубави. Като тази, че беларуската войска е освободила границата с Украйна. Мобилизирана за нападение над Черниговска област, отказват да се подчинят на заповедта за атака. Еднозначен и силен акт против политиката на Лукашенко.
„Мариупул – градът, който изчезна завинаги от лицето на Украйна, унищожен е. Бомбардирали са училища и родилни домове. Вътре е имало жени, трябвало е да родят своите деца, а те им сипят бомби. Броят на загиналите не се знае с точност. Знаем оцелелите, но колко са загиналите не може да бъде казано. Радостни сме за спасените. Колко са загиналите – въпросът, който трябва да си зададем. Над това трябва да се замислим. Там умират хора ежечасно и всеки ден“, заявява жената с не едно и две успешни превъплъщения в киното на волева и силна личност.
С огромна болка споделя, че в театъра, превърнал се в ковчег, са се укрили безуспешно над 1500 жени с деца. Там се е намирало най-голямото бомбоубежище. Известно е, че са спасени 100 човека. Огромна човешка драма. „И забележете, на върха на сградата, от двете й страни, имало надпис „Деца!“. Пилотът, пуснал бомбата, е могъл да го види и че това не е военна база. Взривът е пуснат хладнокръвно, без съчувствие“, добавя Анастасия Карпенко.
Към мрачната картина, тънеща в разруха добавя Волновах и Харков– напълно сринати. Съмнява се дали са оцелели и няколко здания: „Тази армия не просто унищожава инфраструктурата ни, тя има задачата да унищожи украинския дух. Това е страшно. Въпреки, че съм тук, на сигурно място, усещам този страх да тече във вените ми. Преживявам го“.
Повдига въпрос, който на фона на апокалиптичната разруха, обхванала страната и хилядите мирни жертви, остава заглушен – „Колко насилени момичета има, знаете ли? Безпощадни са“. Дъжд от куршуми е изпратен в краката на мирен митинг в Херсон. Тълпата скандирала: “Мьi вас здесь не ждём. Ухадите, солдатьi. Ухадите! Ето наша земля”, видях снимки на лежащи хора в кръв уверява Анастасия.
От думите й става ясно, че желае с цялото си сърце да се върне след края на войната в Украйна. Ако някой в Европа се опасява, че украинците искат да бъдат бежанци на континента – лъже се: „Украинците искат обратно по домовете си. Мои приятели, с които общувам, а те са достатъчно много, искат да се завърнат в родината. Няма такова нещо като: О, боже! Най-после в Европа, оставам да живея тук. Искаме да живеем на нашата земя. Да бъдеш бежанец не е хубаво. „Ето не класна!“
На финала, твърде рано е за каквито и да било планове и сметки, войната продължава да гори. Хората, бягащи от нея, трудно могат да планират бъдещето си – факт. Част от тези хора може да останат, други като нашата героиня – ще предпочетат да си заминат.
