Дона МИТЕВА
В нашето забързано ежедневие дори спирките ни в църкви и манастири са задъхани. Кратки молитви – всеки според възможностите на интелекта и темперамента си. А често и само няколко селфита, монета дарение, за вътрешно успокоение и дотам. Малцина са онези, които се вглеждат в стенописите и иконите. А още по-малко са хората, които се замислят за зографа, който ги е нарисувал. Колко от нас са се запитали дали в наши дни има зографи?
Да, има. Такъв е бургазлията Тодор Жеков. Той напълно се вписва в представата за божи човек. Но отговаря и на модерните изисквания за учител. Говори спокойно, увлекателно. Липсва назидателният тон. По-скоро в гласа му се усещат нотки на смирение. А целият излъчва доброта.
Учителят преподава в бургаското ОУ „Любен Каравелов“, същевременно е и част от екипа зографи, които работят в българския манастир в Атон, изографисват нови части в Бачковския манастир, правят и стенописите на църквата „Св. Пимен – Зографски“ в бургаския квартал „Крайморие“.
„От две години с колеги изографисваме монашеската трапезария в Бачковския манастир. За късмет, там има и анонимна благодетелка, която с благословията на дядо Сионий и с нейните средства се възстановява параклиса „Вси Светии“, разказва за работата си Жеков.
Любопитна подробност в дейността на екипа е това, че благодетелката е пожелала фонът на всички светци, които се изографисват в параклиса, да бъде позлатен. През ръцете на Тодор и брат му Недялко Жекови, а и на другите двама членове на ателие „Зограф“ - Светла Василева и Йордан Иванов, минават златни листи за 19 хиляди евро.
Четиримата са завършили във ВТУ специалност „Иконография“, но в различни години. Екипът се събира за първи път през 2005-а по повод изписването на храм в Горна Оряховица. Работили са и работят по множество църкви. Те са от малцината, без жената, които са имали възможността да се докоснат до Света гора и да работят там. Бургас ги познава и от изложбата икони, която представиха миналата пролет в галерия „Неси“.
В Света гора тримата бургазлии работят параклиса „26 зографски мъченици“. „Сега е много сложно и там, чувам се с някои от монасите, с които се сприятелих. Надявам се да има възможност скоро да отидем отново при тях, за да завършим работата си“, казва Тодор.
Зографството
Посвещаването на зографството при него става неусетно. Първо завършва в Бургас училище „Св. св. Кирил и Методий“ с идеята да кандидатства в София. Пробва само за да провери възможностите си, но погледът му е отправен към старата столица Велико Търново. След казармата отива там и вижда специалност, свързана с иконопис, стенопис. „Удари ме направо в челото – казах си: това е моето нещо“, спомня си Тодор и годините потвърждават истинността на усещането му. След него във Велико Търново завършва и брат му, а после и останалите двама от ателието.
Канонът
Водена от любопитството на делника и архаичната представа за зографи и иконописци, създадена от прочетената литература, не се сдържам и питам дали се спазват всички ограничения по канон.
„Да, спазват се. Ето сега сме в пости и аз ги спазвам. Държа да подчертая, че зографството е начин на живот. Постът не е диета. Иконописването не е просто рисуване“, разказва вдъхновено Тодор и допълва: „Канонът е червена нишка, която те води, а не те ограничава“.
Школата
Школата по иконопис в бургаското училище я създават през 2011 година, по идея на старата директорка. „Аз лично доста се съмнявах, че децата ще проявят интерес към иконите, които стоят много далече от тях. Мислех си, че няма да има желаещи“, връща се във времето назад учителят. Сегашното ръководство на училището в лицето на директорката Пепа Марчева, също подкрепя дейността.
Изненадата на учителя зограф е голяма и приятна. Когато поставя въпроса: „Кой иска да участва в школа по иконопис?“ - вижда гора от вдигнати ръце. „Реакцията на децата бе мигновена, те нямаха време да се допитват до родителите си или пък да коментират помежду си. Просто вдигнаха ръце“, споделя Жеков и допълва, че и досега групата е голяма, затова заниманията се водят на части. Децата, които са от 5 до 7 клас, бързо схващат принципите на правене на иконата. Слушат увлечени разказа на учителя си за различните стилове и школи в иконописта.
Обучението включва изработване на икони, започвайки с изграждане на графичен проект. За образци се използват известни и утвърдени в православния свят икони на светци, библейски и житийни сцени. Следващият етап включва рисуване върху грундирани дървени панели в цвят. Иконите се позлатяват и се лакират като се ползват древни техники и технологии, характерни за иконописта.
Целта на преподавателя е да внуши на децата, че иконата не е самоцел, просто рисунка, а иконата е част от богослужението: „богословие във формата на цвят“.
Доброто
„В часовете не само рисуваме. Запознавам децата с православната вяра. Четем жития на светци. Коментираме ги. Говорим за доброто, за праведния живот – такъв какъвто е в представите на подрастващите“, разказва за работата в училище Жеков. С усмивка споделя и въпрос, който вълнува ученик, изненадал го по време на занятие: „Господине, кой решава кой да е светец? Аз мога ли да стана светец?“
Тогава започва сериозният разговор за Дядо Добри, старецът, който бе познат на цяла България.
„Дядо Добри не е канонизиран за светец, но той е наричан Светецът от Байлово. Дарява за реставриране и поддържане на много български християнски храмове всяка своя стотинка. Той е духовен пример и нищо чудно да бъде канонизиран. Както това се случи с отец Паисий – гръцки монах, който наскоро канонизираха там. Ето такива неща си говорим с децата“ - дава пример учителят.
Анонимността
Обръщаме поглед и към неговите работи. Подписват ли се стенописите. „Преди години го правех, както принципът изисква. Сега вече не. Водя се от това, че когато се подпишеш, значи търсиш слава и признание за работата си. А аз съм доволен, че Господ ми въздава средства, за да живея. Славата е негова“, категоричен е Тодор. Дава пример и с известния Захари Зограф и брат му Димитър – понеже Захари е подписвал работите си – за него се знае. Но Димитър е по-смиреният, а вероятно и още по-талантлив – неговите работи са обвити в мистика и загадъчност.
Коренът
В рода на Тодор Жеков няма други зографи. Поне не и доказани. Говори се, че в миналото – няколко поколения назад, са имали свещеник, посечен от турците, който рисувал икони.
Хубавото, според него в това да си зограф е, че сам обикаляш по знайни и незнайни места. Към това със сигурност трябва да се добави и мисията на учителя, който не само разкрива пред светналите очи на учениците си тайните на иконописта, но и прави от тях по-добри хора.
„Мисля си като гледам светналите очи на децата, че това поколение ще бъдат по-добри от своите родители. Така ми се иска. Оня ден събирах рисунки в двора на училището. Дойде една майка, която донесе работата на дъщеря си и непринудено сподели за това как желанието на детето да рисува се засилва с всеки изминал ден“, споделя учителят.
За Никулден по традиция ще прочетат с децата житието на свети Николай Мирликийски Чудотворец.
А иконите, нарисувани от тях, ще продължат да бъдат представяни на редица изложби - както училищни, така и градски.
