Неделя, 23 Яну 2022
    
Мнения Общество

Данаил Георгиев, бивш депутат: Правата на българите в Северна Македония са червената линия, която не трябва да се пресича

  30.11.2021 13:02  
Данаил Георгиев, бивш депутат: Правата на българите в Северна Македония са червената линия, която не трябва да се пресича
Данаил Георгиев е роден на 2 октомври 1977 г. в Ловеч. Завършва средното си образование в Езиковата гимназия в Ловеч с профил немски и английски език. Редовната си военна служба завършва като офицер от запаса. Магистър по международни отношения от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Работи последователно като експерт на Парламентарната група на „Коалиция за България“ за мандата на 39-ото Народно събрание, експертен сътрудник на Комисията по отбрана на 40-ото Народно събрание и на Комисията по външна политика и отбрана на 41-вото Народно събрание. Професионална специализация – парламентарен и граждански контрол над секторите външна политика, отбрана и сигурност. Активист на бившата младежка организация на БСП – Българска социалистическа младеж, в която е заемал позиции председател на клуб, член на Градския съвет – София, член на Националния съвет, Главен секретар на Националния съвет, заместник-председател на Националния съвет. От 1994 г. играе бейзбол, в момента е състезател на Клуб по бейзбол и софтбол „София Блус”. Депутат е и в 46-ото Народно събрание от коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“. Заместник председател е на „Движение 21“. Като специалист по международни отношения наш репортер разговаря с него по темата „Северна Македония“ и преговорите им за членство в Европейския съюз.

„Отстъпихме достатъчно, от тук нататък топката е в тяхното поле“, заяви още той

 

Интервю на Георги РУСИНОВ

 

– Г-н Георгиев, плюс или минус в преговорите с Република Северна Македония за членството им в Европейския съюз ще е липсата на патриотични формации в очертаващото се бъдещо управление?

– Аз мисля, че липсата на патриотични формации в парламента и управлението няма да е минус, тъй като, ако сте забелязали, от пролетта на тази година, откакто управлението е в ръцете на служебното правителство, има една забележима промяна в позицията на България по отношение присъединяването на Република Северна Македония в Европейския съюз. Тази позиция се различава от предишното управление на ГЕРБ и „Патриотите“ с това, че е много по-разбираема по отношение на европейските партньори и в по-голяма степен е в съзвучие с ценностите на Европейския съюз. Аз приветствам такава позиция на България и я поддържам напълно.

– Какъв е основният акцент в тази позиция на служебното правителство?

– Правата на българите, живеещи в Република Северна Македония. От това нещо България не трябва да отстъпва и това трябва да е червената линия, която не трябва да се пресича при преговорите с тях.

– Смятате ли, че ако „Продължаваме промяната“ състави кабинет, ще променят начина на говорене между двете държави и ще отстъпят по някои позиции?

– Все още ми е трудно да се ориентирам по заявките, които те дават по тази външнополитическа тема. Техните позиции не са твърде ясни. Не смятам обаче, че дори и да имат някаква различна позиция, то тя ще бъде приета от българското обществено мнение и ще мине без съпротива от обществото. Не очаквам и останалите парламентарни групи, на които те ще разчитат, да сглобят правителство, да подкрепят някаква съществена промяна в преговорната ни позиция. Имам предвид промяна в позицията по отношение на отстъпки от наша страна, и то най-вече за правата на българите в Македония. Най-важното е да се спре езикът на омразата, в учебниците по история да не се злоупотребява, да могат българите там да се ползват с всички граждански, политически, икономически, културни права, както са останалите народи в западната ни съседка. Аз съм за това също и българите да бъдат включени в конституцията на Република Северна Македония като държавообразуващ народ, за да могат те да се ползват с пълния обем права наравно с останалите.

– Как ще коментирате скандала с името на Даниел Лорер, който излезе в македонските медии като сигурен външен министър, докато все още се водят преговори за кабинет?

– Не бих го нарекъл скандал. Склонен съм да вярвам, че наистина това е номинацията за външен министър на „Продължаваме промяната“. Очевидно е, че в случая е изтекла информация може би и по някаква линия, която да опитва да промени позицията на страната ни с условията, при които ще се съгласим Република Северна Македония да започне преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Може би е положителен фактът, че „Продължаваме промяната“ не разполагат с пълно мнозинство, така че от страна другите парламентарни партии, а и не само, ще има възможност за корекция по тази позиция. Няма да могат еднолично да формират някаква позиция, която твърде много се различава от вижданията на повечето хора в страната.

– Кои са подводните камъни, които се крият във взаимоотношенията ни с Република Северна Македония?

– Това е да допуснем те да преминат през преговорния процес, без категорично и на нормативно ниво да премине през стъпки, с които се отказва от кражбата на история, от антибългарското говорене както в медиите, така и от представители на държавата, в учебниците. Както казах вече, важно е и българите да получат равен статут с останалите народи в Република Северна Македония, за да могат те да се ползват от всички права, дори и да заемат публични и административни постове.

– За какво трябва да настояваме категорично и къде пък можем евентуално да отстъпим в тези преговори?

– Аз смятам, че българската държава достатъчно е отстъпила към този момент. От тук нататък има малко опции, в които трябва да се предприемат отстъпления. Смятам, че позицията, която и служебният кабинет, и Външно министерство формулира, е достатъчно аргументирана и достатъчно добре издържана. От тук нататък топката е в полето на Република Северна Македония. Разбира се, можем да говорим и по икономически, културни и трансгранично сътрудничество в граничните райони, но сърцевината и препъникамъкът към този момент е нашето несъгласие за присъединяването им в Европейския съюз. Не смятам, че имаме възражения изобщо към членството им, напротив много пъти сме заставали с позицията, че трябва да се разширяват съюза към Западните Балкани. Това обаче не трябва да е за сметка на езика на омразата. Република Северна Македония трябва да се откаже от македонизма, който се основава на антибългарското.

– В същото време продължаваме да наблюдаваме активно антибългарско и говорене, и политика в Скопие. Може ли изобщо да се промени това отношение към нас?

– Това може би ще се промени след месеци или години, но е нещо, което зависи от македонската страна. Те следва да предприемат инициативата в тази посока. За всеки случай, такъв тип отношения не са подобаващи между две съседни страни и членове на Европейския съюз. Не може те да са член, при положение че те изграждат цялата си история и идентичност с отричане на българските елементи, историята и нейната кражба.

– Иска ли се от нас да признаваме македонско малцинство в България?

– Аз не съм запознат да има такова изискване и не ми е известно да е било поставяно. Трябва да не забравяме, че идеята за македонска нация възниква след края на Втората световна война. Така че на територията на България обективно не може да съществуват македонци, защото тази нация е сравнително млада и е възникнала на територията на днешна Република Северна Македония. В исторически план там е безспорно, че са живели и други народи преди Втората световна война.

– Тъй като Словения в момента председателства Съвета на Европа, какъв фактор може да е тя в преговорите между България и Северна Македония?

– Тяхното влияние е в това, че определят дневния ред на Съвета. Могат да поставят определени въпроси за дискусия и обсъждане. В този Съвет решенията се взимат с единодушие, така че както България, така и другите държави-членки имат равно право на глас. Словения като страна, която е „за“ разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани, ще постави този въпрос до края на годината на масата на преговорите. Това не означава, че има необходимите лостове да окаже въздействие и влияние върху нашата позиция. Българската дипломация е на ход сега да потърси партньори сред останалите европейски държави, които могат да разберат добре нашата позиция. Предстои Франция да поеме председателството на Съвета на Европа, а те не са много категорични за разширяването към Западните Балкани. Според тях страните не са подготвени достатъчно добре и не изпълняват критериите за членство. Може би след нова година този въпрос няма да ни бъде поставян толкова често на вниманието и българската дипломация ще може да обръща повече внимание и по другите важни теми.

– Не се ли вглъбява външната ни политика прекалено много по въпроса „Македония“, а в същото време да неглижираме други български общности – като бесарабски българи например?

– В такава ситуация сме в момента и обективните фактори налагат да се занимаваме повече с македонския въпрос. Аз не смятам, че държавните институции изостават в план и в отношението и връзката с бесарабските българи. Периодът обаче е такъв, че предстои Европейският съюз да се разширява към Западните Балкани, така че външната ни политика трябва да е достатъчно съсредоточена там, че да са защитени българските ни интереси.

 

Интервюто е от броя на вестник "Черноморски фар" от 23 ноември


Анкета

Очаквате ли COVID-19 пандемията да приключи през 2022-а?


Резултати

Мнения

Мнения
Радев: В идните години ще бдя страната да не се отклони от пътя
  22.01.2022 11:31      

В идните години ще бдя страната да не се отклони от пътя. Ще отстоявам суверенитета, закона сигур