Сряда, 19 Яну 2022
    
Бизнес

За по-доброто бъдеще на Странджа работи пчелар

  04.12.2021 13:11  
 За по-доброто бъдеще на Странджа работи пчелар
Втори пчелен продукт ще получи защитена марка

Дона МИТЕВА

 

Странджа да се изпълни с живот и да се върнат млади хора да работят и живеят там. За тях да има поминък. Затова мечтае пчеларят Манол Тодоров.  

В новия стратегически план за развитие на България да залегне мярка за директно подпомагане производителите на продукти, които имат защитено наименование за произход и защитени географски указания. Това би мотивирало производителите да се сдобиват с тези наименования. Със средствата, получени директно от ЕС, те ще развиват тези производства, а благодарение на техния пример и други местни производители ще се стремят да получат сертификат, който да гарантира от една страна качествата на продукта, а от друга да рекламира и мястото / региона, където той се произвежда. Така подпомагането на продукти с определени характеристики може да бъде от значителна полза не само за техните производители, а за развитието на цели региони.

От един производител на манов мед, със защитено наименование за произход (ЗНП) - Манол Тодоров и неговата ферма „Мана“, сега справката, направена няколко години по-късно, показва, че техният брой вече е 6. Това е факт, който доказва, че има и други пчелари в Странджа, които вече са убедени в това, че да произвеждаш мед не е достатъчно. Далеч по-добре е да произвеждаш продукт с високо качество, който се търси не само в страната, а и в чужбина.

Сега неговата цел е да се получи защитено наименование и за друг пчелен продукт – прашеца. Необходимите документи вече са в Министерството на земеделието, храните и горите. Но опитът, който има Тодоров, му дава основание да твърди, че има още дълъг път за изминаване, макар активно да се работи.

Към това трябва да се добави и желанието на Киро Проданов "Странджански чай", така е по-известна билката, която по свойства и сила е много близка до мурсалския чай и се отглежда в Странджа, също да получи ЗНП. И то за култивираното отглеждане на както е известна билката сред местните „Странджанска виагра“.

За ефекта на билката са направени изследвания и дори е вложена в хранителна добавка, която покачва имунитета и тонуса. Възстановяването на естествените й находища и популяризирането й е мисия, която е приел за своя друг странджанец - Киро Проданов, краевед, активен общественик, с редица исторически и журналистически проучвания за региона.

 

Ефектът

 

„Благодарение на това, че получихме това защитено наименование за произход, цената на мановия мед се повиши, защото се увеличи качеството, а от там и търсенето на този мед. Сега тя е 6-7 лева на килограм. От своя страна това изтегли нагоре и цената и на останалия мед“, казва Тодоров и подчертава, че има податки да се повиши интересът към Странджа точно благодарение на мановия мед със ЗНП и да се развие регионът, така както се случва в другите европейски държави, само че у нас това се случва мъчително бавно.

В производството на меда със ЗНП обаче има спецификация, която изисква всички дейности да се извършват в очертана територия. А именно това са общините Царево, Приморско, Созопол, Средец и Малко Търново. За да се прибавят нови пчелини към производството на мед със защитено наименование, трябва максимално да се улесни дейността им не само като позициониране на пчелините, а и като места, където да се вади медът и се поставя в буркани.

               Славата на странджанския манов мед вече се разнася по света

 

Проблемът за Царево според Тодоров е това, че няма Общ устройствен план, а към това добавя още, че за част от другите общини пречи и липсата на план за развитие на Природен парк „Странджа“. „Липсата на тези документи рефлектира в това, че няма индустриални зони, където можем да си направим малки цехове, където да се извършва тази дейност. Това донякъде спира колегите да се присъединяват към защитеното наименование. Подчертавам, че при нас, които произвеждаме мед със защитено наименование, всичко е точно регламентирано и ни се правят много проверки. Ние шестимата, които го произвеждаме, имаме такива места, където се извършва разфасовката, но трябва да има възможност за останалите, които искат, дори и да не работят по ЗНП, да си направят цехове“.

Това е предпоставка и пчеларят да настоява, след като се ситуира правителството, за среща с новите министри, които ако е възможно да отидат на място в Царево, а защо не и в пчеларските ферми на производителите на манов мед, за да се запознаят с работата и сертифицираното производство и да спомогнат да се реши проблемът с Общия устройствен план на Царево и плана на ПП „Странджа“.

Ако пандемията не позволи, може да се направи и една онлайн конференция за развитието на Странджа: „Използвай и ти защитеното наименование“ – така работно я е нарекъл Тодоров.

 

Да има хляб за повече хора

 

„Целта е да работим повече хора да се популяризира това наименование. Да се присъединят и други пчелари. От там да се развие популярността на Странджа. Да започнат да ни посещават повече туристи. Тези хора, като дойдат тук, няма да купят само мед, те ще нощуват в хотели и къщи за гости, ще посетят ресторанти и други местни забележителности. Ще пазаруват в магазините. Така ще се съживи този красив край“, обяснява Тодоров.

Той дава и една справка, която е много показателна: гъстотата на населението в Странджа е 4-5 човека на квадратен километър, при положение че за страната е 75 души на квадратен километър.И е убеден че това, което говори, е реално изпълнимо.

„В процес сме на защита за втори продукт след мановия мед, и това е „Странджанският цветен меден прашец”, обясни още Манол Тодоров. И подчерта, че досега в европейския регистър няма защита на два хранителни продукта от една и съща основна суровина, и той се надява това в Странджа да бъде прецедент в Европейския съюз. Още една предпоставка да се прочуе регионът.

 


Анкета

Очаквате ли COVID-19 пандемията да приключи през 2022-а?


Резултати

Мнения

Бизнес Мнения
Инж. Христин Илиев: Замразяването на цените на парното е грешка
  15.01.2022 16:07      

ТЕЦ-ът трупа загуби заради повишението на газта, ще иска помощ от държавата