На днешната дата преди 42 години едно бургаско момиче с душа на птица отлетя от този свят, но остави на всички нас своята поезия, припомнят от gotoburgas. С уважение към огромния ѝ талант, благодрим за прекрасните стихове, възпели морето и красивия ни град.
#Бургас винаги ще бъде на Петя
Аз и морето
Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.
Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.
Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
