Дона МИТЕВА
Да ядем изцяло вносни зеленчуци през зимата е ясно очертаваща се тенденция, за която предупреждават собствениците на оранжерии. Задава се недостиг на български оранжерийни зеленчуци на пазара и проблеми като цяло с производството им.
Българската Асоциация на производителите на оранжерийна продукция иска министърът на земеделието и министър-председателят да им обърнат заслужено внимание. Те настояват за обсъждане на неотложни мерки за спасяване на сектора. И предупреждават за бъдещи протестни действия.
Сложната пандемична обстановка и безпрецедентният скок в цените на газа и другите енергоносители увеличават напрежението сред земеделците.
Много от оранжерийните производители са на път да се откажат от бизнеса си. Причината е една: невъзможност да покрият текущите си разходи.
Според бранша държавата не взема никакви мерки за подпомагане на сектор „Оранжерийно производство“, което е едно от най-скъпите производства в земеделския сектор.
Това е и мотивът да се предполага, че зимните оранжерийни зеленчуци като домати и краставици могат да стигнат цена от 5-6 лв. за килограм. Припомнят се факти, които всеки човек знае: скочили са цените на тока, газа, торовете, високи са надниците за работната ръка, която се наема.
Българският пазар е залят от вносна стока
Бургазлията Недко Визев има 12 декара оранжерии в село Винарско, община Камено. Там отглежда домати и краставици, а зимата - салати, чесън, лук, репички и магданоз. Производителят е категоричен, че българският пазар е залят с вносни зеленчуци, и то не само зимата, а през цялата година.
„На зеленчукова борса – Бургас сме пет човека, които произвеждаме зеленчуци. Другите са само със зелено картонче – т.е. по документи само се водят производители“, посочва преките си наблюдения производителят.
Проверките валят
Проблем за производителя е и това, че непрекъснато ги проверяват от всякъде и невинаги констатациите и санкциите са основателни: „Проверяван си от Фонд „Земеделие“. Част от тези хора си нямат хал-хабер от земеделие – идват и ни тъпчат. Третират ни едва ли не като престъпници. Отделно Басейнова дирекция се намесва – нямаме право да поливаме, язовирите били техни. От Инспекцията по труда и те ни спукват от проверки. Пречим на Икономическа полиция и те ни проверяват. Откъде ли още не имаме непрекъснати проверки. Никой не ни оставя да работим. На всеки пречим. Всеки ни тъпче“, обяснява за хала на производителя Визев.
По негови думи проблемът с язовирите е сериозен от близо две години, защото стопаните, в лицето на въпросните дирекции искат земеделците да си ги узаконят, но в същото време не им помагат да го сторят.
Друг собственик на оранжерии в региона - Петър Алексиев от Ахелой, също се оплаква от проверките. „Идват ми на проверка октомври месец, когато нямам производство. Приключил съм с едното и подготвям другото. Какво ще ми се търси да покажа?“, ядосва се производителят. И признава, че в такива моменти освен с „маймунджълъци“ няма как по друг начин да се спасиш. Алексиев открехва и друга тънкост – ако проверяващият е агроном, той е наясно с това, че е междинен период за оранжерията и с такъв човек по-лесно може да се разбере стопанинът, но ако проверяващият си е просто чиновник – администратор, санкцията е в кърпа вързана. „Вземат ти не само залъка, но и трохите“, казва с болка зеленчукопроизводителят и дава още един пример, който не касае оранжериите. При проверка са го карали през октомври да показва къде има масиви с пъпеши.
Финансирането
Що се отнася до финансирането, зеленчукопроизводителят от Винарско казва, че единствено разчита на банката, откъдето тегли кредит. „От 15 години работя само с кредити за всяка нова машина или друго нещо – само на банката разчитам. Два пъти съм искал да си купя техника по проект. Най-големият проект ми беше за 230 хиляди лева и като се обадих в София на консултантска фирма, ми казаха: „О, само 230 хиляди лева…много малко“. Понеже има комисионна – ние не сме им интересни и няма смисъл да ни обърнат внимание“, споделя разочарованието си Визев. Като родител смята, че децата му трябва да учат езици и да бягат навън. „Много мои приятели и колеги продадоха си всичко и отидоха в чужбина. Купиха си по една къща, устроиха си живота по коренно различен начин“, доказва, че да се прави земеделие у нас става все по-невъзможно.
За евросубсидиите пък Петър Алексиев не иска изобщо да говори – те идват, но не се знае къде отиват, смята той. Най-често се чували оправданията, че така е подписан договорът за присъединяване. „Не може на едни румънци да дават четири пъти по-голяма субсидия за производство отколкото на нас. Освен това комшиите турци - тях не ги подпомагат, но техните семена са тройно по-евтини и препаратите им - също. Торовете им също са по-евтини. А ние едва ли не трябва да вкарваме контрабанда от тях семена или торове, за да оцелеем“, рисува нерадостната картинка Алексиев.
Работната ръка
Проблем има и с работната ръка – от една страна я няма като количество, а от друга - и качеството, което дава, е под всякаква критика. Въпреки това – исканията са за високи надници.
Появяват се и търкания с Инспекцията по труда. Производителите са принудени да вземат на надник всеки, който поиска да работи. Има и непълнолетни, за които няма извадено разрешение за работа, както принципно се процедира. Тарикатите, като не са съгласни със заплащането или просто зеленчукопроизводителят не им повиши надника, отиват и се оплакват, защитавайки гръмко правата си. Идва проверка и глобява работодателя.
„Българска реч в оранжериите няма. При нас такава може да се чуе само ако ние с баща ми си говорим. И това е повсеместно, не само при нас“, обобщава Недко Визев.
В същото време тези хора, осъзнавайки, че са ценни като работна ръка, изнудват работодателя, използвайки факта, че доматите или салатките трябва да бъдат обрани точно в този момент. Рядко се съгласяват да работят на акорд – т.е. кой колкото изработи. В повечето случаи се пазарят на надник. Обичайният е поне 30 лева. А в пиковите моменти стига и до петдесет.
Сметката все по-трудно излиза
Никога не е било лесно на зеленчукопроизводителите, особено на тези, които имат оранжерии, защото се знае, че това е най-скъпото производство.
„Ако има работа, онези, които наемаме, непременно искат надник, за да не работят много. Да се мотаят и да се удължи работата повече дни. Минимумът е трийсетачка. Чувам колеги, че до 50 лева се стига. Въпреки че голяма част от тези, които наемаме са неграмотни – искат си пари хората. Не можем без тях и работодателят няма избор – за да върнеш кредити, да платиш препаратите и торовете, които си взел напред, трябва да реализираш продукцията. А цените на горивата, ел.енергията, препратите хвърчат на горе. Искаш - не искаш – работиш“.
Сметката все по-трудно излиза. Като се платят всички задължения към банки и фирми за доставка на препарати и торове, като се дадат парите за надници - ако всичко е „пито – платено“ добре. Ако остане и някой лев, тогава производителят е доволен. Визев казва, че всеки спечелен лев влага в техника.
Петър Алексиев от Ахелой, който има 14 декара стъклени оранжерии потвърждава, че все по-трудно става отглеждането на зеленчуци в оранжерии. „Зимно време отглеждаме салатки, лук, репички. Лятото - домати, пипер и краставици. Но става все по-трудно. Торовете поскъпнаха много, макар за мен да не е определящо. По принцип, за да запазя почвата, използвам биоторове – италиански птичи торове, които са и обеззаразени“, разказва той.
Опираме до търговската цена и тази на производителите. По думите на Алексиев, двете цени нямат нищо общо една с друга. „Абсолютно всички големи вериги магазини ни извиват ръцете. Вземат от нас на една цена продукцията ни – продават я на двойна, че и отгоре даже“, казва Алексиев. Той обяснява, че в момента засажда парника си със салатка. Производителят е категоричен, че вносните зеленчуци подбиват цените: „Погледнете македонците – те не са в Евросъюза, но пък имат много по-голямо подпомагане отколкото ние. На годината ни дават субсидии, а те не могат да ни покрият само ДДС-то. Направо е смешно. Как може преди седем – осем години за същата площ да ни даваха двойно повече субсидии, сега, когато всичко е с повишени цени, се чудят откъде да ме отрежат“.
Той смята, че трябва да се осигурят условия на желаещите да отглеждат зеленчуци, а и селскостопанска продукция като цяло и хората да бъдат оставени да работят. „Не искам помощи – искам да работя спокойно. Повече от 50% от разходите отиват за семена, препарати и торове“, дава пример производителят.
Както е тръгнало, нищо чудно през зимата родните зеленчуци да са бутикови, от една страна, а от друга - под диктовката на чуждите пазари цената и на вносните, въпреки че се казва, че тя подбива тази на родните, да хвръкне нагоре. Затова сега е моментът да се слагат бидоните с кисело зеле. Понеже на туршиите им мина времето за правене.
