МРРБ предлага това да е задължително само при преустройство
Георги РУСИНОВ
Една дългогодишна, вече 15-годишна сага, е към своя край. Става въпрос за техническите паспорти на сградите. Екипът на служебния регионален министър Виолета Комитова предлага те да се издават след обследване за съществуващи строежи, на които предстоят строително-монтажни работи, свързани с конструкцията им или с издаване на разрешение за строеж. Това е едно от предложенията за изменение в Наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите. Документът е внесен за обществено обсъждане от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Главната идея от така направеното предложение е паспортизацията на старите сгради да не е всеобщо задължителна, както е до момента по закон, а да се прави само, когато е необходимо. За сградите след 2006 година техническите паспорти остават задължителни. По този начин служебното министерство се опитва да се справи с отдавна наболелия проблем с паспортизацията, който не се случва от 15 години.
Толкова време след въвеждането на изискването технически паспорти имат едва 0.39% от всички стари и нови сгради в България, които по данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър към април 2021 година са близо 2.7 милиона, пише „Капитал“.
Четири пъти вече се отлагат крайните срокове за техническите паспорти на сградите. Проверка на „Черноморски фар“ показва, че първоначално след приемането на Наредба №5 от 2006 година, паспортизацията е трябвало да се случи в периода между 2008 и 2016 година. След това крайните дати са отлагани три пъти – през 2011-а, 2013-а и 2015-а година, като тогава отсрочката е за седем години. В момента действащият срок е краят на 2022 година. В последните дни на кабинета „Борисов“ регионалният министър Петя Аврамова даде ход на проект за удължаване на срока до края на 2024 година.
Обществените сгради със срок до 2032 година
Изменението на наредбата, което екипът на МРРБ предлага е за частните строежи срокът да отпадне. Остава само този за сградите публична държавна и публична общинска собственост. Този срок се удължава до края на 2032 година. В последните дебати по темата преди изборите през април частният сектор упрекваше държавата, че иска нещо от тях, което тя самата не прави. Отпадат и текстовете, които задължаваха кметовете при неспазване на срока да възлагат служебно съставянето на технически паспорти, а разходите за това да са за сметка на собствениците.
Целта на промените, както вече става ясно, е улесняване на гражданите, бизнеса и администрацията. Това според министерството ще натовари допълнително всички страни с разходи в условията на икономическото и социално възстановяване от пандемията от COVID-19. Условията за общините и централната администрация за съставяне на технически паспорти на строежите публична собственост ще се облекчат като се удължи срокът. Не на последно място в мотивите към проекта се посочва, че ще се създаде обосновано изискване за обследване на строежите и предписване при необходимост на мерки за осигуряване на тяхната здравина и конструктивна цялост и удължаване на техния жизнен цикъл.
Промените в наредбата са предложени и съобразени с реакции на националния омбудсман, организации, граждани и депутати, посочват още от МРРБ. 14 дни е срокът на общественото обсъждане, в което могат да се правят предложения и промени в текстовете.
От министерството посочват, че са правили проверка и не са установили предложените изменения да нарушават европейски норми.
Преустройствата на стари сгради предстоят
В момента с технически паспорти са снабдени едва 10 803 сгради в България (от тях 2200 са минали през саниране), по данни на МРРБ, цитирани от „Капитал“.
„Националната стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд предвижда до 2050 година да бъдат обновени 60% от жилищния фонд и към 17% от нежилищния. Според нея мерките за енергийна ефективност трябва да бъдат съчетани с техническите мерки за устойчивост на конструкцията, безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и безопасност при експлоатация, устойчиво използване на природните ресурси. В този процес техническата паспортизация на сградния фонд ще има съществена роля за устойчивото развитие на сградния сектор“, пише в мотивите към проектопромените в наредбата.
Какво представлява техническият паспорт и какви документи са ни нужни?
Това е документ на хартиен и електронен носител, в който са описани всички специфични характеристики на сградата: архитектурни решения, изолации, конструктивна система, всичките й инсталации, в т.ч. електрическа, мълниезащитна, водопроводна, канализационна, отоплителна, вентилационна, климатична, противопожарната и други, в зависимост от наличието им в сградата. Съществена част от техническия паспорт представлява и раздела за енергийната ефективност и енергийния сертификат на сградата.
Паспортът има регистрационен номер. За сградите и самостоятелните обекти в сгради при наличие на одобрена кадастрална карта номерът съвпада с идентификатора на недвижимите имоти от кадастъра. Така по него ще може да бъде направена справка след въвеждане на единната информационна система за обекта. Тази информация ще бъде платена за службите извън кадастъра и достъпна за нотариусите и банковите служители при предоставяне на кредит, например.
Какви документи са необходими за съставяне на Технически паспорт на съществуваща сграда?
Проектна документация на сградата;
Разрешение за строеж;
1. Акт обр.15;
2. Удостоверение от кадастъра;
3. Разрешение за ползване;
4. Документи за собственост - нотариален акт и актуална скица;
5. Документи на собственика на обекта (удостоверение от Агенция по вписванията, ако собственикът е юридическо лице);
6. Документи за промени след разрешение за ползване;
7. Фактури за последните 3 години за електропотребление, студена и топла вода, ТЕЦ и газоснабдяване;
8. Сертификати от акредитиран орган за контрол за електроконтролни измервания: импеданс и мълниезащита на сградата.
Очаквайте допълнителни мнения по темата!
