“За мен е истинско щастие, ако чрез стиховете си развълнувам някого“
Мария Ганчева е родена в Чирпан. Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. св. Климент Охридски” със специалности „Книгоиздаване” и „Връзки с обществеността”. В продължение на няколко години трупа опит в творческата атмосфера на вестник „Стандарт” и сред динамичния екип на вестник „Нощен ТРУД”, сътрудничи и на вестници, насочени към женската аудитория. От 12 години работи като ПР-специалист.
Първите поетични опити на авторката в примамливия свят на римите са от ученическите й години. Мария Ганчева е първата стипендиантка на Фондация „Яворов“. Отличавана е в редица национални конкурси за поезия, сред които Националният конкурс за поезия на тема „Несебър”, посветен на празника на града на ЮНЕСКО - 15 август, през 2017 г., организиран от Община Несебър (втора награда), 7-ия Национален поетичен конкурс за любовна лирика "Наздравица за любовта", организиран от Община Асеновград през 2021г. (трета награда).
Мария Ганчева живее и твори в Несебър. Стихосбирката „Пристанище за бури“ е нейната дебютна поетическа книга. Изданието съдържа 50 стихотворения, разпределени в три цикъла: „И е море“, „Зимна граматика“ и „В другия смисъл на живота“.
„Стихосбирката „Пристанище за бури“ e издание на Литературен кръг „Смисъл“. В нея е събрано цялото „мое“ море от цветове, вълни, прибои, затишия, ветрове, урагани и какво ли още не“, споделя Мария Ганчева. И допълва: „Пътуването с хартиения ми кораб в моя и всъщност във вашия свят през думите, които са ме намерили, вече е възможно. Доплували до новото си пристанище - книгата, стиховете са готови да започнат своя нов живот, очаквайки да преминат през нечие сърце и да го развълнуват.“.
Интервю на Мария ДОБРЕВА
– Коя беше малката искра, запалила любовта към поезията?
– Любовта към книгата и словото при мен се появи в съвсем ранна възраст, защото се научих да чета още на 5 години, а на 6 вече бях в първи клас и се увличах по четенето и вълшебния свят на приказките. Във втори-трети клас писаното слово изведнъж оживя в речта на рецитатори, които за първи път видях в клуб по художествено слово, към който бях част и аз. Точно в този период рецитирахме на различни сцени и Вазов, и Ботев заедно с деца, които също като мен бяха привлечени от красотата на българската реч. Малко по-късно открих и Пейо Яворов и малката искрица любов се превърна в пламък. Може би именно тази ранна детска среща с големите български поети предопредели и пътя ми, свързан по един или друг начин със словото.
– От кого сте черпила вдъхновение и сте се учила на поезия?
– Пейо Яворов е поетът, оставил най-дълга следа в съзнанието ми. Него многократно съм рецитирала по конкурси в родния Чирпан и в Поморие и заедно с театралните групи „Усмивка“ и „Апропо“ (Чирпан) с ръководител Желязка Добрева, към които принадлежах около 11 години, печелихме множество конкурси. Може би именно плодотворните репетиции, вникването в текста и опитите да разгадаем сложната душевност на лирическия герой, а и самия поет, са създали онази емоционална почва, в която са се родили първите семенца от неумели рими и нестройни стихотворения. Именно в този период на плахи опити с поезията ми подариха цялото творчество на Петя Дубарова, което аз изчетох почти на един дъх. После я препрочитах и, както и при първата си среща със стиховете й, се чувствах все по един и същ начин - възхитена, ощастливена, обогатена и окрилена. Срещата с поезията на Христо Фотев пък бе по време на едно негово гостуване, организирано от друг поет от Чирпан, Димитър Данаилов – Моряка, в музея на Яворов в родния ми град. Въпреки че бях много малка, още от първото стихотворение ме спечели и се нареди сред авторите, които препрочитам. Виолета Христова като автор ме връхлетя с прозренията си, когато посетих представянето на втората й стихосбирка „Звездна карта“ в тийнейджърска възраст. Тогава открих едно ново усещане, едни други дълбочини и висини, една безкрайност от всевъзможни светове, създадени от думите. Останах поразена. Имаше дори период, в който знаех половината й стихосбирка наизуст. С изключително удоволствие чета поетите Борис Христов, Камелия Кондова, Елена Денева, Аксиния Михайлова, Бистра Малинова, Елица Мавродинова, Селвер Алиева. От тях винаги има какво да се научи … Има множество автори, които са оставили своя отпечатък върху формирането на моя светоглед и са ме замисляли, вдъхновявали, трогвали, въздигали и поразявали със силата на словото си. Списъкът е много дълъг, но ще спомена Фьодор Достоевски, Джон Стайнбек, Ерих Ремарк, Габриел Гарсия Маркес, Реймонд Кюно, Херман Хесе, Джеймс Джойс. Въобще за мен четенето на стойностна поезия и проза е своеобразен празник за душата.
– Дебютната Ви стихосбирка е резултат от дългогодишен труд и търпение. Как премина редакционният процес?
– Стихосбирката „Пристанище за бури“ е един дългогодишен мой проект, който все отлагах да реализирам - в противовес на моето семейство и приятелите, които не се съмняваха, че трябва да осъществя. В избистрянето на идеята за книгата търсих точния баланс на думите, образите, внушенията и посланията и се надявам, че успях да го постигна с помощта на моя редактор Виолета Христова, която познавам още от ученическите ми години (и двете сме от Чирпан). А Виолета е изключително прецизна, фина, взискателна по един елегантен и мек начин и нейните съвети бяха ценни и полезни за мен като автор, който прави дебют, излизайки от своето удобно и полуанонимно пристанище от думи. Работата ни с Виолета Христова премина в онлайн срещи и разговори, размяна на имейли и няколко телефонни разговора, като не бързахме да определяме конкретна дата на излизане от печат, но все пак с идеята тази пролет книгата да се появи. Ще отворя една скоба и ще ви споделя, че ако не бях пратила ръкописа на Виолета Христова, а го бях задържала да „отлежава“ още, нямаше да я има книгата. Месец след като изпратих подбраните от мен стихове, домашният ми компютър се „сдоби“ с вируса VirLock, който заключи всички налични файлове – текстова и снимкова информация, събирана в продължение на години, и бе поискан откуп – в съобщение бе обяснено, че срещу скромните 500 долара, платени в биткойни, всичко ще бъде възстановено.
– Морето е събирателна точка в „Пристанище за бури“. Можем ли да открием стихове, вдъхновени от родния Ви град Чирпан?
– Чирпан по един или друг начин присъства в стихосбирката, макар и неименуван. Той е зарядът, който стои в началото на всичко писано. Него го нося още от рождение, но ако трябва да съм конкретна, когато писах стихотворенията „Действителност в малкия град“ и „Завещавам къща“, си мислех за родния край и вълшебното безгрижно детство, както и за промените, настъпили в живота в социален аспект и трудното битие на много мои земляци.
Имам едно непубликувано стихотворение, което е посветено на Чирпан и носи същото име, което не влезе в стихосбирката. Написах го след като вече бях дала ръкописа и бяхме почти на финала на редакторската част. А и смислово бе различно от общата идея на стихосбирката.
– Отличавана сте в редица национални конкурси за поезия. Някое от тези произведения включено ли е в поетическата книга?
– Много от стиховете в първата част – „И е море“ са с награди. Например – „Когато нежността ми се изчерпа“, „Несебър“, „Сега ще се размине бурята“. Има и едно от последната част, наречена „В другия смисъл на живота“, което също е сред оценените „Отрезвяване“.
– След успешния дебют творите ли с идеята за следваща стихосбирка?
– Творя, но заради вдъхновението, което ме намира понякога, а не с идеята за следващ проект. Пиша със и за удоволствие. Пиша заради емоцията, която ме владее. За мен е истинско щастие, ако чрез стиховете си развълнувам някого. Това за мен е ценното. Разбирането ми за хубав текст, респективно поезия, е, когато думите докоснат душата – дали ще я усмихнат, или натъжат, важното е да не я оставят равнодушна.
