Изпълнителят с карнобатски корени е бивш съдебен охранител в Бургас
Георги РУСИНОВ
Самотата е състояние, с което всеки един от нас рано или късно в живота си се среща. Тя изправя хората пред различни препятствия. Най-трудното от тях е да я пребориш. Плуваш или потъваш. Щастливци са тези, които успяват да се измъкнат от задушаващата й хватка. Карнобатлията Боян Ченешев е един от тях. Днес той е по-известен като рапъра Боби Кинта. Как обаче едно дете на разведени родители стига дотам, че да намери щастието в живота от това, което прави, ще разберем от разговора ни с него.
До 12-годишен Боян израства в родния Карнобат. Тогава обаче родителите му се развеждат. По-големият му брат остава с баща му в града, а той с майка си се местят в Стралджа, където живеят с втория му баща.
Спортът заема важна част от развитието на бъдещия рап изпълнител
„Всичко това беше много трудно както за всяко дете на тази възраст. Попаднах в един нов свят – ново училище, нови хора. Това е много тежко за психиката на едно 12-годишно дете. Аз бях много затворен в себе си и единственото нещо, което ми доставяше удоволствие и възможност да се отпусна, беше спортът. Имах по-голям приятел, покрай който се запалих по спорта. Голяма част от ежедневието ми бе обвързано със спорта. В мен започнаха да се зараждат мечти да имам треньори, да съм сред спортисти. Затова исках да отида да уча в Спортно училище. Това стана късно. В 11 клас постъпих в Сливен в Спортното училище и завърших с профил бокс. Много хора ме предупреждаваха, че вече съм голям, другите са напреднали от малки. Когато човек обаче явно иска нещо много силно и мечтае за него, нещата се случват. Мисля, че бяха минали 5-6 месеца след завършването ми и вече имах сребърен медал от Републиканското по бокс“, разказва той.
Паралелно през това време Боян се отдава и на писането. Започва да пише свои стихове. В 8 клас дори започва собствен роман. Обяснява, че докато връстниците му лудували в междучасията, той си стоял в стаята и пишел. Отдавало му се и затова редовно взимал участие в училищни литературни мероприятия.
Така, постигнал първата си мечта – да се реализира като спортист, младият мъж решава, че е време за следващата стъпка в живота му. Завършвайки средното си образование, той се записва за конкурс за съдебни охранители в Бургас. Приема сериозно целта си и от 36 човека, явили се за позиции в охраната, Боян е първи по точки.
Отново сам в непознат град
Той започва работа като съдебен охранител в Бургас. Първоначално всичко е нормално, но в един миг започва отново да изпада в онова затворено състояние от детските си години. Самотата отново се е завърнала в живота на твореца.
„Не знам, може би, защото отново попаднах на ново място, сред нови хора. Не виждах никакъв изход от тази ситуация. 19-годишен постъпих в съдебна охрана. Едно и също се случваше всеки ден. Хора около мен постоянно гледаха часовниците си, брояха годините до пенсия. Мен това ме уплаши. Къде е логиката да чакаш да се пенсионираш, за да започнеш да живееш така както искаш? Виждах и различните хора, които влизаха в съда, но на мен ми изглеждаха еднакви. Не можех да приема факта, че аз също съм си уредил живота и всичко ще върви така до пенсия. Започнах да си мисля, че аз имам нужда от повече емоция в живота си, от повече енергия. По дух съм авантюрист. Всекидневно имам въпроси, на които търся отговорите“, спомня си Боян.
И така постепенно отново намира щастието и спокойствие в артистичната си натура. Твърдо решен да живее живота си по начина, по който той иска.
„Един ден си казах, че това трябва да се промени и да направя нещо, за да разчупя леда и животът ми да бъде по-интересен. Свързах се с приятели и им казах: „Запознайте ме с някого, който прави нещо, каквото и да е! Музика, филми, книги“. Една позната ме запозна с неин приятел, който прави музика, който пък ме прехвърли към негови познати в Бургас, които правят музика в града. Запознахме се и така започна моето пътешествие с музиката“, заявява карнобатлията.
През 90-те Боби израства с музиката на двата лейбъла в България от най-силните години на БГ рапа – RnB Records и Sniper Records. Мишо Шамара, Спенс и други, оставили имената си в историята на БГ рапа, са на сцената тогава.
„Малко ми е трудно да кажа, че някой български изпълнител ме е вдъхновил. По-скоро това беше Еминем. Той тогава изгряваше, а аз попаднах в тази душевна дупка покрай раздялата на нашите. Неговата музика я усетих в мен и може би това ми повлия по много начини. Мисля си, че оттам тръгна всичко“, пояснява рапърът.
Боян остава фен през цялото това време. Всички го знаят като момчето, което си пее по улици, музиката е в него, както сам каза за себе си.
„Така, докато все още бях с униформата, си събирах пари, плащах си за студийното време и записвах песни. Започна като хоби, което обаче впоследствие се възпламени повече отколкото очаквах. Тогава просто търсех нещо, което да разведри живота ми, да не се чувствам изолиран от емоции и самотен. Малко по-малко хората от студиото ме приеха като важен за тях и дори не ми искаха пари вече. Дойдоха и други хора, студиото се разрасна. По това време станаха известни и други имена от този лейбъл, от който сега бях част и аз“, с усмивка се връща назад той.
Именно в този период Боби изпада във вътрешен конфликт. Гневи се, че не се чувства свободен да прави това, което обича.
„Не виждах как мога да съчетая униформата с рапа. За да искаш да правиш нещо от сърце, ти трябва да се отдадеш на 100% на него. Така реших, че искам да правя рап, защото това ме прави щастлив. И се отдадох напълно на рапа“, казва карнобатлията.
Решението да напусне системата на съдебната охрана все пак не взима лесно, в крайна сметка обаче го прави, без да каже на родителите си. От тях Боян не среща подкрепа и разбиране, въпреки че ги е предупреждавал, че не се чувства добре на работното си място.
„Като повечето семейства, те гледаха просто да имам работа. Тук искам да се обърна към всички родители, които ще прочетат това: Гледайте наистина в душите на децата си. Вижте какво искат, настоявайте да следват своите амбиции и мечти, не вашите. Родители са искали децата им да бъдат полицаи, лекари и те успяват. Бутат ги, плащат им университетите. Трябва обаче силно да се запитате дали това дете иска това да работи и дали е щастлив, защото щастието е всичко“, апелира Боби Кинта.
Днес рапърът живее във Велико Търново, където приятелката му учи висше образование. Работи нормална работа по неговите думи като всички обикновени хора.
„Не е нещо специално, но ми дава възможността да правя другите неща, които ме правят щастлив. Униформата няма как да я свържа с рапа. С колегите си проблем съм нямал никога. Аз бях млад и разгневен на себе си. Сега обаче съм малко по-зрял и по-улегнал и намирам отговори на въпроси, които аз съм си задавал тогава“, споделя той.
Първоначално трудно определя второто си Аз, но правейки ретроспекция на живота си до момента, Боби стига до извода, че това е артистичността му, музиката му, поезията му.
„Обичам да създавам, да показвам историите. Какъвто и да съм днес или утре професионално, тази страна винаги ще я има в мен“, категоричен е рапърът.
Рапът не е само яки коли и патлаци и не е за всеки
Това, че рапът е второ Аз на Боян, се доказва и с факта, че цели 5 години той не е записал нова песен. Не се е отдал на комерсиалната част на музиката, защото, ако беше, щеше да вади сингъл след сингъл като други родни „звезди“.
„В момента рап сцената е пренаселена отвсякъде, защото всеки, който пожелае да направи песен, той може да я направи. Всеки, който направи 5-10 хиляди гледания в Youtube и си мисли, че е рапър. Човек трябва да осъзнае, че когато се снима с една скъпа кола и пистолет, това не го прави рапър. Далеч съм от истината да кажа, че съм успешен рапър. За мен е важно, че аз давам душата си, когато се занимавам с музика. Изпълнител може да се наречеш след време, когато си се утвърдил и си дал на феновете си някаква емоция. Не мога да разбера и защо всички, които искат да бъдат рапъри, искат да бъдат лоши хора. Защо никой не прави музика за чувствата на хората. Всеки иска да прави песни за това колко голям гангстер е. Всеки го прави със злоба. Може би мен самотата не ме превърна в злобар, а я насочих към творчеството си. Като млад се бунтувах, но намерих начин, когато искам да направя някаква песен да е с емоция, а не просто думи, думи, думи. Нямам нито една песен, в която да се пее за наркотици. Мислел съм да направя такава. Чудел съм се дали няма да ме слушат повече хората тогава. Ами окей, да я направя тогава? Ама сърцето ми не дава това да го направя. Имам си принципи“, обяснява Боби Кинта.
„Аз съм българче“
На 31.12.2020-а бе премиерата на новата песен с клип на карнобатлията – „Аз съм българче“. Отново привлича вниманието на медиите, тъй като пет години няма нищо ново, което да е записал. Остава и малко разочарован от факта, че се фокусират върху старата история – полицаят, който стана рапър.
„Исках вниманието да е върху песента, защото не знам дали би имало човек в България, който да се срещне с тази песен и да я подмине просто така. Тя е направена с тази идея да е по модерен начин. В нея няма абсолютно нищо политическо и бунтарско. Когато някой чуе рап, събран с фолклор, може би ще си помисли, че е бунтарско. Не е това идеята. Исках да се докосна до хората, до децата. Според мен е трудно да повлияеш на тях по старомодните начини. Технологията вече е толкова модерна, а децата се грабват по модерното, което излиза в Youtube. Затова аз реших да вкарам стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче“ в песен. Но това не е просто рап песен. В нея има фолклор, любов към родината, чувства“, споделя карнобатлията.
Евентуален план за следваща бъдеща песен Боби казва, че има и че иска да смеси рапа с рок или метъл – нещо като американците от Cypress Hill, които имат цели албуми, повлияни от твърдия звука на китарата.
„Иначе сигурният ми следващ проект ще е с много силна емоция и ще е песен за моя баща. Как едно дете израства с разделени родители и какви въпроси си задава. Сигурен съм, че ще докосна много хора с това“, уточнява Боян.
А дали е преборил самотата?
„Не бих могъл да ти отговаря с „да“. Самотата винаги ражда креативност. Двете са взаимосвързани. Но стигнеш ли дъното - или плуваш, или се давиш. Така че самотата съм я приел като част от целия процес, може би. При мен тя отключи артистичността ми. Но иначе много хора ги задушава. Дори в мои текстове съм го казвал, че самотата е едно бавно самоубийство. Затова трябва да направиш нещо, трябва да си кажеш, че ще плуваш“, завършва Боби Кинта.
