Неделя, 07 Мар 2021
    
Бургас Любопитно

Жозеф Бонал – търговец, консул и дарител

  08.12.2020 13:43  
Жозеф Бонал – търговец, консул и дарител

Соня Кехлибарева

Още през XVIII в. богатият поток на тракийското жито намира свое устие в морето при Бургас В началото на XIX в. морската търговия с него се разраства. Търговията със зърнени храни е държавен монопол на Османската империя и остава такъв до 30-те години на XIX в. Изключителният потребител на зърното, натоварено в Бургас през този период, е Цариград и най-вече държавните фурни в огромната имперска столица. През 1838 година Високата порта отменя монопола върху търговията със зърнени храни. От този момент пазарната динамика на пристанището в Бургас сякаш полита нагоре. Впечатляващо описание за търговията в града и мястото на западноевропейците в нея дава френският пътешественик Ксавие Омер дьо Ел (1812 – 1848 г.), плавал по Западното Черноморие през 1846 година: „Бургас е най-оживената точка на този бряг. Няколко операции, извършени на брега от генуезци, бяха последвани от други. От този момент насетне нещата продължиха така бързо, че през 1842 година много търговци от Цариград, между които и двама французи – господата Бартелми Медан и Жозеф Бонал, установиха многобройни представителства в Бургас. През 1845 година са били прекарани 105 корабни товара, наброяващи 1 200 000 килограма жито.”

Документацията на Варненското френско вицеконсулство съдържа данни за първите европейци, установили се в Бургас. Откритието, че морският град има голямо търговско бъдеще привлякло именно двамата французи, за които пътешественикът Ксавие Омер дьо Ел споменава.

Френската консулска документация във Варна регистрира намиращите се под френска протекция чужденци в района и дава допълнителни подробности за фамилия Бонал.

През 1846 година в регистъра е вписан Анри Бонал на 20 години - търговец на едро от Смирна. Млад и енергичен, той се установява през м. август в Бургас. Непрекъснато пътува до Цариград, до Триест и Бурса. Негово дело и на по-големия му брат Жозеф е построяването и откриването в Стара Загора (1857-1858 г.) на първата копринарска фабрика по българските земи. Тя била "модерна във всяко отношение", работела с пара, съоръжена била с 48 машини за източване на коприна и в нея се трудели 60 работници. Фабриката работела без прекъсване 12-13 години и изнасяла коприната за Марсилия.

Още един търговец с фамилия Бонал - Жан Батист, също се установява в Бургас.

 

Жозеф Бонал в Бургас

 

Жозеф или още Йосиф е вписан в регистъра на френската консулска документация във Варна като французин по народност, роден в Смирна (Измир) и през 1848 година е на 27 години, следователно е роден през 1821 година.

Бонал е една интересна личност, съчетаваща задълженията на консул и търговец на зърнени храни. Оглавил Отоманската фарова служба, която отговаряла за корабоплавателните ориентири от Босфора до Констанца, Бонал бил едновременно търговец и служител във фирмата за фарове на французина Мишел Паша. От м. ноември 1842 година заедно с други търговци от Истанбул се установява в Бургас и прави своя агенция за износ на зърно. Връзките му в Османската империя го направили търсен търговски агент на няколко държави: Австро-Унгария, Великобритания, Италия и Франция. По това време чуждестранните търговци са изпълнявали консулски функции за дадени страни. Чуждите компании предоставяли в техни ръце търговията, оформяне на документите, размяната на пощата и обмяната на парите. Те играели и дипломатическа роля. Изготвяли доклади за състоянието и политическата обстановка в България. При навлизане на руските войски в Бургас на 6 февруари 1878 година, някои от консулите били заедно с първенците на града и населението, които посрещнали челния отряд на полк. Лермонтов. Бонал е бил известен като австрийски и италиански консул. Именно той предава лично ключовете от турските складове с провизии, които турците изоставили при своето отстъпление към Цариград. За кратко време през януари и февруари 1886 година е "временен шарж-д-афер" на френското вицеконсулство в Бургас.

Името на тази интересна личност е свързана и екзотична градина в Бургас, наречена

 

Боналовата градина

 

Жозеф Бонал купува турски чифлик и от него създава известната Боналова градина, разположена на 75 дка.

Най-подробни писмени сведения за тази градина дава Димитър Велчев, виден общественик, книжар, собственик на Моливната фабрика в Бургас. Той описва нейните граници: “От Пощенската палата (сега Старата поща), по протежение на ул. „Цар Петър“ (сега „Хр. Ботев“), обхващайки Стария съд, театъра, до височината, където е аптеката на Еленко Савов (дн. кръстовище на ул. „Фердинандова“ и ул. „Гладстон“), с пречупена от там линия под прав ъгъл с посока към морето до самия бряг.”

Мястото било подходящо за градина, извън града, проветриво от морския бриз, напоявана от преминаваща подземна река, в съседство с пристанището.

Самата градина била подредена с разбиране и вкус по европeйски образец с всички стопански отдели. Имало е изградени конюшни, обори за крави, отделения за различни птици, кокошки, патици, гъски, фазани, пауни. Ливада в малък размер е граничела с овощна градина, смокини, нарове, райски ябълки, лозе с различни сортове десертни и винени лози, включително и френско грозде (касис). В средата на градината до къщата на Бонал е имало малък басейн-аквариум с различни декоративни рибки. Наоколо били засадени рози и летни цветя, а по клоните на декоративните храсти кацали папагали. Зидан кладенец, от който с чекрък се е вадела вода за поливане на градината. На покрива на кладенеца е имало дървена скулптура на богинята Венера.

През 1860 година в рамките на града била намерена каменна плоча с надпис ΑΙΣΧΡΙΟΝΟΣ ΠΟΣΕΙΔΙΠΠΟΥ. Преместена на съхранение в манастира “Св. Анастасия”. Бонал имал слабост към старините и по-късно плочата се отзовала в неговата градина, а накрая я дарил на Епиграфския музей в Париж.

В този си вид градината просъществувала до 1895 година, когато Жозеф Бонал дарява част от нея на Общината за оформяне на квартал, застрояването и прокарване на улици.

 

Френски девически пансион, построен в Боналовата градина

 

 

Постепенно в Бургас се заселват, освен французи, и италианци, изповядващи католицизма. Първият свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас бил отец Фиорензо от Торжиано, пристигнал в края на октомври 1857 година. Поради липса на средства отец Фиорензо не могъл да се устрои самостоятелно, а се установил в жилището на агента на австрийския “Лойд” в града, някой си г-н Николай де Матей, където били извършени и първите свещенослужения.

През 1890 год. Мисията на Отците Капуцини в Бургас закупува от Бонал едно место за 25 000 франка и там построили новия френски девически пансион (днес превърнат във ІІ поликлиника). Сумата за покупката се набрала, като половината от нея бил безлихвен заем от един тукашен лекар д-р Карпанини, а останалата половина се дарили от г-н Жозеф Бонал (3000 гроша), г-н Петър Фотий (1012 гроша), д-р Карпанини (600 гроша), г-н Дживо Ферри (202 гроша), г-н Джакомо Хорман (130 гроша), капитан Джанони (дарил 800 малки и 150 големи тухли), г-н Анжел Траверсо (950 големи тухли) и известния ни вече г-н Николай де Матей, който дарил вещи за 5500 гроша. В бележка от 9 юли 1863 г. в своя дневник отец Викторен Галабер отбелязва по повод пребиваването си в Бургас, че католиците тук били около 40 души, в по-голямата си част от италиански произход.

 

Застрояване на Боналовата градина

 

През 1882 година общината закупува част от Боналовата градина от Жозеф Бонал. По-късно са отчуждени места 100 метра навътре от морето, по протежение на морския бряг за булевард и морска градина. Имало слух, че Общинската управа на града е искала да направи там обществена градина, но след прекарване на ж.п. линия Ямбол – Бургас през 1895 година за пристанището, товарни влакове непрекъснато са минавали край нея. Шумът и пушекът отказали общинарите от този проект.

Градът се разраства и започва да изпитва нужда от парцели за застрояване.  

Въз основа на общия регулационен план на гр. Бургас, утвърден на 8 август 1891год. с указ в Държавен вестник, от градината на Жозеф Бонал са отчуждени около 13 840 кв. м. за улици на града.

В Бургас Бонал създава семейство и негови наследници живеят дълги години в града.

На 14 април 1903 година Жозеф Бонал завършва земния си път. На погребението му общината изпраща венец за 45 лева.

След неговата смърт, започва няколкогодишна съдебна сага. Наследниците обвиняват общината, че не е ползвала имота, като не е прокарала навреме улиците и поради давност искат общината да им плати отчуждението. Бургаската общината контрира, че отчуждението е станало принудително въз основа на закон, а не по договор между страните и не следва да плати нищо на наследниците. На 24 май, а по късно и на второ заседание на 3 юни 1906 година бургаският градски съвет се събира на заседание в състав: кмет Григор Дяков, пом.-кметове - Иван Минков и Панайот Русалиев и общински съветници да разгледат завещанието на Йосиф (Жозеф) Бонал и решението на назначената от общината комисия за проучване на наследството. Наследниците на Бонал са представили протокол от съдебно решение за подялба от 1 февруари 1906 год. и общината е признала право на собственост на посочените в завещанието парцели според новия регулационен план на наследниците: Клотилд Николас, Лерия Лероа, Едуард Елизон, Алфонс Бонал, Бланш Бонал, Мария де Крамер, Хонорин де Андреа, Валерия Бонал, Ана Мастелч.

На 9 юли 1909 година Общинският съвет разглежда проучванията по въпроса за дарението на Йосиф (Жозеф) Бонал в полза на общината за прокараните през градините му улици. Комисия, оглавявана от д-р Ношков, намира, че на основание чл. 311 от Закона за наследствие общината няма право над тия земи за улици. Изтъква, че дарението не било нотариално заверено, а общината не се е ползвала години наред от това право и по-вероятно го е изгубила. Другият участник в комисията Г. Сарачев изтъква, че според твърдението на наследниците на Бонал, покойният се е поувлякъл и е взето в повече. Намират, че Бонал приживе е поставил условие за безплатно дарение на Общината своя земя за улици, но ако тя му плати мястото за построяване на зданието на Окръжната постоянна комисия.

Само добрите адвокати, защитавали общинските интереси, успяват да опровергаят, че претенциите на наследниците на Бонал са несъстоятелни. Доказват, че с публикуване на указа в Държавен вестник за отчуждаване собствеността на Бонал изчезва, ликвидира се с нея, въз основа на един закон за публичен интерес. На нейно място излиза ново право - собствеността на общината - юридическото лице, което от момента на публикацията на указа, става собственост на частта от градината на Бонал, определена за улици, срещу който не може да се противопоставя давност. Започва застрояването на Боналовата градина. Част от дарените на споменатите в завещанието наследници се запазват, а останалите земи се продават от Общината.

 


Анкета

Притеснявате ли се от нов пик на COVID-19?


Резултати

Мнения

Мнения
Адвокат Калоян Кръстевич: Адвокатурата в България има далеч по-важни проблеми от това дали ще носим тоги
  01.03.2021 12:56      

Преди дни Народното събрание прие промени в Закона за адвокатурата, сред които отпадането на