Понеделник, 08 Мар 2021
    
Бургас Култура

Курназ бургазлии Георги и Иво Баеви –мъже на честта, достойнството и силния дух

  07.12.2020 16:36  
Курназ бургазлии Георги и Иво Баеви –мъже на честта, достойнството и силния дух

Георги РУСИНОВ

Всяко време си има своите герои и като излезли от роман, те са колоритни, нестандартни, със своите недостатъци, но и с интересни качества. Героят не е задължително да извършва подвизи, както сме свикнали да възприемаме пожарникарите и полицаите. Достатъчно е да живее така, че един ден поколенията да говорят за него, с какво е помогнал и на кого, каква диря в паметта на обществото и града е оставил. Такива са героите и в днешната ни история. Баща и син. Художник и адвокат. Мъже на честта, курназ бургазлии – Георги и Иво Баеви. С първия Бургас се прости преди 13 години, когато ни напусна на 82 години. Безспорен гений с четката, майстор на цветовете. Мнозина твърдят, че познават художника Георги Баев, ала малко са тези, които могат да кажат, че са го познавали и като човек. Курназ бургазлия. Така го определя големият му син – адвокат Иво Баев, пред „Черноморски фар“.

„Като човек беше какъвто беше като художник – прям, директен. В Бургас употребяваме една дума – курназ. Човек, който не се притеснява какво ще каже, дори и на неудобни места, който не се навежда никога за нищо пред никого, с риск даже да получи някакви негативи. Иначе колкото и да изглеждаше агресивен и краен понякога, всъщност беше много нежен и чувствителен“, спомня си той.

 

От футболния терен до четката и боите

 

Легендарният художник е имал трудно детство. Определян е често като хулиган не само на футболния терен, където се подвизава в младежките си години, но и извън него. Във времена, когато нормалните български семейства отглеждаха по три деца и нагоре, лишенията и нищетата или те смачкват, или те изграждат като личност за цял живот. Такава е и историята на Георги Баев. Той израства в семейство с пет деца – трима братя и две сестри.

„Характера му аз си го обяснявам с това, че в годините, в които той е растял, я е нямало тая глезотия, която я има днес. Дето се казва, растеш с по една филия хляб. Пет деца са това. Дядо ми не е бил някакъв богат човек. Работил е на пристанището, после известно време е продавал слънчоглед пред киното. Изобщо не са хора с имоти и пари да кажеш. Затова мисля, че в тези години той сам си е изградил характера. Днес вече нещата са различни. Много млади хора чакат родителите им да им кажат какво да правят“, казва синът му.

Така се стига до футбола. Там Баев за пръв път показва непримиримия си характер.

„Имал е много тежки ситуации, дори със сбивания като футболист. Доколкото знам, е бил съден за хулиганство по време на мач. Съдията свирил в купен мач дузпа и баща ми отишъл и му ударил един в мутрата. Самият той после казваше, че с това е приключила футболната му кариера. Много хора от старите бургазлии, които вече не са живи, казваха, че е бил страхотен футболист. Ляво крило. Бил дребен, бърз, много нападателен и страхотни голове е вкарвал. В няколко отбора е играл, всичко това е преди 9 септември. Когато влиза в академията  приключва с футбола. Самият той казваше: „Аз бях по-добър футболист, отколкото художник“. Чувал съм го от него лично, макар че го казваше в кръга на шегата“, споделя адвокат Баев.

По това време обаче Георги Баев вече е запленен и от рисуването. Разказва на сина си, че благодарение на друг голям бургаски художник – Генко Генков, е влязъл в НХА.

„Той е бил наш комшия по това време и буквално го е хванал и му е казал: „Отиваш и кандидатстваш в академията“. Сега не знам даже дали той не му е дал и пари, защото баща ми идва от бедно семейство – трима братя и две сестри. В един момент Генко и може би и други буквално го насилват да кандидатства след като виждат таланта му. Приемат го и учи при големи майстори като Илия Петров, Дечко Узунов. Доста недисциплиниран е бил като студент. Разказвал ми е дори как се е стигало до случаи, в които буквално са искали да го гонят, но само защото е много талантлив са го оставили“, продължава синът.

Последното много напомня като препратка към прословутия д-р Хаус от едноименния сериал. Много труден като характер и труден за управление, но само защото е гениален, ексцентричността му се прощава. А ексцентричността обикновено, казват е  черта на характера при гениите и талантите. Дори прякорът на Георги Баев – Джурлата - подсказва това.

„Знаете ли колко хора съм питал отпреди години и негови приятели и никой не знае откъде идва този прякор и какво точно означава. Даже мисля, че и той самият не знаеше, защото и него съм питал. Идва нещо явно от веждите му и намусения му поглед. Прякорът е от много рано, още от ученическите му години“, с усмивка отговаря адвокат Баев.

Тежка е бащината сянка

Първите думи, които Иво Баев изрича, запитан за детството си и тежи ли фамилията, са:

„Тежка работа е да израснеш в такава могъща сянка. Как да кажа? Той не е от хората, които прегръщат, целуват и т.н. Обаче аз след смъртта му разбрах колко много силно ми е бил близък. Даже тая тъпа приказка, че времето лекува, е абсолютно невярна. Сега като говоря усещам как гласът ми трепери, а хем са минали толкова години вече. Много голяма загуба е. Иначе беше много нежен и чувствителен като родител, но в същото време беше и много изискващ – да те възпита в чест и достойнство. Негов девиз, който ми се е запечатал в главата, е от един мексикански филм: „Мъже сме, а не предатели“. Човек на чест, достойнство, праволинейност, не на лъжи и мажене“.

В детските години толкова не му е правило впечатление, но вече като младеж и студент започва да изпитва постоянна тежест от бащиното име.

„Където и да отида, ме представяха като сина на Георги Баев. Тук сина на Георги Баев, там сина на Георги Баев. В един момент започва да ти става досадно и си казваш: „Ама аз имам име“. Само че името се създава на този свят. Тогава съм бил много млад и е нормално подобно нещо да ме е дразнело. Сега, когато ми кажат сина на Георги Баев, крила ми поникват, защото можеш само да се гордееш с това. Като млад си по-егоцентричен. Така че, от една страна, не знам, може би една сламка съм взел от характера му, но име съм създал, така поне мисля аз. Може би, виждайки от него как се създава име, съм успял и аз, макар и в съвсем друга сфера“, продължава адвокатът.

 

Никулден с черноморска риба

 

Спомняйки си детството и предстоящия голям празник на Бургас – Никулден, Иво Баев казва, че не е имало нищо по-специално в семейната им традиция.

„Риба се яде със сигурност, но със сигурност не шаран, а морска риба, каквато и да е тя. Моят спомен от детските ми години е, че живеехме в четири стаи. В едната стая сме ние, във втората стая - баба ми и дядо ми, в третата - чичо ми и леля ми с тяхното дете, и една тоалетна. Чирози на прозореца винаги имахме. Сега по терасите в Бургас масово има суджуци. Но ние чироз и вино имахме, за да може като ти дойдат гости, да има с какво да ги почерпиш. Та Никулден винаги е бил един хубав бургаски празник, без да се преекспонира излишно. Никога не е имало раздаване на чорби по улиците. Празниците са в сърцата на хората. У нас винаги Никулден се празнуваше семейно и с приятели. Сега на масата ми ще има паламуд и чернокоп“, заявява той.

 

За избора му на професия

 

Дотук от разказа на Иво Баев за баща му се добива много ясна представа за характера на художника. Как реагира той на избора на сина си за кариера в сфера, напълно различна от неговата?

„Баща ми първо беше човек, който изключително смяташе, че хората трябва да правят това, което искат, без да им се налага нищо. Винаги помня, че казваше и за мен, и за брат ми: „Каквото решат, това ще правят, аз не съм питал никого“. Със сигурност бе одобрил избора ми, защото вярваше, че човек сам трябва да определя съдбата си“, заявява юристът.

Иво Баев е категоричен, че изкуството идва отвътре, като силно влечение, ако го нямаш, значи няма смисъл да се занимаваш с това.

„Като дете и ученик съм рисувал сравнително добре, но никога не ми е било влечение. Право отидох да кандидатствам по много прагматична линия. Там приемаха най-много, когато кандидатствах и затова го писах най-първо. Иначе честно казано по-ми се щеше история или археология – неща, които и до ден днешен са ми интересни. Тогава като кажеха „право“, казваха „браво“. Сега казвам: „Мерси, дотук ми е от това право“. Тази година станаха 36 години откакто работя в адвокатурата. От няколко години насам има ситуации, в които ме е срам да кажа, че съм адвокат. Визирам трагичната ситуация в правосъдната система. Не че няма свестни хора, има ги много, но всички те работят при кофти условия. Но то цялата държава не е наред, че там ли ще е. Това е първата и най-важна реформа, която трябва да се случи. Заедно с образованието. Но не са удобни да се случат“, обяснява той.

Иначе лошо впечатление му прави и лансирането на деца на артисти, които нямат таланта на родителите си.

„Когато бях студент ме бъзикаха, че съм един от тримата и аз се чудех какво означава това. А те ми казват, че само две-три деца на художници не са студенти в академията. Това се казваше с ирония, разбира се, защото талантът не се предава на поколенията. Баща ми не ме беше карал. Ако беше, сигурно щях да бъда приет, защото съм син на Георги Баев. Пък дали мога да рисувам е друг въпрос“, разочарован споделя синът на художника.

 

Захари Стоянов е далечен роднина по майчина линия

 

Самият Иво Баев има четири деца и следва уроците на баща си. Не им се е месил в изборите в живота. Казва, че големите му син и дъщеря имат щастието да помнят дядо си и да общуват с него и е сигурен, че са много горди и са взели нещо от него.

„Имам и две малки деца - на 3 и 6 години. За съжаление, те не са го виждали. Това, което знаят, е от снимки, разкази и картини. Приемствеността е много важна обаче за мен, затова още малко като пораснат, ще им пусна и филми за него. Родовата памет е много важно нещо, но доста българи сме небрежни в това отношение. Например аз имам един братовчед, който е започнал да събира информация за рода и иска да прави родословно дърво“, уточнява Баев.

Тук споделя, че творчески личности повече има в рода на майка му, отколкото в този на баща му.

„Много е интересно всъщност, че в рода на баща ми няма хора на изкуството и никога не е имало, доколкото аз знам. В рода на майка ми има доста. По линия на майка ми втори братовчед през няколко поколения е Захари Стоянов. Там родът е от Медвен. Братът на баба ми е авторът на паметника на Хаджи Димитър в Сливен – известен скулптор“, добавя адвокатът.

 

Пожарът, който не пречупва духа на Георги Баев

 

1983 година остава черна в историята на семейството. Умишлен палеж в ателието на художника унищожава цялото му творчество. В това време Иво Баев вече е голям и си спомня ужаса от гледката. Описва я като парализираща.

„Затова като започнахме разговора казах баща ми колко силен характер е. Това да видиш труда си унищожен, това е страшно тежък удар. Такова самообладание обаче имаше у него. Стана през нощта. Баща ми беше в София, във „Всяка неделя“ при Кеворк Кеворкян. Там нахока и насоса всички, които можа, особено онези, които са във футбола и как се нагласявали мачове. След това се прибра късно със самолета, когато някой се обади и каза, че ателието гори. Тогава всички тръгнахме натам, а тя работата вече е свършена. Установи се, че който е хвърлил запалителна течност, по някакъв начин е успял да полее и вътре, където са картините. Явно е имало взлом, което значи абсолютно нагласен и умишлен палеж. Организиран от хора, които не са случайни. Всички прозорци и врати след това са затворени. Пожарът е тлеел вътре много време. Това бои, дърво, рамки – страшна работа. Кога съседите научават, че има пожар? Пожарникарите казаха, че се е получил вакуум. Кислородът се е изтеглил и се е получил взрив. Тогава се пръскат прозорците, влиза масово кислород и още повече разгаря пожара. Гледката беше ужасяваща. Аз снимах тогава с един фотоапарат. Помня как очилата на баща ми на масата бяха овъглени. Пожарникарите пък с маркучите и водата разкатаха докрай картините“, разказва всеки един детайл синът на художника.

На следващия ден започват почистване. Да помагат идват няколко художници – Живко Иванов, Кольо Кехайов, покойният скулптор Руси Стоянов са сред тях.

„Баща ми през цялото време гледаше и псуваше. Според мен идеята за този пожар е била да го скършат духом. Това да унищожиш на някого дългогодишния труд, даже и нови творби, които готвеше за изложба, е страшен удар. Страшно много нещо изгоря. Като говорим за характера му какво се получи след това? Не само, че не го прекършиха, ами го и амбицираха още повече. Той в рамките на по-малко от година направи невероятни неща. Откри изложба в София със 70-80 самостоятелни работи. Ето, това за мен е силният дух. Много други хора биха се скапали, някой може и заболяване да получи при тази страшна гледка. Намеренията на тези мръсници обаче останаха без реализация“, гордо все пак завършва историята с пожара синът.

 

Цветове като никои други и борбата с платното

 

Въпреки, че е творил в различни изкуства, живописта остава страстта на Георги Баев. Синът му припомня известността му като колорист.

„Той не рисуваше фигури, хора, портрети. Силата му, казваха големите познавачи, са цветовете. Основно морски пейзажи. Прави и една-две изложби с акварел много успешни. Основното е живопис с маслени или акрилни бои. Бившият финансов министър Симеон Дянков ми каза, че когато седне срещу картина на баща ми, изпадал в нирвана“, обяснява Иво Баев.

Именно Симеон Дянков издейства финансиране за ремонтите и строителните дейности в къщата, която се превърна в галерия „Георги Баев“. Кметът Димитър Николов съдейства това да се случи.

„Остана нещо, което според мен е много хубаво, защото една такава постоянна експозиция е заслужена в града, който може само да се гордее с баща ми. Въпреки че приживе той беше много разочарован от някои неща, но това са стари работи“, добави Баев.

Георги Баев е бил и преподавател по рисуване в Учителския институт в Бургас. Трудно обаче е допускал изобщо хора до себе си в творческия си процес.

„Той не допускаше някой да влиза при него в ателието докато рисува – дори мен и майка ми. Имаше си свой процес. Заключва се, пуска си Вивалди или „Блек Сабът“ и „Пинк Флойд“, които аз го научих да слуша, и си рисува. Един ден, си спомням, че отидох да го търся за нещо в ателието, звъня на вратата, а насреща ми излиза един човек, целият вир-вода, ризата му мокра, от него вода тече, ще кажеш, че в момента копае Панамския канал. И аз го питам какво става, а той: „Абе, заминавай! Нещо важно ли има? Работя!“. Смятайте за каква физическа, освен психическа енергия се отделя, когато рисува. А аз предлагам да му помагам, защото мисля, че мести нещо или ремонтира (смее се). Той наричаше този процес битка с боята и с картините“, спомня си синът.

 

„Поколения“

 

През ноември, по повод 96-годишнината на Георги Баев, бе открита изложбата „Поколения“. В нея бяха представени творби на Баев, както и на Живко Иванов, определян от мнозина като ученик на Баев, и на най-младия - Добрин Вътев.

„Самият Живко казва, че баща ми не го е учил как да рисува, а как да бъде художник, артист. Някаква духовна приемственост има. Иначе много хора от него са взели духа и енергията му. Това е едно много силно поколение в българското изкуство. Днес нещата не стоят така, още на ниво академия даже. Изложбата иначе беше чудесна. Живко рисува много майсторски и той е майстор на цвета като баща ми, но рисува различно. На мен не ми беше ясно как ще изглежда тази изложба, но тя, пак казвам, беше чудесна. Добрин е на другата крайност от живописта на баща ми, различен е и от Живко. Хубава спойка обаче се получи между творбите на тримата“, заявява младият Баев.

Тук той разкрива и друга черта на баща си. Безкористната нужда да помага на млади творци го е съпътствала през целия му живот.

„Баща ми, между другото, много го обичаше Живко, както и други млади художници в Бургас. Опитваше всячески да им помага, защото в тези години да се развиваш в изкуството не беше много проста работа. На Стоян Цанев, Руси Стоянов и други по-млади хора с талант много помагаше. За хората на изкуството е много важно да бъдат разбрани. А кой друг по-добре ще ги разбере от друг човек на изкуството“, уточнява той.

Според него база за сравнение между поколенията няма. И през 14-15 век има велики художници, после има Салвадор Дали, а след това и Георги Баев.

„Винаги има големи имена. Въпросът е, че с времето сякаш отношението към изкуството на младите хора е несериозно. Има една комерсиалност, мързел, търсене на лесното за сметка на сериозното изкуство. Наясно съм, че технологиите и животът се променят, но мога да кажа, че все по-малко виждам млади художници, които да работят с хъс. Модерни станаха думи от рода на инсталация, хепънинги. С извинение, за мен това са смешни работи и много далеч. В тази връзка се сещам нещо, което Салвадор Дали казва: „Докато не се научиш да прерисуваш хиляда пъти една картина на Рафаел, няма да станеш художник“. Това е“, завършва Баев-син.

 

Христо Фотев – приятелство на творческа основа

 

Че големият Георги Баев е имал известни приятели, е ясно. Много добра дружба той развива с великия бургаски поет Христо Фотев. Иво Баев си спомня с умиление за годините, прекарани в компанията на Фотев и баща му. Поетът дори посвещава на баща му „Книга за свободата“.

„Той е семеен приятел. И мой приятел беше. Голяма близост имаше между двамата на ниво творец. Баща ми казваше така: „Христо е голяма досада като човек, но няма по-нежен поет от него“. Знам защо баща ми говореше така. Христо много обичаше да философства, но неговото философстване в един момент се превръщаше в дървено. Казвам го с най-голямо уважение и любов към него. Мисълта му летеше. Баща ми пък беше абсолютна противоположност. Той не обичаше да говори много, дори сам казваше, че не плямпа, а рисува. Тази разлика между тях стигаше и до спорове“, разказва адвокат Баев.

По всичко изглежда, че интровертът Георги Баев е завързал странно и рядко срещано приятелство с екстроверта Христо Фотев. По принцип, двата вида характери търсят сродни души за приятелства. Приказката обаче, че две души са най-близки, когато се допълват, изглежда, в случая е точно на място.

„Христо обичаше да се обгражда с хора, с млади поетеси. Една компания се събираше около него винаги. Много мил, любезен. Баща ми е другата крайност. Често ходеха на остров Света Анастасия заедно. Аз лично след години осъзнах какво щастие е било да общувам с такива хора, с такива големи творци“, продължава спомените си той.

След всички тези спомени за отминали времена, в един момент Иво Баев споделя, че отчуждението между хората днес е по-силно от всякога. Дали заради новите технологии, с които всеки е потенциална жертва в социалните мрежи, дали заради нещо друго, той не знае със сигурност.

„Не знам днес как са взаимоотношенията на хората в изкуството, но преди не беше така. В моята професия например до 90-те години нямаше никакъв проблем аз ,адвокатът, да седна на една маса със съдия и да пием по нещо заедно. Нямаше страх, че някой ще дойде да те снима, а утре ще те сочат с пръст, че със съдията сте пили заедно. Като седна на маса с него, няма да си говорим за работа, а за забавления. Това нещо в един момент се изряза рязко като с нож. Същата работа според мен е и в сферата на изкуството. В Бургас имаше клуб и всички творци бяха там заедно. Сега такова нещо няма. И наистина, като че ли все повече хората не намират време за себе си, за приятелите си, за близките, колектива“, тъжно отбелязва промените в годините синът на художника.

 

Политиката и разочарованието

 

Георги Баев е депутат в 7-ото Велико народно събрание (1990-1991). Синът му, който днес също е политически активен – общински съветник в Бургас, председател на Правната комисия, си спомня, че баща му винаги е бил силно ангажиран с обществено значимите теми.

„С политика не се е занимавал пожелателно, но, както се казва, ако ти не се занимаваш с политиката, тя ще се занимава с теб. Никога не е стоял настрани и затова политическият му ангажимент дойде от само себе си. За разлика от много други, които се направиха на дисиденти и преследвани след промените, той много преди 89-а беше един от хората, които си върнаха партийния билет именно поради въпроси, свързани с изкуството. Идваха дори да го молят след това, защото беше известен не само у нас, но и в чужбина. Вече беше получил Хердеровата награда. Такъв човек да направи такава постъпка, за партията беше неудобно. За Великото народно събрание помня, че каза: „Аз отивам там, защото трябва комунистите да си отидат“. В това Велико народно събрание имаше една огромна група артисти и творци. Той ангажимента за демократични промени го приемаше като ангажимент на неговия творчески дух. Разочарован остана след написването на Конституцията. 39 души отидоха да протестират. Малко след това ангажиментът му приключи. Той и там не беше удобен, защото говореше от сърцето си“, споделя Иво Баев.

 

Именно примерът на баща му подтиква и сина да е политически ангажиран, без страх да изказва мнението си.

„Винаги съм казвал, че ако малко поне от неговия свободен дух съм взел, ще съм щастлив. Моята професия обаче до голяма степен изисква дипломация. От другата страна на медала на дипломатичността е конформизмът. Такива ограничения за един творец не съществуват. Аз го определих като курназ човек и донякъде смятам, че малко и аз съм такъв. Но с времето значението на думата се променя, поведението на такива хора също. Ако съм курназ за това, че няма да се наведа, ще отстоя позицията си, че няма да лицемернича, то да - курназ съм. Хич не ми дреме да си кажа думата, където и да е. Не ми пречи и да нарека екоминистъра лъжец – един ден ще има водна криза, друг ден - няма. Да каже за кое от двете лъже, че очевидно няма как и двете да са верни“, типично в свой стил се определя адвокат Баев.

 

 

 

 

 

 

 

 


Анкета

Притеснявате ли се от нов пик на COVID-19?


Резултати

Мнения

Мнения
Празни заведения – пълни улици
  04.12.2020 17:06      

Като гледам, цифрите в ежедневните бюлетини не спадат драстично, а уж до 21 дни трябваше да видим разлика от новите мерки.