Ники Илиев е роден на 10 октомври 1981 година в София. Зодия „Везни”. Син е на проф. Мирослава Кадурина (дерматолог във Военномедицинска академия) и Бойко Илиев – режисьор. Завършил е Френската гимназия в София и Нов български университет – специалност кино и телевизионна режисура.
Като ученик в XI клас става водещ на предаването „Мело ТВ мания” на Канал 1. Играл е в повече от 10 продукции, сред които „Кожа и небе”, „Красотата ще спаси света”, „Кажи здравей на татко” и други. През 2012 година е режисьор и участник във филма „Чужденецът”, а през 2014-а режисира и участва във филма „Живи легенди”. В края на 2017 година излиза третият му филм „Всичко, което тя написа”. Отличен е с приза за най-стилни и успешни българи „БГ модна икона”. През 2012 година сключва брак със Саня Борисова, с която се запознават по време на снимки на сериала „Забранена любов”. Разделят се през 2018 година.
Неотдавна гостува в Бургас с постановката „Осъдени души”, където играе ролята на отец Рикардо Ередия. Един спектакъл, който си заслужава да се гледа.
Интервю на Димитър ИЛИЕВ
- Г-н Илиев, припомнете ни най-силните думи, които отец Ередия изрича. Думите, заради които си заслужава човек да дойде и да Ви гледа?
- Да, това е интересно. Нека само да помисля… прозвуча ми толкова неочаквано, като за начало на този наш разговор. Вижте, когато Фани Хорн идва на една от първите срещи, отец Ередия казва: „Мисис Хорн, може би смъртта и страданието, което ще видите тук, ще Ви накарат да мислите повече за другите, отколкото за себе си. А това ще спаси душата Ви. Простете за грубостта ми.”
С други думи, мисълта за другите може да спаси това, което е неспасяемо, да върне това, което е необратимо.
- Постановката „Осъдени души”, с която гостувате в Бургас е дело на Вашия баща, режисьорът Бойко Илиев. Чувствате ли се по-отговорен в работата, когато сте под негова режисура?
- Не! Чувствам се еднакво отговорен към всяка една постановка, въпреки че се опитвам да отделям личните си предпочитания. Пука ми повече дали представлението ще бъде цялостно издържано. Вълнува ме дали неговата работа ще се възприеме добре от публиката, от критиката. Това е по-важното за мен.
- Ролята на отец Ередия влияе ли по някакъв начин на актьорското Ви самочувствие?
- Разбира се, че влияе. Още като ученик съм чел романа и много ясно помня описанието на Ередия. Помня и филма с Ян Еглерт. Ето защо подходих отговорно към ролята към по-старата публика, която също е гледала филма, но ако очакват да видят същото, сигурно ще ги разочаровам. Затова се опитах да имам своя интерпретация, да запазя уважението към романа и филма. Чувствам тежестта, чувствам отговорността. Приех ролята и затова, че отдавна не бях играл в театъра.
- С какво тези герои вълнуват публиката, днес, вероятно и в бъдеще?
- Реално погледнато, тази тема е доста универсална, въпреки че днес хората не са чак толкова религиозни, както е бил отец Ередия. Темата за невъзможната любов винаги е вълнувала хората. Въпреки че тази история отдавна е отминала, тя продължава да вълнува.
- А смятате ли, че ролите на Фани Хорн и отец Ередия са от ролите, които правят актьора наистина щастлив?
- Категорично. Това е много добър въпрос. Това са дълбоки образи. Имат много повече пластове, отколкото първоначално се вижда. Една жена, която е разкрепостена, влюбена, обсебена от един мъж и един мъж, отдаден на религията, носят в себе си много по-богата душевност, а това за актьорите е жестоко предизвикателство. Актьорът може да бръкне много по-дълбоко в себе си и да изкара неща, които дори не подозира, че е притежавал.
- Сега, доколкото знам, Вие сте актьор на свободна практика още от началото на прехода, приел сте риск на границата на лудостта. С какво око гледаха на това щатните Ви колеги?
- За щастие никога не съм бил само актьор. Първо завърших режисура, след това започнах да играя. Актьорството, меко казано, е на втори план. Ами как са ме гледали, не знам. Сигурно с добро око, но когато си извън системата, хората, които са вътре са по-негативно настроени, чувстват се несигурни.
- Къде са повечето съмишленици - в държавните театри, или в частните трупи?
- Честно казано, нямам наблюдения, не съм запознат с тези процеси. Основно снимам сериали и филми, но понеже ме питате ще отговоря така – в държавните трупи и повече напрежение, творческата им съдба зависи от това дали ще бъдат разпределени в ролите, които искат, или не искат. Затова ми се струва, че частните трупи са по-единни. Те зависят от интереса на публиката, от това как се справят заедно. Логично е да са по-единни. Въпросът е в това, че се постига по-трудно.
- Много често Ваши колеги са споделяли, особено сега, по време на пандемията, като казват: „Да, свободната практика ни дава свобода, но не и финансова сигурност. Питам тогава – свободата или парите?“.
- За финансовата сигурност, разбрах… (смее се), проблемът е в това, че актьорът трябва да бъде избран, да бъде повикан да играе. Лично аз съм за свободната практика. Когато човек е творец, той трябва да е свободен. А когато си ограничен от месечна заплата и друг ти разпределя ролите, тогава творчеството малко по малко започва да си отива. Младият човек трябва да е свободен и да изразява това, което иска. Знам, трудно е, но това е пътят.
- Как приемате това, което сте постигнал до момента – като репетиция, или вече сте във времето на зрелостта?
- За щастие, не гледам на това като на репетиция. За мен всичко е процес. Не мисля, че нещата ще стигнат до момент, в който да кажа – стоп, аз съм до тук, няма накъде повече да се развивам. Щастлив съм, че мога да работя това, което обичам и да изкарвам прехраната си. Доволен съм от това, че мога да продуцирам собствените си филми и успявам да се издържам до голяма степен от това. В последните 10 години не смятам това за репетиция.
- Най-важното, което пропуснахме за 30 години на преход. Какво не успя да се случи с киното и театъра, въпреки желанието?
- Да застанем по-смело в изразните си средства, говоря за киното. До голяма степен филмите, които се правеха бяха силно насочени към една тясна аудитория, прекалено фестивални и трудно достигнаха до публиката. Ето това не можа да се случи, но в последните 10 години нещата значително са по-добри. Интересът към киното и театъра е по-голям, но липсва още малко смелост да стигнем световното ниво.
- Коронавирусът ще Ви накара ли да се чувствате несигурен в това, което ще правите и в бъдеще?
- Коронавирусът осуети плановете на много творци, но за щастие в момента съм достатъчно зает в работата си. Не знам какво ще се случва оттук нататък, докога ще са тези мерки, ще има ли подобрение. Светът не знае какво се случва, нормално е и ние да не знаем. Има лека несигурност, но трябва да се адаптираме.
- Ще бъде ли овладян страхът от зараза, страхът от тази сценична близост между актьорите?
- Страхът е доста по-овладян. През пролетта страхът беше голям, хората бяха по-плахи, когато трябваше да се събират на обществени места. Докато сега виждам, че няма проблем с това. Хората вече виждат колко е опасен и колко не е. Могат да преценят дали да се пазят, или не. Страхът не е преодолян, но е намалял драстично.
- Когато сте зад камерата, винаги ли оставате доволен от актьорите, с които работите?
- Няма как да не съм доволен. Първоначално изборът е изключително важен, но ако там нещо се обърка, имам си различни начини да се опитам да накарам актьорите да са верни в ситуацията, да повярват в ролята, която играят.
- Какво може да Ви накара по време на снимки да изпуснете нервите си?
- Когато някой направи грешка, за която съм предупреждавал поне 2 пъти, когато започнат да се бъркат в моята работа. Тогава мога да повиша тон. Опитвам се да се владея, но невинаги ми се получава.
- Ценим ли достатъчно днес живите легенди в киното и театъра?
- В повечето случаи не ги ценим. Ценим ги повече след като си отидат, за съжаление. Тъжно, но факт.
- Ако пред Вас стоят много пари, нова роля и красива холивудска звезда, към какво ще посегнете първо?
- Парите винаги може да бъдат спечелени. Ролята остава завинаги, но ако холивудската звезда е подходяща за мой филм, ще избера първо това. Но, ако въпросната звезда е там само за това, че е звезда за вдигане на рейтинг, ще избера това, което носи повече в дългосрочен план.
- Отличен сте с приза за най-стилни и успешни българи „БГ модна икона”. Какво предимство Ви даде наградата?
- Не ми е дала никакво предимство. Чувствах се поласкан в първите няколко часа и толкова… какво повече. Това не е важно за мен и като цяло не ме интересува.
- Модният бизнес пристрастява ли хората към суета и блясък?
- Пристрастява, но мен ме отблъсква и се радвам, че се отказах навреме. Не беше моето място и не съм искал това да ми е професия, но има и хора, които се пристрастяват, когато нямат друго по-важно за тях. Суетата и блясъкът са до време. Събуждат по-ниски страсти в човека.
- На какво казвате категорично „не” в модния бизнес?
- Модният бизнес не ме вълнува, на всичко казвам – не!
- За раздялата Ви със Саня Борисова се изписаха доста страници, но все пак да Ви попитам – смятате ли, че официалният брак днес е като опит за мечтан спектакъл, който след премиерата се проваля?
- Това е добра метафора. Да, но повечето премиери са успешни, отколкото браковете. Хората имат очаквания към брака си, които много често не се случват. Ако избереш правилните актьори, има по-голям шанс за успех, а при взаимоотношенията между мъжа и жената са доста по-непредсказуеми, но така зададен въпросът, доста ми хареса.
- Продължете… играя, снимам, но все още не съм си партнирал с актьори от ранга на…
- От ранга на Ал Пачино и Антъни Хопкинс (смее се). Гледал съм Ал Пачино на живо на Бродуей, би било страхотно да играе и в мой филм или да си партнираме, но едва ли ще се случи нещо подобно.
- И последен въпрос. Ако си звезда днес в България, това гарантира ли богатство?
- Мисля, че не! Но какво значи звезда. Това е относително. Ако човек е популярен, в никакъв случай не го прави богат, по-добър или успешен. Важното е какво е неговото определение за успех. Повечето хора в България, които са популярни, не изкарват кой знае колко пари, не са богати. Страшното е, ако човек вземе и сам си повярва, че е звезда. Тогава ще има сериозен проблем.
