Интервю на Магдалена Динева
- Г-жо Колева, към днешна дата за колко и какви деца се грижите в Дневния център за деца с увреждания „Св. Николай Чудотворец“?
- Дневният център за деца с увреждания „Св. Николай Чудотворец“ към Община Бургас работи вече 25 години основно с деца с детска церебрална парализа, синдром на Даун, интелектуални затруднения и аутизъм.
От 2024 г. броят на децата е 30, като възрастовият диапазон е от 4 години до завършване на средно образование. В момента децата, с които работим, са на възраст от 7 до 19 години, като най-голямата ни възпитаничка е на 19.
В центъра акцентът е върху развитието на социалните умения. Предлагаме логопедична терапия, психологическа подкрепа, двигателна рехабилитация, както и трудотерапия. Основната ни цел е децата да станат възможно най-самостоятелни и да се справят по-уверено в ежедневието си.
Центърът е държавно делегирана дейност и се финансира със средства от републиканския бюджет чрез бюджета на Община Бургас.
- Освен работата с децата, налага ли Ви се да работите и с родителите?
- Родителите са наши основни партньори. Всичко, което правим с децата, се обсъжда съвместно с тях. Работата се планира индивидуално - специалистите ни логопед, психолог, рехабилитатор, трудотерапевт и трима социални работници анализират възможностите, успехите и трудностите на всяко дете, след което се изготвя индивидуален план за работа. Този план винаги се обсъжда и съгласува с родителите.
- Припознават ли все повече родители дневния център, тъй като всички сме се сблъсквали с такива, които не искат да дават децата си, защото не искат да признаят пред себе си, че те срещат затруднения?
- Действително има родители, които не искат да приемат, че детето има проблем. Ние всъщност не работим с тях, защото те не са ни потърсили. Случвало се е да идват, когато детето вече е в първи клас и са се проявили трудности в училище. Тогава започват да търсят специалисти и помощ, но нямат ТЕЛК решения.
При нас изискването е съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги и Закона за социалните услуги – дневните центрове трябва да предоставят комплекс от социални услуги за деца с ТЕЛК с 50% и над 50%. Ако нямат ТЕЛК решение, а само епикризи, че имат нужда от специализирана помощ и подкрепа, могат да ползват почасови услуги в центровете за социална рехабилитация и интеграция. Но при нас задължително трябва да имат ТЕЛК решение.
Това, което ни прави впечатление, е, че има много родители, които добре преценяват състоянието на детето си и търсят дневните центрове като вариант, за да могат децата да бъдат по-спокойни – в среда, в която има близки до тях деца. Докато в училище често е по-трудно.
Нашият капацитет обаче е запълнен. Има листа на чакащи с доста кандидати.
- Как се случва освобождаването на едно място и настаняването на друго дете на негово място?
- Приемаме децата и те остават при нас до завършване на средното си образование. Ако има възможност да бъдат интегрирани в образователната система, може и по-рано да бъдат изписани. Също така, ако променят адресната си регистрация – например се преместят в друг град или държава – тогава изписваме дете. Такива случаи сме имали, но те са редки. Затова се чака дълго.
С повечето деца работим минимум 12 години. Има деца, с които сме започнали от 5-годишна възраст и продължаваме до завършване на 12. клас. Родителите имат право да отложат започването на първи клас и детето да не тръгне със своя набор, което означава, че остава при нас още една година. Затова по-рядко се освобождава място.
- Как се отразяват разнообразните грижи, които предлагате, на децата?
- При всяко дете е много индивидуално, въпреки че диагнозите може да са сходни. В момента преобладават деца с генерализирано разстройство в развитието или детски аутизъм.
При някои от децата постигаме развитие – започват да общуват, да поддържат очен контакт, да отговарят на въпроси. При други го правят, когато те пожелаят. Имаме и, за съжаление, деца, които не проговарят и остават затворени в себе си. Много е индивидуално. Работата е комплексна и невинаги резултатите идват, въпреки усилията на специалистите и родителите.
- Как стои въпросът с кадрите в центъра? Имате ли недостиг на специалисти?
- Към момента екипът ни е стабилен и съставен от специалисти с дългогодишен опит – част от тях с над 20, други с над 15 години практика. Нямаме недостиг на кадри.
Логопедът ни е при нас около 13 години. Психологът – също около 10 години. Социалните асистенти, които подпомагат работата на специалистите, са тук от 13–14 години. Няма текучество.
Това е важно и за децата – когато не се сменят хората, с които работят.
Прави впечатление обаче, че студентите, които се обучават в специалности като психология, социални дейности и консултиране, по-рядко проявяват интерес към работа с деца с увреждания. При нас идват специализанти както от Бургаския свободен университет, така и от Бургаския държавен университет.
Но каквото и да се учи в университета, практиката е решаваща. Колкото по-опитен е човек, толкова по-бързо реагира и знае какво да направи. Въпреки това винаги има ситуации, които ни изненадват – включително прояви на агресивно поведение от страна на дете.
В началото центърът е бил създаден основно за работа с деца с детска церебрална парализа и затова е напълно достъпен за инвалидни колички. В момента по-малко от децата са с такава диагноза. Преобладават децата с генерализирано разстройство в развитието и детски аутизъм, като повечето са хиперактивни и имат агресивни или автоагресивни прояви.
Екипът преминава задължителни обучения. Всички пряко работещи с потребители трябва да преминават специализирани надграждащи обучения – минимум 24 академични часа годишно. Освен това се провеждат минимум четири групови и три индивидуални супервизии. Организират се и дейности, свързани с разтоварване на служителите, за да не се стига до професионално прегаряне.
- С какво се гордеете най-много в работата си през последните години?
- Най-голямата ни гордост е доверието и положителната оценка на родителите. Всяка година организираме тържества, в които децата участват с роли, танци и различни изяви, които представяме пред семействата им.
Тази година тържеството ще бъде през месец май под надслов „Когато приказките оживяват“ и ще се проведе в дневния център. Вече сме започнали репетиции. Децата ще влязат в ролите на приказни герои и ще разиграят части от приказки. Тези от тях, с които можем да общуваме и които могат да заявят своите желания, очакват с нетърпение събитието. Радват се, когато са подкрепяни от близките си.
Идеята ни е да повишим самооценката на децата – да покажем, че те могат. Участието на всяко дете е съобразено с неговите възможности. Не ги притискаме и не настояваме да правят нещо, което не искат.
Миналата година, на 23 октомври, отбелязахме 25-годишнината на центъра с голямо тържество в зала „Тончо Русев“ на Културен дом НХК. В края дадохме думата на родителите, а една от майките, от името на всички, изказа благодарност към екипа. Това признание е най-ценното за нас.
- Откъде дойде инициативата за каменната плоча с лика на небесния Ви покровител – Св. Николай Чудотворец?
- Инициативата е на гражданската благотворителна инициатива „БлагоДАРИМ на Бургас“, с основно лице Николай Иванов. С тях работим от много години. По празници като Великден, Коледа и 1 юни те предоставят хранителни продукти за децата, които вече ги познават и приемат като свои приятели.
Дневният център „Св. Николай Чудотворец“ откри паметна плоча с лика на своя небесен покровител
По повод 25-годишнината на центъра миналата година беше намерен скулптор, който изработи барелефна икона от врачански камък. Тя беше дарена и монтирана в сградата на центъра като символ на закрила и духовна подкрепа.
