Георги РУСИНОВ
Кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата през 2032 г. е „логична стъпка“ след почти десетилетие целенасочено позициониране на града като водещ културен фактор на национално ниво. Това заяви проф. Петър Стоянович пред медии, като подчерта, че преходът към европейско съревнование е естествено продължение на вече изградената траектория.
По думите му Бургас разполага с реални шансове, но успехът няма да дойде автоматично. Той припомни опита около подготовката на Пловдив за Европейска столица на културата – процес, започнал в период, когато редица европейски практики са били непознати за българската администрация и културни институции. Тогава се е работило с чужд модел, който тепърва е трябвало да бъде адаптиран към местните условия.
Стоянович очерта и по-широкия смисъл на надпреварата. Според него това не е съревнование тип „ритане по кокалчетата“ между общини, а изпит за зрялост. Градът трябва да докаже, че не е самодостатъчен символ или регионален първенец, а способен да бъде огледало на държавата и естествен мост между културите в рамките на Европейския съюз.
Пътят към 2032 г. няма да бъде лек. Бившият министър на културата призна, че не завижда на нито един общински ръководител и екип, който ще носи тежестта на подготовката. Зад кандидатурата стоят сериозни административни изисквания и финансови ангажименти. Според него титлата не е „Оскар“, който увенчава усилията, а старт на много по-мащабен процес.
В анализа си той постави четири водещи фактора: устойчивост на възхода, история и география, последователност в управлението и качеството на екипа, който подготвя проекта. Без тези елементи кандидатурата остава декларация, а не стратегически проект.
Стоянович бе категоричен, че изборът на Европейска столица на културата носи повече отговорност и напрежение, отколкото гарантирана радост. Тежестта идва след титлата – с реалното изпълнение на поетите ангажименти.
Бургас влиза в процес, който ще тества не само културния му потенциал, но и административната му издръжливост. Решението да се тръгне по този път вече е факт. Оттук нататък въпросът е не кой има амбиция, а кой има капацитет да я защити на европейска сцена.
