България потъна в скръб след смъртта на патриарх Неофит, Синодът се събира - какво следва

България потъна в скръб - Патриархът на Българската православна църква и Софийски митрополит Неофит почина на 78-годишна възраст. Тъжната вест бе съобщена късно снощи. В 14:00 ч. очаква да започне и свиканото извънредно заседание на Светия синод. Духовниците трябва да решат официално къде да бъде опелото, поклонението и погребението пред Негово Светейшество. Към момента информацията е, че погребението най-вероятно ще се състои в Троянския манастир.
 
В храма "Св. Марина" беше отслужен трисагий или заупокойна молитва за Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Траурната служба се водеше от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

След това в храма, в Софийската митрополия, можеха да влязат и миряни, които да изразят своята почит и да се простят с българския патриарх Неофит.  

Негово Светейшество патриарх Неофит, сам себе си и целия си живот, на Христа Бога и на Светата църква, отдаде. Затова, убеден съм, вечен и блажен, ще пребъде в благодарната българска памет, молитвеният спомен за него. Бог да го прости и да го упокои в небесното си царство. Мъката в сърцата ни е голяма. Загубата за Светата ни църква и за българския народ е огромна, но остава надеждата, че патрирах Неоофит, пътя на своя земен живот, достойно извървя. Вярата на нашия народ го пази и сега го очаква венецът на вечния живот", каза Пловдивският митрополит Николай пред журналисти, преди да влезе в Синодалната палата в София.
 
На въпрос какво предстои сега в Българската православна църква - Българска патриаршия, митрополит Николай каза, че ще се спазва точно, стриктно процедурата, регламентирана в действащия Устав на Българската православна църква. 

Попитан дали ще има противоречия в Светия синод, Пловдивският митрополит отговори, че противоречия е имало и между апостолите Петър и Павел, и никой никого не е нарекъл разколник. "Нормално е в земната, войнстваща църква да има разномислие, да има и противоречие, разногласия, но където са събрани двама или трима, както казва Христос, в мое име, там съм и аз, посред тях. Светият дух ръководи Светата църква чрез принципа на съборността, на мнозинството, в Светия синод. А в последното си заседание, Вие видяхте, решенията (за избора на Сливенски митрополит), бяха взети с пълно единодушие", с тези думи митрополит Николай се обърна към журналистите.

На въпрос дали новият Сливенски митрополит ще бъде избран преди патриарха, Пловдивският митрополит заяви, че не може да каже това, защото то ще се реши от Светия синод. 

Преди митрополит Николай в сградата на Синодалната палата пристигнаха и други митрополити, като сред тях бяха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний и Доростолският митрополит Яков.
 
Според Устава на БПЦ-БП, "когато патриаршеският престол овдовее, Светият синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на България, председателя на Народното събрание и министър-председателя, и ръководи делата на Българската православна църква - Българска патриаршия до избирането на наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския престол".

Наместник-председателят със Светия синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол.

Светият синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.

"Избираемият за български патриарх и Софийски митрополит трябва да притежава следните качества: да е на служение епархийски митрополит на Българската православна църква; да е не по-млад от 50 години; да е управлявал епархия, като митрополит поне пет години; да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред", се казва в Устава на БПЦ-БП.

Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от: архиереите - митрополити и епископи на Българската православна църква - Българска Патриаршия; по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийската епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни; по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор; по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит; по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.