Политическата криза ще завърши със свикване на Велико Народно събрание, смята екс-депутатът
ГЕОРГИ РУСИНОВ
– Адвокат Ошавков, поредните парламентарни избори чукат на вратата и партиите вече са в подготовка за тях. Вие сте представител на „Движение 21“, което е част от новото ляво обединение. Има ли яснота как ще изглежда бургаската листа при толкова много участници в коалицията?
– Тук ще се наложи да Ви изненадам и да обявя нещо, което към настоящия момент би трябвало да е известно само на мен и на ръководството на „Движение 21“, а именно, че напускам Националния съвет и политическа партия „Движение 21“. В това решение няма скандал и драма и то е взето в резултат на добре обмислено решение, което назрява отдавна. Така че нямам никаква представа как би изглеждала бургаската листа на новата коалиция Левицата. Мога само да се надявам, че водещи позиции в нея ще заемат представители на „Движение 21“. Подредбата на листата ще е показателна за това каква е тежестта на местните активисти на партията в общата коалиция.
– Защо взехте решение да напуснете „Движение 21“, на което сте и съучредител?
– Да, бях член на партията почти 9 години – от самото ѝ създаване през 2014 г., а в последните 4 години бях координатор на „Движение 21“ за Бургас. От мен лоша дума няма да чуете нито за ръководството, нито за бившите ми съпартийци. Тук е моментът да кажа, че съм благодарен на ръководството на „Движение 21“, което ми гласува доверие и ми отвори пътя за активно участие в политиката. Благодарен съм и лично на Татяна Дончева, от която, мога да кажа, че съм научил много – както от нейните успехи, така и от грешките й. Напускането ми е по две причини. Първата е, че посоката, в която партията реши да поеме, не съответства на моите разбирания и очаквания. Аз лично не мога да се наредя до хора като Румен Петков или Александър Томов – Лупи, защото нямам нищо общо с тях – нито като политически разбирания, нито като лична история. Втората причина е изцяло свързана с професионалните и личните ми ангажименти, които имам в момента. Просто нямам нужното време и желание да участвам в едни нови парламентарни избори, които ще повторят приблизително резултатите от предходния парламент. Още повече, че според мен, те едва ли ще бъдат последните в следващите една-две години. Така че считам, след като не мога да дам 100% от себе си в предстоящата кампания, по-достойната позиция в такава ситуация е да се оттегля.
– Избори след избори, така ли? Докога ще продължаваме така? Има ли някакъв изход от политическата криза според вас?
– Вижте последния парламент – никога не е имало толкова много политически партии – цели 7 и в същото време никога парламентът не изглеждал толкова жалък в очите на хората. Стана ясно, че дневният ред на Народното събрание няма нищо общо с този на избирателите им. Като изкушен от историята човек, мога да ви кажа как би приключила една такава политическа криза в България преди около 100 години - с военен преврат, като този на „Звено“ от 1934 г. Разбира се, през 21 век, в една европейска България това е почти невъзможно. Но смятам, че и колкото и политиците ни да се опитват да игнорират сигналите, които обществото дава, рано или късно ще им се наложи да отговорят на очакванията на хората. Не изключвам при една по-продължителна икономическа криза да има и голяма вълна на недоволство сред хората, което да катализира процеса на сериозни промени в политическата система на страната. Тези промени, рано или късно ще се наложи да бъдат приети след свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията. Под промени не визирам само така дълго чаканата съдебна реформа, но и избирателната система. Само да напомня, че ИТН стана първа политическа сила с призиви за въвеждане на мажоритарна избирателна система само преди около две години. Което много бързо след това забравиха и си платиха заради това.
– ИТН събират подписи за провеждане на референдум за промяна на формата на национално управление. Това ли е възможният изход от политическата криза?
– ИТН действат като типично популистка партия – в случая усещат разочарованието от продължаващата политическа криза и това, че много избиратели, търсят решението в една силна личност, която да поеме изцяло политическа отговорност и оперативното управление на страната. Но една чисто президентската република в нейния балкански вариант лесно може да се изроди в нещо, за което после всички да съжаляваме. Това, което аз виждам като вариант за излизане от кризата, са промени в избирателната система – избори със силно застъпен мажоритарен елемент, възможност за отзоваване на депутати при определени условия, така че те да не се чувстват отговорни единствено пред партията, която ги е издигнала. Другото е, че трябва да се върне усещането за справедливост в обществото. Крайно време е да видим осъдени политици на висши държавни постове от всички цветове, както това стана в Румъния. Това обаче минава през съдебната реформа, за която е нужно ВНС.
– Край с политическата кариера ли е това? Наближават и местните избори. Можем ли да ви видим в някакво гражданско движение, или като независим кандидат?
– Политическа кариера е твърде силно казано, а и участието ми в политиката никога не било на всяка цена. Това, което мога да кажа със сигурност е, че няма да ме видите да правя трансфери от една политическа партия в друга. Политическото номадство е едно от нещата, които най-силно рушат доверието към хората, които се занимават с политика. Покрай работата си, волно или неволно, аз и сега продължавам да се занимавам с обществена дейност. За местните избори, мисля, е твърде рано да се говори, но ако ме питате дали имам предложения да се включа някъде – не нямам такива.
– Възможно ли е след вота през април да имаме най-накрая работещ парламент и правителство? Или ще отидем на варианта 2 в 1 с местни избори – нещо, което не се е случвало досега в историята ни?
– Със сигурност ще има сериозни опити да се състави правителство, най-вече заради огромните средства, предвидени в програмата за възстановяване и устойчивост, а може би и заради външен натиск. Не виждам обаче големи шансове да бъде съставено правителство, което ще издържи повече от няколко месеца, първо, защото няма сериозни размествания в съотношенията на политическите сили в страната и второ – повечето политически лидери добре помнят, че има 1-2 партии, които са силно токсични за коалиционните си партньори. Така че – да, вариантът 2 в 1 наесен е много вероятен.
– Напоследък доста политици напускат партиите си. Някои правят трансфери в други или основават изцяло нови. Как си обяснявате това?
– Както казах – скачането от една партия в друга е нещо, което дразни хората на чисто човешко ниво. Но това, че явлението стана масово, показва и друго: партиите вече не представляват обединение на хора, които са свързани от определени политически възгледи или идеология, а по-скоро средство за участие в политиката – един вид влак, на който да се качиш, за да стигнеш до целта. В момента партиите в България бълват някакъв миш-маш от програми и идеи, за които е трудно да се каже коя е лява и коя е дясна. В резултат хората гласуват чисто емоционално и нелогично – според това кой лидер намират за харизматичен и надежден, а не според това какво предлага програмата на партията. А и защото програмите предлагат общо взето едно и също. Не виждам голям смисъл от учредяването на нови партии. Те по-скоро стават част от проблема, а не средство за неговото решаване. Струва ми се, че вместо да правят собствена партия, много по-лесно би било хората, които смятат, че могат да предложат нещо различно, да имат възможност да го направят като мажоритарен кандидат. Разбира се, избирателната система първо трябва да го позволи.
