Инициативите „Черно море – зона на мира“ и „България – зона на мира“ са важни не само като граждански призив, те са отправени към политиците за осъзнаване на всички рискове от сложната ситуация, създаваща се около Черно море
Ако някой е видял Киев по време и след Майдана през 2014 година, със сигурност ще разсъждава много по-трезво за създаващата се около Украйна ситуация днес. „Крещатик“ изглеждаше като гробница – порутени и обгорени сгради, надупчени от куршуми стени, купища боклуци, горящи по площада и по близките улици, облепени със снимки на убити хора дървета... Киев е дом на украинци, там не живеят нито англичани, нито американци, или ако живеят, то това е по друга причина, не от любов към Украйна. Никой няма право да причини нещо подобно на Майдан нито в Украйна, нито на която и да е друга страна от Черноморския регион. Не вярвам човек, живеещ на брега на Черно море, да иска то да се превърне в арена на военни действия, нито една страна не желае да се превърне в мишена, защото нечии интереси диктуват това. Отново ще припомня страните, чиито територии са разположени на бреговете на Черно море – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна (и Молдова с нейните малко метри крайбрежие). Интересът на всяка една страна да стане член на ЕС, с който започна развитие политиката на ЕС за Източното партньорство, не може да се превръща в бомбоубежище на често сменящи се политици. Някои казват, че ще пострада туризмът... За какъв туризъм може да се говори, става дума за живота на хората. Всички народи от Черноморския регион са свързани по особен начин, не ги свързва само морето, преди всичко ги свързват общи ценности, обща история, а не войнолюбиви съюзи. И членството им в подобни съюзи все пак не ги задължава да воюват помежду си. Има много изходи. Имам приятели във всяка една от страните на региона. Не искам никой от тях да пострада. България, която е част от Черноморския регион и част от Балканския регион, би трябвало да е научила уроците от историята и да приложи тези знания днес за едно мирно решаване на всяка извънредна ситуация и не трябва да позволи новите технологии да бъдат прилагани за унищожаване на живот, на територии... Инициативите „Черно море – зона на мира“ и „България – зона на мира“ са важни не само като граждански призив, те са отправени към политиците за осъзнаване на всички рискове, не само пред България, но и пред целия регион, в който живеем НИЕ. Различията се преодоляват, загубените животни не се връщат. Това е моето човешкото отношение към проблема днес. Мирното решаване на проблемите отстоявам и като политик, и като учен. Реших точно днес да напиша това, защото 27 януари е знаков ден. Знаков ден за живота! Мислете, хора!
