Дона МИТЕВА
Още се държим на повърхността, но както вървят нещата – не е на добре. Увеличава се всичко, казва сладкарят, по повод на това, че скокът на всички продукти, ток и газ се отразява на бизнеса, а и на покупателната способност на хората. Като суровина няма нещо, което да не е повишено – захар, сметана, млечни продукти, брашно. Така започва разговорът ни със Стоян Георгиев, известният в Бургас сладкар, преди още да съм го попитала каквото и да е. Явно темата за цените, сметките е непрекъснато в главата му.
„Най-страшно е повишението на сметките за тока. При нас то е два пъти, в сравнение с предходна година по това време. Услугите също се вдигнаха. Ремонтите на нашата техника са повишени, и то много. Пандемията също ни удари. Увеличената цена на горивото също усещаме - ние не сме само с производство, а и доставка. Наближава лятото, когато всичко доставяме до врата на хотелите. Работната заплата също върви нагоре“ – рисува в едри щрихи Георгиев онова, което го тревожи.
Той наблюдава внимателно и клиентите си, как все по-дълго се застояват пред витрината – по-скоро избирайки по цената, отколкото по това какво се иска на душата. „Виждам, че при хубаво време, въпреки пандемията, бургазлии и гости на града искат да си доставят удоволствие и сядат при нас. Но избират по-евтиничкото. Ако трябва да си вземат нещо за вкъщи, избират по-малкия грамаж, не е както преди – направо цяла торта. Ограничават се“, казва сладкарят.
Цените на сладориите са вдигнати с 10-15%, но собственикът на сладкарниците смята, че ако вървят така нещата, сигурно в скоро време ще бъдат повишени още, защото няма как да се устои на пазара.
Обемите на производство също са намалени. Броят на работната ръка е намален. Работодателят признава, че трудно се намират качествени сладкари, които обаче искат и добри заплати. „Прави са си хората – като отидат на магазина – плащат. Не можем да ги държим на минимални работни заплати. Всеки трябва да си получава заслуженото възнаграждение. Имаме майстори, които работят при нас от 20 години“, казва Георгиев.
