Соня КЕХЛИБАРЕВА
Някога получавахме новогодишни картички в пощенски кутии, донасяни от пощальони, а ние се радвахме, че роднини и приятели са мислили за нас, поздравявайки ни със сърдечни благопожелания и топли думи!
Новогодишните честитки бяха част от традицията. Годините налагаха своя мода, променяха се визуално и тематично.
През 50-те години на миналия век у нас Дядо Мраз стана задължителен образ на Нова година по съветски образец. Християнските празници Рождество Христово и Коледа бяха официално забранени от атеистичната власт. Коледа дори стана работен ден, за да се измести в съзнанието на хората, но голяма част от тях си го празнуваха тайно вкъщи, особено тези, родени преди 1944 г. Единственият почивен ден дълги години бе само 1 януари. Цялата тържественост се съсредоточи в Дядо Мраз, за да може хората да свикнат с мисълта, че ще празнуват само Нова година, а не и Коледа. Пред елха Дядо Мраз раздаваше подаръци на децата в навечерието на Нова година, на организирани тържества в детски градини, училища и работнически колективи. По домовете също се празнуваше настъпването на новата година.
От 60-те до 80-те години новогодишните картички се печатаха в многохилядни тиражи. Те се купуваха от павилионите на РЕП. Сюжетите и художествените качества бяха едни и същи. Картичките преливаха от битови сюжети: сурвачки от разклонени извити пръчки и украсени с бяла и синя разтегателна хартия обкичени от пуканки; трапеза, преливаща от изобилие: ябълки, пита, грозде, орехи, украсена с гирлянд и свещник или горящ огън в селска камина. Тематиката бе до болка позната: елхови топки, свещи, горящ бенгалски огън, шишарки, камбанки, чаши с вино, часовник със стрелки спрял на 12. Не липсваха и тиражирани снимки на снежни пейзажи, борове, шейни, къщичка в гората, сурвакарчета.
Създателите на тези картички сякаш бяха скарани с фантазията и красотата. Понякога се появяваха репродукции от красивите зимни картини на български художници: Златю Бояджиев, Борис Денев,Васил Стоилов, Никола Петров и др. и това обогатяваше избора.
Общо взето всяка година картичките повтаряха сюжета, но с различна аранжировка. Имаше време, когато 1 картичка струваше 10 ст., един плик с марка – 2 ст., а комплект 10 честитки – 1,50 лв. Хубавото беше, че имаше специални новогодишни марки с елхички, сурвакарчета и сребристи топки.
Много хора купуваха руски новогодишни картички, продавани в руските книжарници. Те бяха красиви, нарисувани от художници. Създателите им не прибягваха да аранжират за снимка разни предмети. Имаше картички и за деца, Дядо Мраз със Снежанка, герои от анимационни филми и за възрастни със задължителен надпис „С Новым годом“.
Много се търсеха и детски картички в комплект издание на ЮНЕСКО.
Освен картичките за индивидуално поздравление, през 70-те години навлезе и модата ръководствата на социалистическите предприятия, обществени организации и партийни структури да поздравяват своите служители и цели работнически колективи с думи, които сега приличат на лозунги. Например: пивоварен завод „Черно море“ - Бургас изпраща специална картичка с напечатани поздравления: „Ръководството ви честити Новата 1970 година и пожелава от все сърце на вас и семейството ви здраве, бодрост и нови успехи в борбата за изграждане на щастливото бъдеще на социалистическата ни родина“.
Градският комитет на Отечествения фронт гр. Бургас честити Новата 1970 година и пожелава на работниците от различни предприятия „здраве, бодрост и сили, за още по-големи успехи в изграждането на комунизма в нашата скъпа и прекрасна родина. Председател: Хр. Русева”.
Не липсват и поздравления до директорите на различни предприятия от Окръжния и Градския комитети на БКП - Бургас: „Най-сърдечно ви честитят Новата 1973 година! Желаят ви крепко здраве, нови сили и енергия за още по-големи успехи в работата по изпълнение решенията на Х конгрес на Българската комунистическа партия и VІІ конгрес на Българските профсъюзи, за достойна среща на полувековния юбилей на славното Септемврийско въстание 1923 година”.
През 80-те години се появиха визитките, използвани също като поздравителни знаци за Нова година.
След 90-те години нещата се промениха. Навлязоха чуждестранни картички, а българските търговци се надпреварваха да грабнат очите на купувача. Появиха се музикални картички, рисувани, богато илюстрирани многоцветни и с оригинални форми и ръчно изработени. Отново на пазара можеше да се купят коледни картички с евангелски послания. Хората имаха възможност да избират според своя естетически вкус и не само с написаните пожелания, но и с външната форма да изразят чувства. Но това е вече друга история!
Днес изпращането на новогодишни картички се замени с електронни честитки или съобщения по мобилните телефони. Новите технологии обаче не могат пълноценно да предадат емоцията и красотата на хартиената, прецизно направена картичка, сръчно и със старания написани поздравления. Заради специфичната си символика новогодишната картичка ще продължи да съществува, макар и не в огромните тиражи от XX в., защото тя не е само история, а и веществено доказателство на спомен.
Авторката използва за илюстративен материал, картички от личната си колекция от новогодишни картички, дарени на Държавния архив в Бургас.
