Влезе в топ 3 в света сред 200 художници
Силвия ШАТЪРОВА
Тя е един от най-продаваните бургаски художници през последните 20 години. Тя е творецът, който постави нова следа в българската маринистика, достойна наследничка на Александър Мутафов, Виолета Масларова, Георги Баев, Ненко Токмакчиев и най-вече на Яни Хрисопулус, защото е родена и израснала в Созопол, живее и твори там, кармично свързана с морето, града и хората му, наскоро става член на Съюза на маринистите в Одеса.
Тя е Ангелина Недин! Едно момиче влюбено в морето, в родния Созопол и в рисуването.
„Созопол е град, достоен за цял един живот на художник. Хората тук наистина живеят с духа на изкуството и от тях съм черпила много вдъхновение. Силата и магията на Созопол е толкова голяма, толкова силно взима връх в мен, че продължавам в спомените си дори да рисувам родния си град, независимо в коя точка на света съм“, казва Ани.
През това лято в една от точките на света научават за нея, нейното творчество и Созопол. Превръща се в негов посланик в културна Франция. Влиза с гръм сред първите в света и става топ 3 сред 200 художници. Грабва бронзов медал от участието си в 36-ото биенале „Международен салон за живопис и скулптура“ в Конгресния дворец в курортния град Вител, Франция.
Там нейните творби са отличени на трето място в категория „Живопис“ сред общо над 500 платна на доказани автори от Япония, Южна Корея, Франция, Италия, Испания, Белгия, Германия, Мексико, Англия...
Недин оставя ярко впечатление с двете си платна - "Приятелки" и "Детско безгрижие".
Няколко месеца по-късно продължава да живее със заряда от наградата и с още по-голяма жажда да рисува. Казват, че наградите трябва да се дават на млади хора, но всъщност всеки творец, в каквато и да е възраст, има нужда от признание и стимул. За Ани, независимо че е утвърден творец, наградата е подтик да надгражда всичко онова, което е правила досега. Разсейва съмненията й дали върви по правилния път, съмненията, които винаги се появяват у един творец - дали той прави това, което трябва, дали върви по правилния път, дали не се самозаблуждава. „Това е много, важно за мен, защото вътрешните въпроси дават възможност да се движиш напред, ако един утвърден художник си повярва, той може би няма да търси развитие, а ще стои на едно място“, казва Ангелина Недин.
Вечно търсеща нови предизвикателства, Недин казва, че биеналето е показало съвременните тенденции в скулптурата и живописта. В скулптурите вече се наблюдава преплитане между метал, дърво, бронз с цветни елементи. Модерната живопис е връщане към традиционни стилове, към старите майстори, тя изобразява пейзажи от градска среда в реалистично-импресионистичен стил. Абстракциите вече отстъпват назад. „Определям го като съвременен импресионизъм, реалистични творби с по-модерно звучене, с по-едри мазки, по-цветни и едри платна. Модерни са картини, които изобразяват съвремието ни - фигури, улици, кафенета, пейзажи“, казва Недин.
Новите тенденции се виждат и в по-новите й картини. Рисува фигури, любимите созополски пейзажи, впуска се и в натюрморти. „Създава богатство в изображенията, когато се завръщаш към по-стари техники“, продължава тя.
За морето в нейните картини сигурно може да се напише отделна глава от книга. „Аз не рисувам самото море - бурно, с пяна или спокойно, а това, което рисувам, е усещането за море, стремя се да предам него, а не конкретен образ“, говори още Ани. Следващите морета може би ще бъдат в нова палитра, а не в стандартната. Това са част от бъдещите й планове. Наскоро си мислех за морските сюжети и се чудех и се питах: „Какво съм правила, дори една стотна част не съм нарисувала!“
И ако си мислим, че е нарисувала всичко в Созопол и около него, оказва се, че не е така. Има много места, които не са се появили в картините и в мисълта й преди това. „Созопол е неизчерпаем“, категорична е тя. В момента е запленена от връщащите се от улов кораби и лодки. С усмивка казва, че на пристанището, когато застане с платно и четка, е единствена, която не се вълнува от пазара на риба, а от цветове, образи и състояния. Цяла серия от подобни лодки вече са излезли из под четката й.
Толкова много неща ми се иска да нарисувам, че не знам дали ще ми стигне животът. Да, вдъхновена съм и планувам много неща, планувам да рисувам“, завършва разговора ни Ани, а нейният оптимизъм наистина покорява и завладява.
