Сряда, 19 Яну 2022
    
Общество Поморие

Застрашено ли е бъдещето на Поморие като спа център

  25.11.2021 14:29  
Застрашено ли е бъдещето на Поморие като спа център

1/3 е спаднала солеността на езерото

 

През 2021 г. не е добита сол

 

 

 

Моника ИЛИЕВА

 

 

Първи Консултативен съвет за Поморийско езеро се проведе в Поморие. Участие в неформалната структура, взеха кметът на община Поморие, директорът на РИОСВ-Бургас, директорът на Института по обща и неорганична химия при БАН, представители на НПО („Зелени Балкани“, БФБ, „Граждани за Поморие“, КСР „Гларус“), бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“, както и бизнеси, които ползват продукти от езерото – „М-Поморийски солници“ ЕООД и „Азимут 6000“.

Кметът на Поморие Иван Алексиев подчерта, че езерото е важно не само за града, то е от национално значение, осигуряващо поминък, сол, луга, калолечение. Градоначалникът призова за спешната намеса на държавата, за да се решат най-наболелите проблеми, свързани с отвеждането на сладките води от езерото и казусът по връзката „канал – Поморийско езеро – Черно море“.

 

Кметът на Поморие зове: Държавата да се намеси спешно при решаването на проблема с Поморийско солено езеро

 

От Областна управа Бургас не се включиха в срещата, но след приключването заявиха своята готовност да съдействат и да помогнат за решаване проблемите на територията на соленото езеро.   

 

Да се намали влиянието от вливането на сладките води на р. Пазариолу в Поморийско солено езеро

 

„Предпоставка за настоящия проект е намаляване солеността на Поморийско езеро. Сдружение „Зелени Балкани“ е организацията, която е предприела дейности още в 2006-2010 г., реализирайки проект, в който бе направено проектиране и възстановяване на отводнителните канали в гр. Поморие и ремонта на връзката „канал – Поморийско езеро – Черно море“. Още тогава изникна проблемът със собствеността. Бяха направени постъпки имотите да станат общински, но процесът не е завършил“, обясни Димитър Попов от сдружение „Зелени Балкани“.

Снимка: Димитър Попов, сдружение „Зелени Балкани“ 

От думите на Попов стана ясно, че основната цел на проекта е да намали влиянието на вливащите се сладки води, което се случва от западната страна на р. Пазариолу – основният източник на сладка вода за Поморийско езеро. Реката определя хидрологичния му режим, тъй като нейният водосбор се зауства в най-ниската точка – езерото. Когато започва развитието на солодобива, първо се изгражда гравитачен канал, чрез корекция, която се намира от западната страна на Поморийско езеро. Към днешна дата представлява южният отводнителен канал на „Поморийски солници“. По-късно е направена преработка, през времето на соца, превърната е в помпена станция и напорен тръбопровод, които не функционират. „Проектът цели възстановяване на северен и южен отводнителен канал, които защитават езерото от навлизане на сладката вода. При изготвянето му  бяхме направили сравнение за средната соленост на водите, тя беше межди 2 и 3 пъти по-ниска в сравнение с данните и показателите от 2007 -2009 г., когато се изготви планът за управление на Поморийско езеро. Това оказва влияние върху работата на Солниците. Влияе и върху процеса на формиране на лечебната кал, тъй като е функция от висока соленост“, добави Попов.

Представителят на сдружение „Зелени Балкани“ насочи вниманието и към възстановяване на местообитанията на птиците. Поморийско и Атанасовско езеро са уникални, а Черно море няма приливи и отливи. „Има птици, дъждосвирцови, дребни големи мигранти, летят от Арктическия кръг до Африка всяка година, правят по два пъти това упражнение, не за здраве, а поради липса на хранителен ресурс. За разлика от магистралите, които ние си строим, техните магистрали са естествени коридори, които хората традиционно унищожават. Местата им за почивка са приливно-отливните зони, които в Черно море липсват и които Солниците заместват. Осигуряват плитки води, а птичките са дребни, трябва им плитка вода, в която да си търсят храна. И не само плитка, но и да има висока соленост, защото в нея се развиват организми, с които те се хранят. Промяната на солеността на Поморийско езеро доведе до намаляване на неговата роля за  мигриращите дъждосвирцови. Това са птици, които в световен мащаб намаляват. На глобално ниво всички видове дъждосвирцови са оценени като застрашени, а основната причина за това е влошаването на условията за тяхната миграция. Възстановяването на функционирането на Поморийско езеро, с благоприятната соленост, очакваме да доведе до числености на дъждосвирците, които се наблюдаваха преди години. През есенно-зимния период, те са изместени от други видове птици – патици, възползващи се от понижената соленост, а развитието на типичната растителност предоставя за тях добри условия“, коментира Димитър Попов.

За финал той очерта основните две дейности, които ще доведат до бърз резултат по овладяване солеността на водите и всичко произхождащо от тях. А именно – възстановяване хидрологичния режим, ремонт на защитни диги, отводнителни канали от страна на Поморийски солници и възстановяване на местата за гнездене на птиците. Попов призова да бъде посетена Фейсбук страницата „Живот за Поморийската лагуна“, в която е публикувана анкета, чието попълване ще се използва като оценка на социално-икономическата важност и екосистемните услуги на Поморийско езеро.

 
Солодобивът – основен поминък от миналото, а човекът е оперирал в тази насока
 

Поморийско езеро е на тази територия, откакто природата му е позволила да бъде. Единствената променлива спрямо него са хората, опитващи се да използват максимално ресурсите, които природата предлага. В миналото човекът многократно е променял Поморийско езеро, за да си осигури предимство. Знае се, че това е една от най-известните солници от антично време. Солодобивът е основен поминък от древността и човекът е оперирал в тази насока.

Снимка: Спас Узунов, БФБ

„Във времето солникът се е изместил в единия край на езерото. За съжаление в момента картината е  по-различна. Причината е, че в езерото нахлува огромно количество сладка вода. Това не само променя солеността му, но и елиминира възможността то да осъществява екосистемна функция, която е присъща и първична за него, както и цялата поредица от негативни събития, които се случват. А именно – промяна в хидродинамиката, в седиментацията и дъното, промяна в организмовия свят и птиците. И не на последно място промяна в солодобива“, коментира Спас Узунов, БФБ.

Снимка: Соленост, технология

През последния век технологията в солодобива се е изменила, за да се получава по-голямо количество сол и промишлената стойност на езерото да бъде по-висока. Изградени са съоръжения, солодобивна инфраструктура – валове, диги, канали, свързващи хидрологични съоръжения. Узунов обясни, че в момента състоянието на езерото е с много високо водно ниво, което повлиява целостта на здравината на инфраструктурата на езерото, която пък е първоопределяща за вътрешната циркулация на водите в него. Високото ниво започва да го превръща в нещо друго.

„Миналата 2020 г. е с малко валежи, януари до ноември, данните сочат по-високата соленост. През тази година, когато имаме голямо количество валежи, 530 mm до момента, водата се влива в езерото, виждаме двукратно увеличаване на дълбочината и с почти 30% намаляване на солеността. За сравнение, ако миналата година солеността е била 40 ‰/ ml, то тази година е 26 ‰/ ml, т.е. с около 1/3 е намаляла солеността само от дъждовете и от вливането на реката. Това са данни от 13 пункта, разположени на позиции, осигуряващи релевантни резултати“, обясни Спас Узунов.

Той обобщи, че проблемите на езерото са свързани с външните заплахи – сладките води и вътрешни – състоянието на инфраструктурата. Нарушени са последователностите на соленост в него. Има ли какво да се направи? Узунов каза и че ако искаме да е солено, трябва да действаме бързо, ако желаем да е сладко, то не предприемаме никакви действия,

 

 

Да запазим езерото във вида, в който е!

 

По време на дискусионната част директорът на РИОСВ-Бургас Павел Маринов акцентира задачата – да се запази езерото във вида, в който е за дълго време без да се противоречи на човешките дейности, съчетавайки ги.

Павел Маринов, директор РИОСВ-Бургас

„В този ред въпросът към програмата е дали има елемент на проекта, който изследва собствеността в рамките на езерото, или в достатъчно разумен пояс, който да има отношение към развитието на територията на езерото, крайбрежна зона, транспортна структура. Чух, че има проблем и с канала, част от системата. Въпросът за собствеността е ключов. Всеки собственик – частен, държавен, община, организации, трябва да бъдат потърсени, да бъде насочено спрямо тях предложение и мерки, чрез които да бъдат стимулирани, да изпълнят, за да се постигнат целите. Добре би било, в името на проекта, да се изходи от собствеността. Защото един частник, едър или дребен, целта му е една, целта на общината е друга, на НПО-то е трета. Ако съчетаем тези интереси, аз съм убеден, че няма да имаме никаква пречка. Това е препоръката от моя страна към Консултативния съвет. Да изходим от собствеността, да намерим стимул и да въведем мерките в изпълнение“, заяви Павел Маринов по време на дискусията.

 

Солодобивът драстично намалява, а през 2021 г. не е извадена сол

 

Консултативният съвет може да даде препоръки да се инициира дейност, свързана с отвеждане на сладките води. И това е от първостепенна важност заяви доц. Стефка Тепавичарова, Институт обща и неорганична химия (ИОНХ) към БАН. „Няма нищо страшно в Поморийско езеро, единственият проблем е в сладостта на водата. По отношение на макро- и микроелементите, на тежките метали, то проблем няма. Допълнително прилагаме математически модели, за да оценим каква е химичната форма на неорганичните химични елементи във водата, да направим съпоставка дали те са токсични, или не за екосистемата. В последните години солодобивът драстично е намалял (от 12 000 на 4000 тона), а през 2021 г. не бе добит нито тон сол, заради ниската рентабилност“, коментира тя.

Доц. Стефка Тепавичарова (вляво), Институт обща и неорганична химия (ИОНХ) към БАН

Научният кадър от БАН обърна внимание на ромското малцинство, което граничи с някои от по-малките басейни на Поморийско езеро. Изхвърлят отпадъци, които променят състава на водата. В пояс от крайбрежието на езерото, под силната инвазия на изхвърляните отпадъци, променя се съставът на водата, но в близкия район. Хубавото е, че там има малки езера, басейни, които са около пояса от отпадъци и не дават възможност на мръсната вода да се разшири и попадне в голямото езеро. „В Института работим отдавна по опазване на фонд природни ресурси, както и по тяхното оползотворяване. Една от задачите ни е използване на луга и кал за разработка на натурални български продукти, базирани на съставки, характерни за Поморийско и Атнасовско езеро“, добави Тепавичарова.

Според „Гражданска инициатива“, лошото състояние на езерото е следствие на изграждането на обходния път за Поморие, отделен е периметър по пътя, в който АПИ си е оставила техниката. След напускане на обекта се е формирал малък басейн, в който се събира сладката вода от р. Пазариолу и тя избива в него. Трябвало е насипът, който са си изградили, да бъде отстранен и реката да се върне в старото си русло, категорична е Ангелина Мерджанова от инициативата.

Ангелина Мерджанова, Гражданско сдружение, община Поморие

Свещено езеро – така траките наричали свръхсолената лагуна близо до морето в границите на днешно Поморие. Тогава селището се наричало Анхиало и възникването му е свързано с езерото и лечебните му свойства. Днес Поморийското езеро е символът на Поморие и се свързва както с балнеолечението с кал, луга и рапа (езерна вода), с добива на сол, производството на козметика и не на последно място – като ценно обитание на повече от 60 вида застрашени от изчезване птици. Според данни на община Поморие и НСИ градчето привлича между 20 и 30 млн. лева от туризъм на година, което е малко над 10% от всички постъпления за региона–- добър резултат предвид факта, че в областта попадат богати общини като Бургас, Созопол, Приморско и др. Потенциалът на Поморие за лечебен и природосъобразен туризъм би могъл да се развие още повече, но при условие че се съхрани най-ценният му ресурс – соленото езеро.

За да се запази ценната поморийска кал и да се гарантира бавният процес по образуването й (на година се образува само 1 мм кал), е важно да се поддържа хидрологичният и солеви баланс на лагуната. Фактори като замърсяване с битови и строителни отпадъци, бракониерство, нерегламентиран добив на кал, презастрояване и апетити за усвояване на нови терени за строежи са заплаха за биоразнообразието и трябва да бъдат овладени.


Анкета

Очаквате ли COVID-19 пандемията да приключи през 2022-а?


Резултати

Мнения

Бизнес Мнения
Инж. Христин Илиев: Замразяването на цените на парното е грешка
  15.01.2022 16:07      

ТЕЦ-ът трупа загуби заради повишението на газта, ще иска помощ от държавата