Крайбрежните светлини прогониха рибата надълбоко

Дона МИТЕВА

Крайбрежните светлини променят курса на рибата. Тази теория застъпва Кирил Вангелов, рибар, председател на риболовна кооперация „Тракия“ в Несебър.

Той прави странна препратка: „Едно време на нос Емине биехме по двеста, триста пъдпъдъка, сега не пада нищо там, защото построиха ветрогенераторите на Калиакра, които пречат на пътя на птиците. Същата работа е и с рибата. Хиляди години крайбрежието е било тъмно и рибата минаваше близо край брега, сега всичко се освети“, казва рибарят и задава риторичен въпрос „Кой борун сега не е застроен?“.

                                        Кирил Вангелов

 Рибата не обича светлината, затова рибарите я плашат със светлина. „Като я заградим, светваме с прожектори и тя се плаши и удря по мрежите“, дава пример Вангелов. По същата логика промяната на  ландшафта на брега и осветяването му пречи на миграцията на рибата и тя минава по-надълбокото. „Променя се целият път на пасажите. Рибата не е свикнала с тези светлини. Аз съм от 40 години по крайбрежието и виждам как всичко се промени. Тихи диви места не останаха. Едно време рибата я хващахме на миля, миля и половина от брега, сега няма риба на това разстояние. Сега минава на 4 – 6 мили от брега“, казва рибарят и допълва, че дребният риболов е много засегнат от това. Припомня също, че преди години самият той с лодка на миля, миля и половина е хващал риба за прехранване.

Влизането навътре в морето, по негови думи, не удря толкова т. нар.  „въдичари“, които последните години са си накупили лодки и влизат в морето за кеф, а професионалните рибари, наречени още дребномащабен риболов, които се прехранват с улова.

Вангелов повдигна и един финансов въпрос – рибарите не получават финансиране за гориво за лодките, което още повече затруднява влизането им навътре. И хората, които се опитват да се препитават с риболов, са засегнати от това. Затова и рибарството като занаят, както е бил в годините, все повече изчезва. А рибарите с по една лодка с извънбордов двигател се препитават трудно.

„Знам от Брюксел от първо лице, че за тези рибари се отпуска определена сума за гориво. А  тук, в България - малките не получават пари“, казва той. Иначе рибарят успокоява, че риба в морето има.

Доц. Елица Петрова, директор на Институт по рибни ресурси – Варна обобщава, че принципно има намаляване на рибните ресурси като цяло. Тя припомня и факта, че има сезонни изтегляния на рибата, има и цикличност.

                                доц. Елица Петрова

„Изводите за климатичните промени, се правят върху много голяма база данни, събирани много години и са широкообхватни. На много срещи се обсъжда състоянието на дребномащабния  риболов, включително темата е засегната в Регионалния план за развитие на дребномащабния риболов в Средиземно и Черно море и е свързана с климатичните промени и мерките за справяне с тях. Не бива да се пропускат ефектите на преулова на рибните запаси, замърсяването на водите и намаленото биоразнообразие.  Особено сериозни последици има прекомерното изземване на рибните ресурси или преулова, който влияе върху биомасата и попълването на запасите.

По отношение миграцията на рибите, тя е специфична за всеки вид и зависи от множество фактори – температура, наличие на храна, сила на теченията и др. Много подобни изследвания има особено върху хамсията, която за Черно море е вид с основна значимост. Пред българския бряг риболовът е по-слабо зависим от този сезонен вид, а е повече концентриран върху трицоната, сафрида, калкана, барбуна и др.  Миграционните пътища на тези видове са изследвани, за да се изясни биологията им.

Както споменах по-горе, миграцията и разположението на рибните пасажи зависят от множество фактори, често комплексни и свързани един с друг. Като цяло, през последните години възможностите за изследване на рибните запаси се подобряват, включително се провеждат изследвания, които обхващат почти целия Черноморски регион“, казва доц. Петрова в подкрепа на тезата, че рибните запаси са изключително динамични и промените в тях се проследяват ежегодно.

Тя допълва и необходимостта от постоянна връзка между всички заинтересовани страни в сектор „Рибарство“, за постигане на баланс и отговорен риболов за запазване на ресурсите на морето за следващите поколения.

                                 доц. Галин Николов

Доц. Галин Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури казва по темата: „Електрификацията действително оказва влияние върху миграционните пътища на рибата, но трябва да се обърне внимание и на други фактори като замърсяване, климатични промени, влияние на теченията. Необходимо е да се задълбочат научните изследвания  да състоянието на Черно море, което държавата предприема“.