Георги РУСИНОВ
Изминалите десетина дни шокираха бургазлии и хора от областта с две тежки престъпления – опит за убийство и убийство.
В първия случай 17-годишно момиче буквално живее втори живот след преживяната атака от 27-годишен наркоман, твърдящ, че е шизофреник. В комплекс „Изгрев“ младото момиче бе наръгано 17 пъти в торса, а за финал Иван Кокинов опитал да я заколи, нанасяйки й 15-сантиметрова прорезна рана на врата. Истинско чудо е, че момичето оцеля след бруталния опит за убийство и вече е в по-стабилно състояние.
Вторият случай е от сунгурларското село Терзийско. Англичанинът Алън Смит закла приятелката си Калинка. В съда той даде шокиращи обяснения. И двамата били депресирани от дълго време, страдали от алкохолизъм. В един момент обаче Калинка започнала да повтаря, че иска да умре. Дори направила опит да се обеси, но Алън Смит я спасил. Проблемите продължавали, а тя вече го молела директно да я убие. Всичко това са думи на британеца. На въпрос на съдията „Защо я уби?“, той отговори, че все пак не знае и се оправда с депресията си.
Адвокатът му посочи пред медии, че имало история на насилие между двамата, която била добре позната на съселяните им, както и на органите на реда. Алън Смит дори е осъден условно за нанасяне на средна телесна повреда на Калинка. След убийството й той пренесъл трупа в неговия двор и го заровил. Пред съда каза, че го направил, защото я обичал и му липсвала.
След тези два пресни случая за пореден път обаче трябва да си зададем въпроса колко ли бомби тиктакат около нас и можем ли спокойно да се разхождаме по улиците, да пускаме децата си на училище?
Да приемем, че в първия случай евентуално се отнася до сериозно психическо разстройство, каквото е параноидната шизофрения (б.а. експертиза ще доказва болен ли е Иван и бил ли е вменяем по време на нападението), защо никой не се е грижил за лечението на този проблемен младеж. Смесено с наркотици като метамфетамина, той представлява потенциална опасност, както за себе си, така и за околните. Очевидно е обаче, че дори родителите му не са се отнесли сериозно с лечението му, тъй като така и не стана ясно кога за последно се е лекувал той.
Но не можем да виним само фамилията. Къде са институциите? При него лампичката е светнала няколко пъти – осъждан е за кражба и за грабеж. На държавата като цяло липсва стратегия за справянето с такъв тип проблеми. Свикнали сме да виним единствено семействата. Подобен беше и случаят с шизофреника Живко, който рита възрастна жена на спирка – отново в „Изгрев“. И там нищо не стана. Вдигна се малко шум и толкоз.
Проблемът с домашното насилие, какъвто е случаят в Терзийско, също е неуправляем. И отново защото дори и полицията не може да направи кой знае колко освен да регистрира случаите. Често жените обаче от страх не правят следващата крачка и насилниците се разминават, докато не стане фатално. Теньо от Айтос, който при поредния побой уби съпругата си, е доста ярко доказателство за това.
В заключение – трябва промяна. Тази думичка е доста употребявана от април насам, откогато сме все в избори и предизборни кампании. Не чух един кандидат за народна власт да повдигне тези проблеми. Подарявам им тази идея, стига да не е поредното популистко изказване. Защото ако не се променят сериозно и законите, и наказанията, и методите за работа с хора с психични разстройства, както и с насилниците у дома, няма как да знаем колко бомби тиктакат около нас.
