Интервю на Дона МИТЕВА
Недко Георгиев и негови възпитаници и млади таланти, постигнали огромни успехи у нас и в чужбина, се представиха на 6 юни в юбилейния му концерт. В концерта бяха включени етюди от най-известните и обичани произведения, представяни на балетна сцена. А проявата бе посветена на 60-годишнината на балетиста.
Като човек на изкуството, Недко Георгиев е многолик. Преди спектакъла творецът представи своите книги - „Четири имена на една личност“, „Приказките на вуйчо Шахриар“, „Разкази за щъркели и хора“ и два каталога с негови картини и пластики.
Разговаряме с твореца малко след емоциите около празника му – за живота, за творческите му пориви, за делника и добротата.
- Недко Георгиев, невероятно, но факт – на 60 години! Как се определяте сам…
- Защо да е невероятно… Това си е закономерност на времето. Недостижима е все още надеждата да спрем това време. Времето спира единствено когато дъхът ти спира от емоционално-позитивно преживяване. Не съм извънземен… така се определям.
- „Докосване“ се казва спектакълът, с който ознаменувахте годишнината си – кого и как се стремите Вие самият да докоснете?
- Докосването е взаимодействие. За това са нужни поне двама, но артистът е полигамна личност, предвид това, че се раздава на многобройната си публика. Тя от своя страна връща като бумеранг чрез аплодисментите си, докосвайки се до душата на артиста. Колкото пъти съм стъпвал на сцената, толкова са и взаимните докосвания с любимата ми публика.
- С какво ще запомните премиерата и рождения си ден? Сигурна съм, че вълненията са били нестихващи, но все пак… нещо стои на първо място.
- Неслучайно избрах да ознаменувам изминалото в годините на рождената си дата. Числото шест ме съпътства постоянно в живота. Роден съм на 06.06.61 година, в шест часа сутринта, шесто и последно дете съм на моите родители, получих почетния знак на град Бургас от кмета Димитър Николов и Община Бургас, който обикновено се присъжда на шести декември (денят на Бургас)… Не съм бургазлия, но както всеки който е попаднал, макар и за кратко в този град, ще нося в себе си поетичния му дух, изразен във всички сфери на изкуството.
- Какво е балетът за вас?
- Балетът е движение във времето и пространството. Вселената е мястото, а тя е в непрекъснато движение. Ако във всички изкуства няма вибрации, предизвикани от движението - те не се наричат такива. Балетът във всеки трябва да е всичко.
- Има ли мотивирани млади хора, които смело да вървят по Вашите стъпки и да творят изкуство със същата всеотдайност?
- Приемственост е думата. Не видяхте ли какво се случи на сцената на моя юбилей? Несъмнено „новата вълна“ – млади, талантливи, изящни и всеотдайни артисти докосна публиката. Благодарен съм, че съдбата ме събра с тях. Не е достатъчно да си надарен Свише с такива качества, като техните… Нужно е доброто възпитание първо от родителите, а след това и от педагозите, но има и още. Случайност или не, съдбата ме срещна с личности, които предопределиха бъдещето ми. Те надграждаха и до момента градят моите природни дадености. Не мога да спестя на читателите ви голямата си признателност към великата наша балерина Красимира Колдамова. Дължа й цялата си любов и възхищение. В последните десет години на нейната знаменита балетна кариера аз бях неин партньор и приятел на сцената. Публиката усети взаимната ни обич към красивото балетно изкуство на сцената на НХК – Бургас на моя концерт.
- Освен балета – пишете книги… Последно детски неща. Кое се прави по-лесно - приказка за деца или да кажем биографията на проф. Хикмет Мехмедов?
- Дължа много на проф. Мехмедов. Той ме създаде като балетен артист и без него едва ли щях да се занимавам с това изящно изкуство. Посветих заглавието „Четири имена за една личност“ на творчеството му и неговия изпълнен с премеждия и успехи живот, за да провокирам в бъдещите поколения желание и стремеж да успяват въпреки всичко.
Любопитен съм! Имам многостранни интереси. На разностранните провокации трябва да се реагира по различни начини. Едно е да се изразяваш чрез балет, друго чрез слово…, да не говорим за изобразителното изкуство. Техниките са различни, но ги обединява движението. Посланията ми са отправени към всички възрасти по един и същи начин. Старая се, както в приказните истории, добротата да избърсва сълзите от неправдите.
- „Сълзи от морето“ – събирате камъни от морския бряг – защо не дарове, а сълзи?
- Сълзите са породени от носталгията на моряка по брега, изхвърлил през борда на кораба изпитата бутилка. Стъклото й се счупва в прибоят и вълните го извайват съвършено - докато ги открие някой като мен и ги превърне в радост за окото.
- Детето, какво място заема в съзнанието и живота Ви – пишете приказки, събирате камъчета…
- Когато човек порасне, се връща в спомените си за детството и не само се връща… - самият той се превръща в дете, но вече по-мъдро. С радост изживявам този миг.
- Какво искате да кажете на вашите млади колеги?
- Колкото повече даваш … толкова и ще получиш. Нека им е чужд егоизмът. Всичко се връща като бумеранг.
- Няма как да избягам и от реалността: пандемията промени доста неща за всеки един човек. За Вас лично какво промени?
- Станах по-състрадателен. Това време провокира агресия у някои, но на други дава почва за размисъл. Известно е, че по време на криза се засилват творческите въжделения и се създават най-добрите произведения на изкуството.
- Сега накъде се отправя Недко Георгиев… - ново хоби, нова страст или нещо позабравено любимо предстои да се случи?
- Знам ли? Още не съм се отърсил от преживяното на юбилейния ми спектакъл.
- Готвите прекрасно, имате котка – домошар ли сте?
- Излизам от дома си само по работа. Рядко ще ме видите на места за забавление. Никога не скучая вкъщи… и да, обичам да готвя, но не за себе си. Предпочитам да споделям с приятели измислените си рецепти, винаги гарнирани с артистичност. С изключение на този битовизъм, не се научих да бъда артист в живота. Не успях да стана „фалшив герой“ , както се пее в песента.
- Ще споделите ли Ваша любима рецепта, моля…, която правите когато ви идват приятели. Знам, че обичате да посрещате гости.
- Както казах, рецептите ми се измислят на момента. Тоест, не готвя по рецепти. Винаги импровизирам. Достатъчно е да се съобразяваш с правилата за готвене. Най-важно в тях е да изчистиш събраните негативи от деня и да прегърнеш гостите в обятията си искрен и обичащ.
