Дона МИТЕВА
Престоят в лугата и калта на бургаските и поморийските солници не е безопасен, предупреждава бургаска лекарка, която се занимава с калолечение. „Не трябва да се стои повече от 20 минути, защото съществува реална опасност от инциденти“, казва д-р Антоанета Грозева. Голяма част от бургазлии, а и гости на града използват лугата и калта на солниците за самолечение и процедури, които си назначават. Част от тях престояват неограничено време в лугата или пък намазани с кал. Приемат престоя там повече като атракция, отколкото като процедура.
Бургаското СПА се превърна последните години в атракция, на която се водеха дори автобуси с туристи. Чуваше се руска, полска, немска реч. Даже част от „постоянното присъствие“ там – хора, сдобили се със знания за лечебните свойства, играеха роля на своеобразни разпоредители и консултанти.
Въпреки вкарания вход, мнозина продължават традиционно да си правят процедури там – от началото на лятото, та до късна есен.
„Използването на калта е хубава атракция, но трябва да е под медицински контрол. Хубаво е и това - да става на открито, но качествата на калта са влошени, защото тя е окислена. Залитането назад към природата не е медицински издържано“, убедена е специалистката.
Що се отнася до калта, която се използва за процедури в специализираните санаториуми и хотели, тя се взема от определено място на езерото, съхранява се и се държи сметка за това колко процедури се правят с определено количество.
Както е сигурна и във широките възможности на минералните води в региона, които заедно с калта и лугата представляват огромно богатство и възможност за развитие на балнеотуризма и здравния туризъм като цяло.
Чужденците искат научни изследвания
и факти, за да се доверят на българското балнеолечение. Тази теза застъпи по време на своята лекция д-р Антоанета Грозева в съпътстващата програма на изложението „Вашата ваканция“, провело се в Бургас.
Д-р Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие и със значителна научноизследователска работа в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социалнозначими заболявания. Тя преподава в университет „Проф. д-р Асен Златаров“ на студентите от специалността „Рехабилитатор“, а от 2016 година е и директор на Медицинския колеж.
„В последните години в Бургаски регион изключително нарасна броят на специализираните болници за рехабилитация, СПА и уелнес центровете, които използват като основен фактор за лечение и профилактика минералните води в региона, лиманната кал, лугата, рапата и морелечебните фактори“, казва д-р Грозева.
Тя подчерта, че по време на соца е имало институт, който се е занимавал с изследването на минералните води, който деветдесетте години е закрит. Ако под каквато и да е форма се възстановят изследванията и бъдат представени пред здравните каси на различни държави, може да привлече нов контингент от туристи, застъпва теза докторката.
Хората в работоспособна възраст трябва да отделят време за процедури, които обаче да им бъдат назначени от специалисти и да се изпълняват в подходяща среда.
„Повечето българи идват за 3 – 5 дена
и чакат с организма им да се случат чудеса. Да, ефект има, но се иска пакет от поне 10 дни. Тогава има смисъл. Тенденцията е друга – за добър ефект, който да се задържи поне 6 месеца, да бъдат направени 10 - 14 процедури“, категорична е д-р Грозева.
Тя се връща назад във времето и си спомня, че осемдесетте години у нас не само в Поморие, но и в Девня, Сандански, Кюстендил са идвали за по 28 дни германци от бившата ГДР, а също така туристи от Норвегия и Холандия, и то хора в работоспособна възраст.
И сега има интерес от страна на Германия към здравния туризъм у нас.
„Съчетанието с културен туризъм, отдих и добра храна в специализираните хотели и балнеоцентрове е прекрасна възможност“, подчертава д-р Грозева, и допълва: „Българи от чужбина, които се завръщат у нас за отпуските си, също търсят услугите на хотели, които предлагат медицинско обслужване“.
Ако строителството с такива размери в близост до Поморийското езеро, покрай пясъчната ивица, разделяща езерото от морето, продължи, възможно е положените железобетонни основи да нарушат – като намалят или дори преустановят, просмукването на вода през пясъчната ивица. Това може да доведе до нарушаване на водния баланс на езерото и да се отрази неблагоприятно върху калонаходището и калообразуването. Големият брой туристи от хотелите, пациенти, строителните работници и др., както и унищожаването на естествената (тръстикова) растителност покрай брега на езерото ще прогонят завинаги редица водоплаващи птици, които гнездят по тези места. Това предупреждава д-р Грозева в заключението на книгата си „Балнеолечебни ресурси“, издадена от ИК „Знаци“ през 2019 година.
Медицинският туризъм, а конкретно и балнеотуризмът, добива все по-широка популярност.
Особено сега, по време на пандемията, когато пътуванията на големи групи туристи единствено и само за плаж и море са толкова ограничени. Новите търсения на туристите са в други посоки. Изискванията им са за рационално съчетание на полезни и приятни дейности.
Неслучайно и първата проведена на живо у нас по време на пандемия туристическа борса „Вашата ваканция“ в Бургас бе с насоченост здравен туризъм.
При медицинския туризъм добре се съчетават нуждата да се почива в отлична хотелска среда, при подходящ климат, исторически и природни дадености с грижа за здравето и външния вид. В това отношение Бургаски регион разполага с всички необходими дадености.
