Дружинки спират лова й за възстановяване на популацията
Георги РУСИНОВ
На места в областта дивата свиня липсва. Това разказват пред „Черноморски фар“ ловци от различни краища на Бургаско. Причините са няколко и са свързани помежду си. На първо място е африканската чума, от която доста от дивите свине загинаха. Огнища имаше в почти цялата област. Затова държавата в лицето на Министерство на земеделието позволи на ловците да отстрелват животните с цел намаляване на популацията. Целта е била прасетата да не са гъсто населени, тъй като заразата се предава по-бързо. Много бременни животни тогава също бяха отстреляни, което неминуемо оказва ефект на популацията. Тези дни айтоската дружинка към село Малка поляна обяви, че спира лова на дива свиня с цел възстановяване на популацията.
Мартин Иванов от ЛРД „Сокол“ заяви пред наш репортер, че идеята е добра и наистина може да се приложи по-широко, защото това е един от начините за по-бързо възстановяване на популацията.
„Дори и да не говорим за изцяло прекъсване на лова на дива свиня, спокойно може да се намалят ловните излети. Ако на месец те са 8, може да се провеждат само 2-3. Така ще се даде шанс за възстановяване на популацията в региона, която в момента е много ниска. Това обаче изцяло зависи от самите ловни дружинки. Аз знам за една, която прекратява нацяло лова. Това е тази на Малка поляна. Чух нещо и за Дрянковец, но с тях не съм разговарял. Повечето дружинки от руенската селищна система не смятат да се отказват от лова на дива свиня поради причината, че в същите дружини популацията на прелетен и местен дребен дивеч е слаба“, обясни той.
28 са общо ловните дружини в територията на сдружението, от които само 3 от тях не практикуват лова на дива свиня. Сдружението едно от най-старите и големи в страната. Иванов продължи с това, че в момента популацията при тях е много ниска.
„Тук-там виждаме по камерите животни и намираме дири в гората. Между другото те, прасетата, усещат и ако има болни животни наоколо, здравите бягат. Това е и една от причините да не са много в момента. Не знаем колко ще е необходимо популацията да се възстанови. Тази година ако се ограничи малко ловът, може и да стане по-бързо, но това става единствено по желание на дружинките. Едни ще спрат, други – не, както казах. Тогава много смисъл няма. Прасетата обикалят в различни територии, те не стоят само в територията на една дружинка. Ако като обща практика от Министерството се забрани ловът на дива свиня също ще помогне за възстановяване на популацията“, посочи още Иванов.
Затова на този етап в сдружението не е наложило на ловните дружинки спирането на лова на дива свиня.
Другият район, където имаха проблем с чумата, е Странджа планина. Наш репортер разговаря с Георги Атанасов от Царево, който разказа ситуацията от миналото лято насам и метаморфозата, която популацията на свинята претърпява за това време.
„Тук при нас поради това, че лятото има много посеви, през август месец имаше толкова много прасета, че не е за вярване. Аз ходих тогава на лов за сръндак, а видях повече прасета, и то без да ги търся. Дойде септември месец и нашата дружинка решихме, че няма да бием прасета, за да може да има повече за откриването на сезона. Към 15 септември бях излязъл за чакал, когато на 70-80 метра от мен излезе голям глиган. Казвам си, че няма да избяга никъде и по-нататък ще го срещна отново. В края на септември и помен от прасе нямаше в района на Царево“, обясни той.
Атанасов излиза няколко пъти в гората след това и намира кокали от умрели животни. Това се случва няколко пъти. Впечатление му прави, че няма следи от хищници – просто умрели прасета преди 3-4 седмици.
„По време на лова за пернат дивеч кучето ми два пъти ми носи свински глави, крака. Два черепа на едно и също място намерихме. С дружинката като си ги говорихме тези неща, се отказахме да излизаме за диво прасе. За цял сезон сме направили 3-4 излета, без да отстреляме нищо. Само на един от тях забелязахме дири от прасета, но дотам. Животни нямаше изобщо в района“, сподели ловецът.
Често той ходи на лов в землището на село Кости. Там, казва, че движение на прасета е имало, но слабо.
Даже си беше малко. Само няколко прасета сме ударили. В един от случаите колеги отстреляха две прасета – не много големи, едно след друго. Докато се събрахме ловците, едно от момчетата намери наблизо от мястото на отстрелването две умрели животни преди няколко дни. Това вече беше декември. Сега в момента при нас от март месец насам аз поне съм отстрелял единствено едно прасе. Във връзка с решението на айтоската дружинка ще кажа, че ние гласно не сме го обявявали, но колеги се отказаха да излизат за прасета“, заяви Атанасов.
Според него в Странджа е можело и нещо друго полезно да се приложи.
„Аз смятам, че друго може да се направи, което пак ще е полезно. Прасета, че няма сега, няма. То се вижда. Но при положение че въдим дивеч като лопатари, фазани, дребните хищници като чакали и лисици са голям враг за тях. Можеше поне да ходим с бележката за прасета и да отстрелваме тях. Ако решим да правим хайка, има друга спънка – имаш право да ходиш в територии, които не са горски фонд като изоставени лозя, стърнища и други. Ние нямаме такива. Почти всичко е гора“, сподели той.
И той като колегата си от Айтос е на мнение, че една част от популацията на дивото прасе просто е мигрирала в други райони. Това и без друго е естествен процес, но в случая животните се местели заради болестта.
„Не мисля, че реално толкова много са умрели от африканска чума, колкото са избягали. Това, колкото много прасета имаше при нас, означава, че гората щеше да мирише на мърша. С колега от Свиленград скоро говорих и ми казва, че до скоро са нямали и при тях, но тук от известно време били много. Това е в цялата страна, където е имало огнища на африканска чума. За съжаление нашата област беше сериозно засегната“, завърши царевчанинът.
