Дона МИТЕВА
Невена Басарова-Дичева е основател и управител на Първа Детска академия за добри обноски. Автор е на книгата „Детска академия за добри обноски“, издадена от „Софтпрес“ и превърнала се за по-малко от месец в най-продаваното заглавие в собствените онлайн канали на издателството за 2019 година. Само десет месеца след излизането на пазара, книгата влезе в класацията за най-продавани книги на десетилетието на верига книжарници “Хеликон”. През 2020 излезе и втората книга на Невена Басарова-Дичева – практичното помагало “Упражения по етикет”.
Басарова създава иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват.
Участвала е в обучения за личностно развитие и себепознание, курсове и тренинги за управление на стреса, повишаване ефективността при вземане на решения в проблемни ситуации. Завършила е тригодишно обучение за спецификата на общуване и възпитанието на деца и контролиране на детската агресия в най-ранна възраст.
Сертифициран треньор е по Емоционална интелигентност и е специализирала „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“.
Невена Басарова е сертифициран консултант по социален етикет от престижната школа Minding Manners International в Лондон. Тя е сертифициран експерт по бизнес етикет от М. Паркър - лицензиран обучител на Washington School of Protocol във Вашингтон, САЩ.
Невена владее английски и италиански език. По образование е юрист и магистър по международни икономически отношения. Омъжена. Има 2 деца.
Носител е на годишна награда на сп. Business Lady в категорията „Обучение и развитие“ за въведените добри практики и ефективен мениджмънт в областта успешното личностно развитие и лидерство. Невена Басарова-Дичева е още автор на статии за престижни издания и предпочитан коментатор по проблемите на родителството, образованието и отглеждането на щастливи деца.
- Г-жо Невена Басарова-Дичева, Вие сте основател на Първа Детска академия за добри обноски – моля, представете накратко дейността на този формат.
- Благодаря много за интереса към Първа Детска академия за добри обноски и към мен самата и книгите ми. Създадохме Първа Детска академия за добри обноски, за да подпомогнем родителите в процеса на възпитание на децата, спазването на правилата за добро поведение и изграждането им като личности.
Целта е да надградим и задълбочим знанията и уменията на децата, както по отношение на добрите обноски, така и на личностното им развитие и позитивна комуникация с техни връстници, с родителите и учителите. Да ги приобщим максимално добре в света на добрите обноски и да развият трайни навици за добро поведение, а не само периодични учтиви действия.
В центъра на нашата работа стои създадената от мен методика “Гъвкава дисциплина”, която помага децата да се възпитават като дисциплинирани личности, като едновременно с това запазват своята индивидуалност и свободен дух.
Вече няколко години работим за това да допринесем децата да общуват по-добре помежду си и с възрастните и да бъдат успешни и щастливи личности. Добрите обноски не се ограничават само с това как да държиш вилицата и ножа и кой пръв да подаде ръка за поздрав – те са умението да общуваш така, че да те разберат и да те приемат, както и да умееш да отстояваш собствените си позиции любезно.
Заради специфичната възраст на децата, които посещават Академията - предимно между 5 и 10 години, занятията преминават под формата на игра и демонстрация. Показваме на децата най-важното – как да общуват успешно в различни ситуации, да уважават другите хора, да зачитат личното им пространство, но и да отстояват своите собствени позиции, а също и да пазят природата, да бъдат точни, винаги навреме, да спазват обещанията си.
Дейността се разви и за тийнейджъри, и за родители, и за млади дами и господа.
- Децата в дигиталния свят по какво се различават от тези в аналоговия?
- Нека първо да кажа, че е съвсем нормално да се различават децата. Всяко поколение е различно от предходното. И винаги по-зрялото намира недостатъци в развитието на децата от гледна точка на това, че се смята, че са по-разглезени, че по-лесно им се случват нещата, че са по-придирчиви и по-емоционални и че ние, по-зрялото поколение, сме били по-дисциплинирани. Истината е, че за това дали ще е дисциплинирано едно поколение или едно дете стоят на първо място семейството, родителите и близкото обкръжение, след това училището и не на последно място ролята на обществото, което също влияе върху децата на всяко поколение. Ако можем да говорим за разлика е, че вероятно те са по-умни от нас, защото умеят неща, които, както се шегуваме възрастните – баба и дядо не знаят какво да правят с този телефон или пред този компютър и често младите изпращат съобщения, правят регистрации и дори биха могли да правят банкови плащания. Нещо, което техните баби и дядовци не могат да правят. Затова казвам, че са по-умни от нас.
От друга страна децата в дигиталния свят смятам, че са много по-нетърпеливи, отколкото ние, аналоговите, защото на един клик разстояние се намира всичко около тях. С един клик могат да отидат до Мексико или да видят пирамидите чрез google world в реално време. С един клик могат да прочетат много книги, да намерят отговорите на въпроси, които ние сме издирвали в библиотеки, книжарници – ровейки сред многото томове.За съжаление, сегашните деца често не знаят, че отговорите, които получават толкова лесно, може да не са съвсем коректни. Защото в интернет пространството има колкото верни, важни и полезни сведения, толкова и абсолютно неадекватни, некоректни и неверни неща. Общо отговорността на родители, учители и общество е да помагаме на децата да отсеят вярното от невярното в интернет пространството.
- Липсват ли обноски на младите хора, какво пропускат те?
- Липси в обноските биха могли да имат както младите, така и не много младите. Т. е. не бих разделила и категоризирала младите хора като такива, които нямат обноски. Добрите обноски са част от живота на всички, които смятат, че за тях това е важно. Отново опираме до семейството. Ако във вашето семейство се хранят всички на маса с бяла покривка, с нож, вилица и салфетка, за други може изобщо това да не е на дневен ред – да се взема храна за вкъщи и да се хапва дори от опаковките. И да не е нужно да се ползват прибори и салфетки. Така че доброто възпитание и добрите обноски започват със семейството. След това – средата: колкото и да се възпитава някой вкъщи, комуникирайки с хора, които се държат по начин, коренно различен от този у дома, детето започва да се пита: „какво се случва, защо тези хора го правят всички по този начин, само аз ли съм различен?“. И тук е нужно да споменем, че е много важно да подбираме за себе си и децата си тази среда, която ни кара да се чувстваме комфортно. Независимо от това дали сме от тези, които ядем със салфетка или без салфетка.
Ние правим избор – няма задължително – има подходящо и неподходящо. Или правилно и не толкова правилно. Наш избор е дали ще поздравим някого с усмивка,когато влезем в стаята или в клас, в библиотеката…, или ще влезем мълчаливи, нацупени, с тряскане на вратата едва ли не.
Когато говорим за пропуски по отношение на обноските смятам, че те могат да са различни и че липсата на такива е пропуск основно за нас самите. Това, което споменах с примера, че липсват усмивки, липсва поздрав – когато човек се усмихне и поздрави някак си на него самия му става слънчево и приветливо на душата, независимо от това какво настроение ще събуди.
- Във времето на вдигнатите палци в социалните мрежи и комуникацията през екрана какво не трябва да се забравя, не само от децата, а и от техните родители?
- Малко или много този въпрос се припокрива в предходното казано от мен. Не бива да забравяме, че животът не е само виртуален, но реален. И забавленията не са само пред малкия екран - хайде сега ще си направим пуканки и ще гледаме филм, а че е важно да комуникираме, да общуваме, и то по истински сърдечен начин, който да докосне детската психика, детското сърце, а не с дежурния въпрос: „Как ти мина денят днес? Имаше ли проблеми в училище? Изпитваха ли те? Какви оценки получи?“. Колкото и да сме уморени, колкото и да сме напрегнати – никой не прави изключение, особено в последните една-две години в тези пандемични условия, на които сме подложени всички - и деца, и възрастни, сме доста по-изнервени и по-сприхави и доста по-нетърпеливи да се случат нещата по нашия начин – веднага. Не бива да забравяме, че под един лайк е хубаво да обясняваме, да изразяваме какво точно чувстваме в тази емоция на харесването и нехаресването. И какво провокира това, за да можем да знаем когато държим да се харесаме или да харесаме някого, какво е нужно да правим. И обратното – защо този човек не ни харесва. Ако говорим конкретно за социалните мрежи – много често лайковете нямат нищо общо с реалността. Всеки ще се съгласи, че има поне един познат или на него самият му се е случвало поне един пост, който да е харесал без дори да е прочел. Прави го само защото е на негов близък приятел и иска да го стимулира.
- Ученето от дистанция в електронна среда в момента ограбва ли по някакъв начин подрастващите, или по-скоро им предоставя нови възможности?
- Разбира се, че медалът има две страни – говорихме затова колко неща могат да се научат с един клик и космоса от информация в интернет. Ако говорим за ограбване – ограбва се възможността от игри, прегръдки, директни приятелски спорове очи в очи… Да покажеш на съученичка, че я харесваш, да имаш време за неформално общуване с деца и с родители, и дори с директора на училището. Ограбва това, че не можеш да пориташ топка в междучасието, да изчакаш на опашката в голямото междучасие в лавката и да се пошегуваш с някого. Или да си позволиш да отстъпиш ред на директор, учител. Да бъдеш добър и предложиш днес да купиш на приятеля си закуската, за да не чака и той на опашката, а другия ден той да върне жеста. Така че няма как да не се чувстват децата ограбени откъм истинско, реално детство. Да не говорим, че чисто физически за здравето им, за зрението, гръбнака това седене пред компютъра с часове, дни, понякога и нощи, в зависимост от това кой в кой клас е и за какво се подготвя, също вреди.
- Харизмата – само подарък от съдбата ли е?
- Вярвам, че да, харизмата е вродена – има хора, които само като се усмихнат, те пленяват. Но категорично не можем да кажем, че тя е подарък от съдбата. Харизмата се изгражда и надгражда. Тя е именно в начина, по който се усмихваш. За мен усмивката е в основата на комуникацията, както на работното място, така и в приятелски среди, така и в училище. Винаги е по-добре да те посрещнат с усмивка, отколкото намусени. Харизмата е и в походката, и в начина, по който посрещаш и победите си, и пораженията си. Тя е и в начина, по който помагаш на приятел в нужда или в начина, по който реагираш на злонамерена постъпка от неприятел. Всичко това е харизма и тя е процес, който можеш да развиваш и надграждаш, така че да направиш впечатление, да бъдеш забелязан и забележителен.
- Разкажете, моля, интересен случай от работата Ви с деца.
- Доста ситуации имам през годините, в които деца са споделяли свои преживявания. Беше ми интересен един, в който се показва колко ранима и плаха е детската душа, а ние, родителите, дори не си даваме сметка за това. Беше преди пет-шест години, когато детенце във втори клас дойде при мен, дръпна ме встрани и каза: „Искам да те помоля нещо – да говориш с мама да спре да пуши, защото тя много пуши, а баба почина от рак“. Бях много дълбоко докосната – първо, от драмата на детето – затова, че то пренася проблема на баба си върху майка си и смята, че едното има общо с другото. Другото, което ми направи впечатление, че не смееше да говори за това с майка си и третото е, че ми имаше толкова доверие и респект, вероятно и доза обич, за да ме помоли за това толкова важно за него нещо и да ми сподели това свое съкровено желание. Много бях впечатлена и до момента не съм забравила този случай и едва ли някога ще го забравя.
- „Опростачено“ ли е младото поколение…
- И да, и не. Зависи върху какво се фокусираме. Непрекъснато се говори сега колко са груби младите и как не отстъпват място на възрастните хора в градския транспорт. За това какъв груб речник имат – да, така е, чували сме по улиците да говорят тийнейджъри ужасно некрасиви думи, от една страна. От друга страна, имам личен опит през последните години по-скоро като майка на малко дете ми се е налагало да вдигам количка по стълбища и точно млади хора са ми предлагали сами помощ да пренесат количката, без дори да ги помоля. Това е показателно, че има и галантни млади хора, които искат да направят добро. Така че зависи върху какво се фокусираме.
- На фона на това, че има приобщаващо образование, където непрекъснато се вземат мерки, деца, подлежащи на обучение да бъдат връщани и задържани в клас, къде трябва да стоят етикетът и добрите обноски?
- Навсякъде – добрите обноски са за всеки и за всеки ден. Те нямат конкретно място. Нямат място само в театър, опера и кино. Нямат място само вкъщи, където да засвидетелстваме уважение на своите близки. Нямат място само в училище или на спортната или детската площадка. Те са част от нас и ние сме част от тях, зависи с какво искаме да се асоциираме. Не им е лесно на децата. В училище и в клас добрите обноски, поздравите, избягването на спорове или воденето им по интелигентен, толерантен начин, е абсолютно наложително и в полза на всички. И при онланй обучението също – да поздравиш учителя, съучениците си, да изглеждаш добре, да си си измил очите, да не си по пижама, да си навреме за час, да слушаш концентрирано, а не да се разсейваш със странични занимания, които нямат нищо общо с учебния процес, да не чийтваш. Така че добрите обноски стоят при всеки човек във всяка една ситуация.
- Бургаското читалище „Изгрев 1909“ направи буктрейлър на Вашата книга „Детска академия за добри обноски“, там казвате, че „книжката е като джипиес“, който помага децата да се ориентират. В какво още им помага?
- Помага им в нещо, което е изключително важно – да бъдат себе си, да намерят себе си и да бъдат уверени. Често децата не знаят как да постъпят. Постъпват по някакъв начин биват осъждани – справедливо или не, и те се лутат: защо това дете ми се разсърди, защо не ми дават да играя с това дете. Тези ситуации се разиграват в книгата и така децата могат да намерят отговори на въпроси от тяхното ежедневие и ситуации, с които се сблъскват ежедневно.
Повечето неща, които са в книгата ми, са реални, не само от живота на Алекс и Криси – главните герои, но и на много от децата, които са преминали през Първа детска академия за добри обноски. Така че книгата е верен партньор и помощник на деца, но и на родители, защото и възрастните имат нужда от помощ. Казва ли са ми: не знаем кое е правилно, гадаем и също искаме да се учим.
- Как приехте идеята на бургаските ентусиасти и какво Ви донесе съвместната работа?
- Прегърнах идеята „Добрите обноски“ да бъдат част от техния проект. Дори бих казала да се започне създаването на буктрейлъри точно с тази книга е нещо като „По дрехите посрещат“ и много ми хареса. Самата работа ми донесе много усмивки и удовлетворение. Добре свършена работа, която носи позитиви и за всички деца, които гледат трейлъра и за цялото ни общество, защото когато фокусът се поставя върху доброто, няма как да няма и добър отзвук.
- Съветвате ли книгата Ви да се чете от цялото семейство?
- Категорично, да, затова е и наръчник за деца и родители, защото не малко родители намират отговори на въпроси, които си задават или които децата им задават, от една страна, от друга, има ситуации, в които могат и самите родители да участват заедно с децата и да прилагат добрите обноски, така децата се чувстват още по-мотивирани.
В академията играем игра, която съм правила и вкъщи с големия ми син – подреждам масата неправилно и той е моят коректор, койтопренарежда приборите според етикета. Добра книжка е за семейството, когато искат да правят нещо съвместно, интересно и полезно, дори има и практическа насоченост. А книгата „Упражнения за етикет“ е изключително подходящо практично помагало, основно за братя и сестри, които да рисуват, да оцветяват, да решават кръстословици, по-малките да развиват фина моторика и упражнения за концентрация при по-големите.
