Преди дни Народното събрание прие промени в Закона за адвокатурата, сред които отпадането на задължителното носене на тога в зала. Оказва се, че за разлика от доста страни в света, където тогата е символ на престижната адвокатска професия, то у нас тя е представлявала по-скоро затруднение за практикуващите. Причината е, че в почти всички съдилища у нас няма обособени гардеробни, където юристите да се преобличат и съхраняват тогите си. Вместо обаче в годините да се помисли за решаването на проблема с помещенията за съхранение, народни представители и членове на Висшия адвокатски съвет внесоха промяна в закона, с които адвокатите вече не са длъжни да влизат в зала с тога. В закона се урежда и нещо, което също е важно за адвокатурата, а именно възможността да създават еднолични адвокатски дружества. Репортер на „Черноморски фар“ разговаря с адвокат Калоян Кръстевич по темата. Какво мисли той за тогите, какви са европейските и световни практики, ваксините и други, четете в интервюто на „Черноморски фар“.
„2020-а в икономическо отношение беше катастрофална за нас“, добави юристът
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Адвокат Кръстевич, с решение на Народното събрание преди дни бяха приети промени в Закона за адвокатурата. Сред тях е и отпадането на задължителното носене на тоги от адвокатите в зала. Как ще коментирате?
- Адвокатурата в България има далеч по-сериозни проблеми от това дали адвокатите ще се явяват в зала с тоги, или без. В настоящите условия това изискване е безпредметно. Тогата, от една страна, е предвидена, за да внушава престиж. От друга страна - заради това, че много от нас пътуват и се явяват в съдилища в различни градове на дела, задължителното явяване с тога доведе до това да я пренасяме с найлонови торбички, което абсолютно обезличи идеята за престиж. Проблем е, че в повечето съдилища в България няма обособени гардеробни помещения и заради това задължението за обличане на тога се превърна в дискомфорт, вместо за допринасяне на професионалния имидж на адвоката, който се явява в съда.
- Няма ли практика тогите да се съхраняват в съда и когато адвокат се явява на дело, да ползва директно от там?
- Бургас може би е единственият град, в чиято съдебна палата има обособено прекрасно гардеробно помещение, в което имаме възможност да си държим тогите, да си оставяме палтата. То се обслужва от служител, който е назначен от Бургаската адвокатска колегия и е изключително любезен, учтив и страшно много ни помага. В другите съдилища обаче това го няма. Престиж от носенето на тога определено има във Великобритания. Там така наречените адвокати на кралицата, или тези с дългогодишен стаж и ползващи се с голям авторитет, имат правото да носят копринени тоги. Наричат ги „адвокати с коприна“. Докато адвокатите, които нямат такъв опит и не се ползват с такъв статут, носят вълнени тоги. Казано на шега, а може би и сериозно, сега след като няма да сме длъжни да сме навсякъде с тога, аз ще си поръчам копринена, която ще съхранявам в гардеробната на съда в Бургас и която ще ползвам само тук. Като цяло да носиш тогата от съд в съд си е неудобство – ти си облечен с костюм, елегантен си и в същия момент ходиш с найлонова торбичка в ръка, в която си носиш тогата. Освен всичко, сегашните тоги са изработени от полиестер и изглеждат гротескно. С този дизайн и материя се губи цялостният смисъл за престиж на адвоката. Сегашната ми тога, от толкова разнасяния от град в град, съм я изгубил някъде. Първоначално беше приет текст, който ни задължава да влизаме с тога, но тъй като вече споменах какви са проблемите, се прие друг текст, който ни задължава да влизаме с тога в зала само в съдилища, в които има обособени помещения за преобличане. Аз лично никога не съм изпитвал дискомфорт от това, че трябва да нося тога, с изключение на това, че трябва да я разнасям по различните съдебни райони.
- Каква беше позицията на адвокатурата, тъй като в зала промените бяха приети без никакъв дебат?
- Дебати имаше в нашите среди. Имаше въпроси, които бяха поставени до адвокатските съвети за становище. Доста сериозна активност от наша страна като цяло. Има обаче много сериозни проблеми, които трябва да са разрешени и да влязат в Закона за адвокатурата като законопроект, само че те не намериха място. Съвсем услужливо нашите колеги от Висшия адвокатски съвет са си предложили промени, които най-вече уреждат въпросите с тогите и с едноличното адвокатско дружество. Впрочем този вторият въпрос беше изключително злободневен и беше крайно време да се реши. Това наистина беше една необходима промяна, но тя е една от многото необходими за адвокатурата.
- Защо уреждането на въпроса с едноличното адвокатско дружество е толкова важен?
- Това касае данъчните облагания. Когато се облагаме като упражняващи свободна професия, данъчната тежест е доста висока. При корпоративното облагане тази тежест спада. Още повече, че като свободна професия има един фиксиран процент от нормативно признати разходи, докато адвокат, упражняващ дейността си в адвокатско дружество, всякакви разходи, направени по неговата дейност, могат да бъдат признати и съответно приспадани от неговия положителен финансов резултат. Така че това определено е доста правилен ход, че намери място в Закона за адвокатурата.
- Какво ще трябва да направят адвокатите на свободна практика, ако решат да стават еднолични търговски дружества?
- Все още не знам, но със сигурност ще трябва да се регистрира адвокатско дружество в адвокатската колегия, където практикува адвокатът, а след това и в Търговския регистър, доколкото разбирам. Но това все още не е започнало да се случва. Поне аз нямам наблюдения. Мисля, че ще е като при лекарите – когато се регистрираш, ще трябва да се представи препис от диплома, за да се удостовери, че си адвокат. Честно казано и до момента много колеги го правеха това, като регистрираха ЕООД, на което обаче не можеха да бъдат управители, тъй като адвокатът имаше забрана за това. Сега вече по този начин един адвокат ще може да прави дружество, на което друг да бъде управител, без да се налага да ангажира други хора като управители и участници в това ЕООД. В това отношение съм съгласен, че се постига едно необходимо облекчение.
- Какви са трудностите, които продължавате да срещате?
- Ние срещаме трудности поради доста обстоятелства и най-вече от Закона за адвокатурата, който е морално остарял и има крещяща нужда да бъде изменен. Трябва да бъде приет един нов Закон за адвокатурата, който да урежда действителни взаимоотношения между адвокатите, адвокатските колегии и Висшия адвокатски съвет, защото там всичко е замръзнало във времето. Това са основните трудности, които ние срещаме, така че на фона на това, доскоро задължителното носене на тога е буря в чаша вода.
- Стана ясно, че Бургаската съдебна палата е една от малкото, ако не и единствена, с гардеробна. Някога колегията повдигала ли е въпроса такива да се обособят и в другите съдилища?
- Нямам представа как е по другите съдебни райони, но при нас Адвокатската колегия е тази, която обезпечава съществуващата гардеробна. Помещението ни е предоставено от съда, но всички разходи, разноски и възнагражденията на служителите, които работят в гардеробната са за наша сметка.
- Какви са тенденциите в европейската и световната практика? В англосаксонската система носят и перуки. Може ли и там да настъпят подобни промени във времена, в които традициите започват да не значат нищо?
- Перуки се носят в някои от бившите колонии на Великобритания. Това обаче са традиции, които имат своята вековна история. При тях това се приема за нещо съвсем нормално при упражняване на адвокатската професия. Иначе може и да е възможно някой да сметне, че това е остаряла и ненужна практика, но пък в същото време те са традиционалисти по природа и се съмнявам това някога да се промени. Това е нещото, което характеризира професията и представителите й. Убеден съм също, че България никога не е имала подобни традиции и случващото се с тогите е показателно за това.
- Изминалата 2020 година беше трудна и за адвокатите. Какви са вижданията Ви за 2021-ра? Имате ли притеснения, че работата Ви отново може да бъде засегната от пандемията от коронавирус?
- Разбира се, че имаме притеснения и няма как да забравим, че бяхме лишени от възможност да работим няколко месеца. Дори не бяхме коментирани като субекти, които могат да получат финансова компенсация, както в други държави като Великобритания, Германия и Австрия. Заради това бих казал, че тя в икономическо отношение беше катастрофална за адвокатите в България и се надяваме това да не се повтори.
- Доколкото помня, свободните професии не залягаха в мерките на правителството за финансово подпомагане.
- Свободни професии като актьорите например можеха да получават финансова компенсация. Други свободни професии като нотариусите и съдебните изпълнители можеха да работят докато бяхме в локдаун. Адвокатите обаче бяхме лишени от възможността да работим в съда. Бяхме изтрити от дъската, а един финансов министър ни нарече маргинали и каза, че на нас не се полагали компенсации. Министър-председателят каза, че адвокатите имали пари и нямали нужда от помощ. Адвокатурата в България няма никакъв авторитет, което е странно, защото сме близо 15 000 души. Прекалено е послушно мнозинството. За разлика от Франция и Гърция, където адвокатите стачкуват и отказват да се явяват по дела, при нас е разпасана команда.
- Ваксинират ли се адвокатите? Правите ли списъци в колегиите?
- Да, правим списъци, тъй като ние сме на ред за ваксиниране заедно със служителите на съдебната власт. Лично аз все още не съм сигурен как ще постъпя, защото до настоящия момент не съм убеден, че тези ваксини са преминали всички необходими предписания и е безопасна тяхната употреба.
