Владислав, как ще се представиш на читателите на НП?
- Казвам се Владислав Веселинов Василев, на 15 години съм, ученик в СУ ,,Христо Ботев'' - град Айтос. Едно от хобитата ми е фотографията - снимам вече две лета... Друга ми страст са народните танци - те са ми в кръвта... Танцувам още от детската градина, а сега - в няколко състава: в ТК,,Пирне" към Народно читалище "Пробуда", с. Пирне, с ръководител Нели Ненкова, и в ТС ,,Тракийче" към СУ ,,Христо Ботев", гр. Айтос с ръководител Росица Кавръкова.
- Интересно ще е да научим какво мислите ти и твоите връстници за дистанционното обучение?
- Трудно ми е да кажа какво е общото мнение, всеки го приема по свой собствен и различен начин. Срочният ми успех се намали заради входните нива от миналогодишния материал. Изводът ми е, че материалът се удвоява. Но не за дълго... Стига да внимаваш и да си водиш записки. На всеки малко или много му липсва присъствената форма. Да, с дистанционното обучение е по-лесно от гледна точка на превоз, и най-вече - на здравето ни. Но и коства много повече труд и занимание за учителите ни. Когато едно нещо се напише на бялата дъска е по-усвоимо от нас, учениците.
- Ти си най-добрият млад фотограф в СУ "Христо Ботев". Какво снимаш сега, по време на пандемията?
- И преди, и сега, обожавам да снимам изгреви и залези. Тази година ми е по-трудно със ставането за изгрева, защото стоя до късно на телефона. Но и сега природата ми се отблагодари с красиви гледки. Освен тях, правя фотосесии на приятелите си, в тесен кръг разбира се...
- Участваш ли във фотоконкурси?
- Не, не съм участвал от половин година.
- Би ли подредил своя авторска фотоизложба в Айтос?
- На този етап - не. Има още много време, докато усвоя спецификите на фотоапарата ми. Всичко си идва с времето. Имам още какво да уча.
-Времето е трудно и за другата ти голяма страст - танците. От колко време не си танцувал на сцена?.
- На сцена не съм танцувал от доста време, може би повече от година... За сметка на това по време на локдауна научих доста нови неща и танцувам всеки ден вкъщи. Правя и импровизирани хореографии, ако може така да се каже.
- Как поддържаш форма?
- Както споменах - танцувам абсолютно всеки ден.
- Интересно ще е за читателите ни - колко народни танца знаеш?
- Ами, трудно е да се каже точната бройка. Хората, които знам, надхвърлят 120-130 вече. Но всяко хоро си има своите разновидности и вариации. Някои хора имат по повече от три варианта. За танци - не мога да отговоря, всеки хореограф си има свой собствен стил на танците, затова няма и общи танци. Разбира се, има и национални танци, но вече на професионално ниво.
- Каква е мечтата ти, свързана с фотографията и танците?
- До момента, за фотографията нямам конкретна мечта. Откакто имам фотоапарата, започнах да обръщам повече внимание на малките неща. Но не предпочитам да работя като фотограф. По-скоро, бих искал фотографията да ми е хоби, за да преоткривам нови и нови неща в природата и живота. За народните танци си мечтая - надявам се някога да стана хореограф и да имам мой собствен състав, а защо не и ансамбъл.
- Коя е снимката, която ще направиш след пандемията?
- Най-вероятно, на целия клас - обща снимка, като по традиция.
НП
