Четвъртък, 21 Яну 2021
    
Любопитно Сунгурларе

В Сунгурларе: Младши експерт твори художествена фотография

  19.12.2020 16:11  
В Сунгурларе: Младши експерт твори художествена фотография
Жана Топчиева

Дона МИТЕВА

Жана Топчиева е младши експерт във филиала в Сунгурларе на Бюрото по труда – Карнобат. Тя обаче е и гордост за Дирекция „Регионална служба по заетостта” – Бургас, защото наред с качествата, които притежава като техен служител, тя има и интересно хоби. Фотографията е нейната страст. И както самата Жана казва: „С фотография се занимавам преди да стана част от големия екипа на ДРСЗ”.

А Пенка Кирилова, директор на Регионалната служба по заетостта в Бургас, коментира: „Всяка година в края Агенцията организира конкурс за таланти. Жана се представя вече няколко години със свои снимки. Оценяваме не само добрата работа на нашите служители, но и онова, което правят извън работните задължения. Подкрепяме и техните странични увлечения, а чрез конкурса те получават и своето признание”.

 

Подаръкът

 

При Жана всичко започва когато получава подарък фотоапарат „Пентакс” и има повече свободно време. „Хобито ми датира отпреди да започна работа към Агенцията по заетостта. Тогава имах повече свободно време и се занимавах активно със снимане. Сега работата е тази, на която съм повече отдадена”, разказва Топчиева, подчертавайки, че влечението си го има и апаратът е почти винаги с нея.

Усвояването на фотоапарата не е трудно, благодарение на свободното време. Започва ровенето в интернет, където има безкрайно много информация. Намират се уроци, съвети. „Започнах от нулата, от А и Б. Първо гледах снимките на другите в българските фотофоруми и четях споделеното там. Започнах да усещам кое е хубавото и стойностното в една снимка, а това не става за един ден. Четях непрекъснато. От началото се бях запалила от черно-бялата фотография, но после вече се определих към цвета”, връща спомените си Топчиева за онзи период, когато ненаситно поглъща всяка информация, а леката усмивка доказва, че фотографията й доставя истинска наслада.

 

Тайната

 

Няма предпочитания какво да снима. За нея тайната е в това да се улови моментът. Признава, че добрите снимки в повечето случаи са въпрос на късмет. „Една от последните ми снимки, които харесвам и изпратих за конкурса на Агенцията по заетостта, е точно въпрос на късмет. Тя е ято скорци и ястреб. Как се променя формата на летежа на ятото. Различни форми. Такова нещо рядко се вижда”, разказва с увлечение за уловения миг служителката.

Жана е участвала и в изложби и конкурси и като се обърне назад във времето, стига до решението, че отново трябва да започне да снима активно. Постижения са представянията й в изложбите на Фотофорум в подлеза на НДК – София. А от Москва, столицата на Русия, има втора награда. „Конкурсът бе на фотосайт.ру. В него спечелих второ място. Наложи се секретарят на българското посолство в Москва да ме представлява и да получи от мое име наградата. След това ми я изпратиха с дипломатическа поща”, разказва за успеха си Жана.

Така апаратчето „Сони” и грамотата достигат до нея в Сунгурларе. По-важен за нея си остава самият факт, че при селекциите нейната фотография е избрана, а и това, че на финала е класирана на престижното второ място. Месец заедно с останалите наградени фотоси тази на българката е част от голяма изложба. После е прибрана в посолството, където се намира и сега.

Жана Топчиева има награда и в конкурса на Агенцията по заетостта. В годината, когато стартира  - преди три години, тя получава и първата награда. А миналата година е отличена с грамота, когато условията на конкурса са по друг начин.

Тази година участва отново с три фотографии. Първата е снимка на обущар в ателието му – художествена фотография. „Този човек дори може да не е жив. Това време вече го няма, а и самите обущари са на изчезване”, разказва за снимката си Жана. Втората е на птиците – ятото скорци. „Пътувахме между Карнобат и Сунгурларе, като ги видях. Прибирахме се. Апаратът бе с мен. Като ги видях, спряхме и снимах. Това е да уловиш мига”, разказва историята на втората си снимка любителката фотограф. А третата определя като художествен пейзаж, признавайки, че я влече повече това да е красиво, а не документално. Разказва още, че има и снимки, направени в и около Сунгурларе, разбира се, не много.

 

Работата

 

Работата с хора със сигурност се отразява и на окото на фотографа. А търсенето на красотата във всичките й форми личи и в професионалното кредо на Жана Топчиева: „Всеки човек е уникален. Макар че работата ни е по-скоро технология и е унифицирана като етапи и начин – всеки човек е отделен сам за себе си”. Така подхожда към онези, които се обръщат към нея - машинният инженер по професия, който години е работил и като помощник директор в училище. Стремежът й е всеки да получи най-доброто и по най-добрия начин, когато попадне в службата.

Сунгурларе е малък град и всички се познават. Отношенията са позитивни. Жана е в системата от 2014 година и въпреки че не е местна, вече всички я познават. Затова и казва, че няма остро негативни отношения към нея самата и колегите й, за разлика от други населени места.

 

Равносметката

 

Случката, която ще запомни в общ план за тази година не е една – тя е просто  пандемията, която както при всички, така и при нея и семейството й обърква планове, кара ги да се пренастроят.

В служебен план, разказва, че през септември успяват с колегите си да намерят работа на жена, трайно безработна, без образование, болна. „Успяхме да накараме работодателя да я хареса и да я вземе на работа. Тя имаше голямо желание за работа. Лично аз останах много доволна от това, защото за нея беше много необходимо това – така животът й се обърна в друга посока. Това е от обикновените случаи, които обаче носят сериозно удовлетворение. Когато успея да помогна, изпитвам истинско удовлетворение. Приемам това, което правя не само като работа за заплата, а като необходимост да помогна”, завършва разказа младши експертката.

В личен план се радва, че близките й са здрави и си пожелава здраве и за бъдеще, на фона на случващото се в цял свят. Моли се да минат всички през това изпитание със сили и оптимизъм.

„Мисля си, че все още има шанс човек да се развива и в работата, и в хобито” оптимистично гледа на живота жената, плахо прекрачила във втората половина от живота си. Признава, че малко след петдесетте се чувства заредена с енергия и позитивизъм, за да работи и да снима. „Не се давам и на тези, които са около четиридесетте. Сред тях има такива, които имат далеч по-малко енергия от мен”, смее се Жана.

 

Авторството

 

Засягаме и една друга болна тема за фотографите – експлоатацията на авторските снимки. Тя знае, че когато са публични - те често илюстрират издания или се ползват от сайтове. „Щом сме ги качили  в публичното пространство, аз лично знам, че снимките ще бъдат използвани и това не ме притеснява. Дори вътрешно понякога ме радва, че е избрана моя фотография. Но имам случай, в който с моя снимка една дама-чужденка участва в конкурс и спечели 1000 долара”, разказва любителката фотограф. Въпреки това не се чувства ограбена, защото знае, че със сигурност ще направи още красиви кадри, с които ще се гордее и ще носи радост на онези, които ги видят.

Жана Топчиева е доказателство за това как могат да се съчетават две на вид несъчетаеми неща. Фотографията, която тя прави за свое удоволствие и работата - службата по заетостта в Сунгурларе, където с усмивка посреща хората и се опитва всячески да им помогне при решаването на проблемите им.

За Коледа си пожелава само здраве. Здраве пожелава и за всички хора, а вътрешно си обещава, че ще продължи да твори красота. Защото и тя като здравето е много необходима на хората във време на сериозни изпитания.

 

 

 

 


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати