Дона МИТЕВА
Драстичен спад на потреблението на хляб отбелязват производителите на насъщния в региона. Заседналите около пандемията вкъщи бургазлии въртят баници и си пекат домашен хляб. По-рядко прибягват до този от магазина. Със затварянето на училищата и при закуските е същото положението.
„Бургазлията намали купуването на хляб. Много рязко спадът се усети при навлизането в пандемията през март и април”, коментира Димитър Людиев, собственик на фирма „Джей ел пи”.
Пролетта, казва, че при неговата фирма спадът е бил близо със 70%. ”Беше ужасно: тогава имаше много шок и стрес у хората и това се отрази и на нас, докато сега пак го има, но не е толкова драстично. Отразява се и това, че училищата са затворени”, коментира той.
„Като си говорим и с колеги става ясно, че при всички е спаднал разносът”, обяснява хлебарят.
Като един от водещите производители на хляб в региона, Людиев обяснява, че бургазлии си купуват брашно и понеже са си в къщи, си пекат домашен хляб. Работата от къщи, ако не друго, дава възможност на голяма част от домакинствата да се поглезят с домашна питка или пък набързо забъркан тутманик. Това връща и от магазина, а и излиза по-евтино. Особено ако семейството е получило като рента пшеница, която е заменило за доброкачествено брашно.
„Познати, които досега не са се интересували от моя занаят, започват да ме питат за рецепти, съвети и тънкости в хлебопроизводството. Признават, че са извадили от гардероба хлебопекарната, която преди години са купили, и вече си приготвят домашен хляб”, разказва Людиев. По негови наблюдения, и селата около Бургас са се напълнили с хора покрай пандемията и всяка къща свети, а пред нея са спрени по една-две коли. Това той косвено свързва също с намаленото потребление на хляб.
Сега, когато и учениците са си у дома, се усеща спадът и на потребление на закуски. Домашната храна измества до голяма степен баничката или милинката, купена от най-близката хлебопекарна. Майките, които имат повече време, ако са в отпуска за гледане на дете в училищна възраст, предпочитат да приготвят нещо в кухнята, вместо да купуват.
Няма резки промени в цените на суровините, малка е промяната в цената на брашното в този момент, въпреки че реколтата, особено в Бургаски регион, бе лоша и добивите - по-ниски. Хлебарите от опит знаят, че цените обикновено се повишават напролет.
Като цяло, на този етап повишение на цените на хляба в Бургаско не се очаква, въпреки появилите се коментари в национален мащаб за такова след Нова година. По-скоро цената на олиото и електроенергията тежи на хлебопроизводителите.
„Пролетта банките намалиха лихвите, паднаха и наемите, предоговорихме ги. Но в момента наемодателите вече казват, че няма накъде още да се намаля” – описва Людиев ситуацията, в която работи браншът, и признава, че никак не им е леко.
Пандемията, освен че се отразява в реализацията на продукцията на хлебарите, отваря и редица нови проблеми пред фирмите. Помощта 60/40 няма как да бъде получена от тях, защото едното от условията е фирмата да е спряла да работи, а също така и да няма задължения към данъчните. А особено второто условие е трудно за изпълнение.
Предпоставка за увеличаване цената на насъщния не намира и зърнопроизводителят Илия Проданов. По негови думи, въпреки че изкупната цена на пшеницата да е повишена, не може да се говори за увеличение на хляба с около 10 стотинки, както в национален мащаб се появиха подобни коментари. „Килограм пшеница поскъпна от 35 стотинки на 39. Така че увеличението не е толкова голямо”, казва Проданов.
Предвид тежката за всички обстановка и в икономически аспект, със сигурност част от фирмите ще се опитат да задържат цените такива, каквито са в момента, и ще се молят да се върне потреблението преди спада през пролетта.
