Бургаска област е разполагала с два уникални санаториума за лечение на белодробни заболявания. Единият в Свети Влас, а другият - в Малко Търново. Построени са през 70-те години на миналия век на места, чийто въздух е бил невероятен за лечението на хора с дихателни проблеми.
Единственият морски санаториум в страната - „Д-р Параскев Стоянов“ в Свети Влас, в който поколения белодробно болни и астматици от цялата страна намираха облекчение и изцерение, е само спомен и вестникарска хроника. Сега там са поредица от хотели между Влас и Слънчев бряг и трудно дори може да се разбере къде точно се е намирал той.
Имотът е на брега на морето. Местните хора казват, че разположението на мястото е уникално, заради планинския и морския въздух, при което се получавала специфична йонизация на въздушните маси над района. Именно тази даденост давала възможност за профилактика и лечение на различни заболявания на белите дробове и дихателните пътища.
Преди години първо бе изваден от Министерството на здравеопазването и прехвърлен към това на икономиката, след което бе приватизиран въпреки протестите на община Несебър, която претендираше, че земята под него е нейна собственост.
В него целогодишно се лекуваха възрастни и деца над 12 години с костна туберкулоза и заболявания на опорно-двигателния апарат.
Споменът за санаториума е жив сред хората, които са работили в него. Те често се събират на дружески срещи. Последно такава се провежда преди четири години през декември, пише сайтът Nessebar_news.bg. Повод са спомените на културно-масовика на лечебното заведение Иван Дерменджиев, събрани в брошура за санаториума. Хората, работили в него, се наричат санториалци.
На срещата отиват повече от сто медицински работници, педагози и обслужващ персонал - част от стотиците, работили дълги години в здравното заведение, лекувало деца и възрастни от цялата страна.
Неин организатор е д-р Мария Мазнева.
За съжаление, Морски санаториум,една гордост за община Несебър, не успя да доживее своята 50-годишнина……..
„На 1 октомври 2020 година щяха да се навършват 55 години от откриването на новия Морски санаториум „Д-р Параскев Стоянов” между Несебър и Свети Влас. Официално и тържествено той е открит на 1 декември 1965 година от тогавашния министър на здравеопазването д-р Кирил Игнатов. Тази изключителна социална придобивка с национално значение е дело, преди всичко на Санаторно-курортно управление към Министерството на здравеопазването, на Окръжния народен съвет Бургас и с определен принос на ръководството на град Несебър“, пише в спомените си тогавашният кмет на общината Васил Киров.
Историята
Създаден е като санаториум за малокръвни деца още през 1905 година край Варна под ръководството на д-р Параскев Стоянов. За първи път той полага началото на лечение, чрез използване на слънцето, въздуха и главно морето, основно против „жълтата гостенка” - туберкулозата. Съобразно измененията на здравната обстановка в страната тогава, санаториумът непрекъснато обогатява профила си, като обслужва и възрастни, но усъвършенства първоначалния си профил.
През 60-те години на миналия век, вече материалната му база застарява, развитието на стопанския туризъм край Варна „притиска” съществуването му и възниква идеята за преместване на друго место. Специалистите курортолози преценяват, че най-подходящо е мястото между село Влас и Несебър, където щастливо се съчетава слънцето с планинския въздух, който като из някой улей се смесва с морския и обгрижва морето.
Строителството на новата площадка започва през 1963 година от СМК район „Курортно строителство“, Несебър. Първият етап на детските заведения е готов през втората половина на 1965 година. И ето: на 1 октомври 1965 година пет автобуса, тридесет линейки, 120 деца и многоброен персонал пристигат в новите сгради на готовите блокове на ІІІ -то и ІV-то детски отделения. Посрещнати са от малък, все още необучен, но ентусиазиран персонал.
Продължава строителството и на останалите отделения. През февруари 1966 година тук се преместват и отделенията за възрастни. Новото заведение заработва с пълен капацитет. В този си капаците то разполага с 438 легла с 2 възрастни, 2 детски ортопедични и 2 детски белодробни отделения, санаториално основно училище до VІІІ клас, 3 жилищни блока в чертите на санаториума и 2 в гр. Несебър, кухненски блок и столови, ремонтна работилница, обширен и озеленен парк, извоювана прекрасна плажна ивица…
С новото си местоположение, съвременни условия за работа, с отличните си резултати по лечение и обучение на децата санаториума получава голяма популярност в страната като социална придобивка. Допринася Несебър да натежи още повече като най-големия национален курорт и почивно дело. Допринася за подобряване здравното обслужване на населението от общината, много хора от Св. Влас и Несебър намират приложение на своя труд. С него се обогатява и разнообразява с различни специалисти и висококвалифицирани кадри градът. Колективът участва в обществения и културен живот, организирана е разнообразна културно-масова дейност сред колектива и пациентите.
Постиженията се дължат на висококвалифицираните кадри и тяхната съпричастност към Хипократовата клетва. Тук на първо място трябва да подчертаем изключителната роля на ветерана на санаториума и създателя му доктор Христо Сунгарски, главен лекар тук до 1972 г. Той проявява неимоверно делови организаторски качества, изключителен творец-стопанин при създаване на пълноценни условия за функциониране на този специфично сложен рехабилитационен център.
Признателност към следващите главни лекари: Зорка Селиминска до 74-а, Вячеслав Куртаков до 81-ва, Виолета
Йовчева до 91-ва, Асен Върбанов до закриването му. Признания към огромния лекарски, медицински, рехабилитаторски, санитарен и обслужващ персонал.
Днес Морски санаториум не съществува. Години след промените бе приватизиран, дейността му занемарена, затихваща и прекратена. На неговата територия бе изграден мощен хотелски комплекс, но лечебно-рехабилитационна дейност няма.
Защо Малко Търново не се превърна в топдестинация като Сандански
Малко Търново е другото място в региона, където въздухът е лековит и уникален за лечение точно на бронхити, астми и всякакъв вид белодробни проблеми.
Преди 30 - 40 години вместо да ходят чак до Сандански, бургазлии отскачаха с децата си в Малко Търново. Заради мръсния промишлен въздух в Бургас жителите му отиваха на почивка в граничното градче. Това бе и причината да се появи санаториум там. Тогава процъфтяваше и т. нар Република на младостта, а Малко Търново разполагаше с мини, кариери и дърводобив, дори имаше и техникум по електроника в Граматиково.
Малко Търново е на еднаква географска ширина със Сандански, а въздухът му има същите показатели. Само че съдбата на градчето като курорт и топ дестинация не е същата, каквато е тази на южния град до Благоевград.
Преди време бившият вицепремиер и настоящ заместник-председател на Народното събрание Валери Симеонов, още докато бе само бизнесмен и депутат, успя да приватизира мотела край града и го направи хотелска база. Там дори преспиваха и гранични полицаи, но не го превърна в спа център.
Само на тридесетина километра от общинския център в Странджа, край село Младежко, също блика лековита минерална вода. Там е прочутата екопътека „Изворите на река Младежка“, а и съвсем наскоро се появи частен спа център, който набира популярност в областта на балнеологията и саниториалното дело.
Дали някой частник ще се наеме с тази задача, или държавата ще преоткрие топлата вода, като се върне към това да възстанови санаториумите в Бургаско по европейски програми, е въпрос на бъдеще и предприемчивост. Дано пандемията около COVID даде тласък за това.
