Сряда, 20 Яну 2021
    
Общество

Психолози предупреждават! Дългото живеене със страха води до пълен срив на психиката

  28.11.2020 11:09  
Психолози предупреждават! Дългото живеене със страха води до пълен срив на психиката

Дона МИТЕВА

В разгара на втората вълна от пандемията, която е стегнала страната  все повече, хора се предават на страха и агресията към околните. Мрачните погледи над маските и гневните думи, избълвани в тях, са част от опитите, всеки по свой начин да се справи с необичайната ситуация. Особено онези, които имат пряка среща с COVID-19, или стискат палци на свои близки да преминат през изпитанието на коварното заболяване. Докато всички говорят за финансовите мерки, за подпомагането на различни сектори, докато се правят сметки за намалено ДДС или това, кога Летището например ще възстанови полетите си и това дава някаква надежда, никой не говори за психическото здраве и за това какви щети понася то: веднъж от самата пандемия – невидимият и непредсказуем враг, и втори път – от всички новини, свързани с нея, които ни заливат, а също така и от ограничаването на социалните контакти. 

Психолог в болницата

Пациентите в болницата – независимо в какво отделение са, са по-спокойни, а обяснението е просто – те са в здравно заведение, където се предполага, че могат да получат помощ, ако нещо се случи с тях. Самият факт, че здравословното състояние на даден човек е извън неговите ръце предполага, че друг, който знае повече от него, му помага. Това доверие се влага в лекаря.

Въпреки че няма контакт пряко с болни от COVID-19, Мартин Пъйков, клиничен психолог в УМБАЛ-Бургас, казва, че неминуемо пандемията се отразява на всички. Категоричен е, че в глобалната ситуация, няма как да се изолира бургазлията, а тя се отразява върху базовия страх – страха от смъртта. И му е чудно защо това никъде не се коментира. „Ако навържем една нишка, тя върви: пандемия – болест – смърт. Това са нещата, които може би не осъзнаваме,  но  такава е логиката. И това води до повишаване на тревожността. А този страх не се преодолява само с говорене, че ще оправим икономическата ситуация, или това, че има достатъчно лекарства. Защото хората напук на логиката изкупуват лекарства. Това е натрапчив феномен във всеки човек, който му помага да се справи  с тревожността. Така се успокоява, че е направил нещо да противодейства на болестта, че има достатъчно лекарства. Това е т. нар. компулсия, която го кара да извършва някакви действия“, каза  клиничният психолог  и подчерта, че това е и една от причините пациентите, които са в болницата, да се страхуват по-малко.

Запасяването с всякакъв вид стоки за психолога е регрес, а запасяването с тоалетна хартия е функциониране на по-заден етап от развитието на човека в личен план, свързано с хигиенни навици.

Минорно настроение

Градусът на масовата тревожност и паника е висок и опира и до това колко хора имат доверие в управляващите. „Мнозина не вярват в съществуването на вируса, което също е показателен факт за това обществото ни какво ниво на доверие има към информацията, която се предоставя в медиите“, казва Пъйков. По отношение на медиите  подчертава, че те трябва да са обективни. Да дават информация с факти,  ако е възможно да са подкрепени статистически, но без емоции, защото те изкривяват представите на хората. Ако се говори със страх, тревога, това допринася за повдигане на тревожността на хората и обратното, ако се съобщават данни, които не са обвързани със страхове,  ще се контролира общото настроение. А то в момента настроението в Бургас, а и не само, е минорно, малко сиво, мрачно, леко пораженческо.

Паник атаките в много хора също са налице. А те се отключват от различни фактори. Затова и в здравните заведения на Бургас не са редки случаите, когато пристигат хора, убедени категорично, че са много зле и че трябва да бъдат приети за лечение. Те изпадат в конфронтация с хората в бели престилки, които разпознават паник атаката и се опитват да я овладеят, без да влиза пациентът в болница.

Психологът споделя, че той самият не гледа телевизия и не се натоварва с излишна информация. По този начин противодейства на тревожността. Като цяло обаче не може да даде модел как да се повлияе върху страха. „Тези, които имат власт, също са хора и те имат емоции, а и няма модел, който да е валиден за всички. Факт е че COVID-19 има. Факт е, че здравната система изнемогва, благодарение на него. Ако има някакъв плюс в цялата ситуация - това е, че  се виждат слабостите и те няма как да се  пренебрегват. Ако досега всичко е било не на мястото си, но системата е работила, сега тези промени трябва да бъдат направени ако искаме да вървим напред в Европейския съюз”, обобщава Пъйков.

Училищен психолог

Дежурните училищни психолози в Бургас отново работят, както пролетта.

„Разполагаме с отличен набор от училищни психолози, които са отговорни. Знаем в кой момент – кой е стоял от другата страна на телефона. Спазва се абсолютна конфиденциалност”, обясни инж. Виолета Илиева, началник на Регионалното управление на образованието. Свързваме се с дежурния на линията. Той е категоричен, че няма право да споделя за конкретни случаи, но казва, че  по-скоро родители търсят тяхната помощ. Те изразяват своята тревожност. „Основно тревогите на хората са свързани с грижата за техните деца, а също така и ако в дома има и трето поколение – баба и дядо. Притесненията се увеличават“, коментира училищната психоложка, дежурна на горещия телефон.

Кризисен психолог

Кризисният психолог Христо Монов бе категоричен, че още като започна пандемията през пролетта, психолозите от цял свят са алармирали, че по-страшни от икономическите последствия от COVID-19, са тези върху психиката на хората. „Сблъскваме се с коренно различна ситуация и от начина, по който живяхме през 21-ви век не остана почти нищо. Трябва  да сменим не просто начина си на живот, а 

ценностните си нагласи, идеята за това как ще изглежда светът занапред. Ние живеехме в един глобален свят  с много движение на хора и стоки. А се оказа, че в този свят и други неща се придвижват свободно.

Може би това, че векът започна с атентати и след това те зачестиха, трябваше да ни покаже, че трябва да се готвим и за нещо друго. Да не си мислим, че благоденствието и консумацията, с които заменихме истинските ценности, ще продължат безкрайно”, описва картината човекът, давал психологическа помощ след атентата на Бургаското летище.

Предупрежденията от страна на специалистите са ясни, от есента започват истинските проблеми с психиката на всички възрастови групи: децата - затова, че са свикнали да бъдат на училище и да се виждат с връстниците си.

Що се касае до онлайн обучението, Монов е категоричен, че ограмотяването онлайн няма как да се реализира успешно. „В училище подрастващите се учат на самоконтрол, полагане на цели. И докато не измислим нещо по-добро от класноурочната система, тя е водеща. Така че да не тръгваме да ръкопляскаме на обучението от разстояние в електронна среда”, смята Монов и е категоричен, че трябва да се изработят и нови платформи, защото част от сегашните не са добри.

За възрастните - много хора загубиха работата си. А страхът, подклаждан и от начина на говорене - особено първите месеци на пандемията, както от управляващите, така и от медиите, засилва това чувство у хората. „Има много уплашени хора, от уязвимите групи. Повечето от българите, благодарение на качеството на живот, са и с придружаващи заболявания. Към това трябва да се добави и фактът, че има населени места, където няма добра медицинска помощ. А това можеше да се предвиди преди втората вълна и да се изградят специализирани болници. За да може останалите  също да не се притесняват да се лекуват и следят здравословното си състояние”, споделя възгледите си психологът.

Живеене със страх

Да се балансира психичното състояние на хората е много трудно. Дългото живеене със страха води до пълен 

срив на психиката, предупреждава Монов, защото това е непрекъснат стрес за организма. „Изследванията показват, че хората, които са в състояние на стрес, са 65%, са по-склонни да прихванат коронавируса, защото имунната им система е срината. Психиката е голям манипулатор и тя командва всичко”, затова и Монов съветва хората, които искат да се съхранят, да не гледат и слушат новини, касаещи пандемията. Да не четат непрекъснато апокалиптичните картини за болни, умрели и т.н.

 „Върнете се към семейството си. Създайте си такова място, до което да не достига хистерията, обхванала света. Помагайте на децата си, на възрастните си близки. Гледайте заедно филми, четете книги заедно, нещо, което много рядко се случва, излезте на разходка. Върнете се към изконните човешки ценности. Засилете връзката между поколенията”, съветва психологът. Той препоръчва, че сега е моментът, когато започнаха Коледните пости, да се украсят домовете или поне един кът вкъщи. Така да се внесе позитивна емоция, която да лекува душата. Въпреки че самият Монов да признава, че не е привърженик на позитивното мислене, по-скоро търси начин  да се излезе от състоянието на разпад чрез дребните неща.

Сравнявайки работата на медиите у нас и в чужбина Монов обяснява: „Навсякъде дават статистиката, която никак не е розова, но тя е най-накрая. Най-напред казват нещо за ваксините – за откриване на нов център. При нас се започва с черната статистика и никой след това не чува позитивното. А примерно учените от БАН  доста са напреднали с наша ваксина, работят с чужди институти. Има хора, които отиват доброволци. Например в една Русия 140 хиляди студенти по медицина са отишли като доброволци и подпомагат системата. Те са мотивирани и смели. В България такива хора се броят на пръсти, затова и почти не се говори в медиите. В тази посока трябваше да се работи – да се мотивират тези млади хора, защото който иска да стане истински лекар, трябва да е готов на подобен жест.

Световноизвестният лекар-психотерапевт д-р Рюдигер Далке казва: „Няма хапче, което лекува душата”. Сега, когато мерките за борба с пандемията се затягат, всеки остава сам с психиката си. Най-много около него са близките и приятелите му. Това, което се случва в България, се случва в целия свят, каза здравният министър и обясни, че показването на критични ситуации създава недоверие у хората, а най-важна е вярата.

Така че не ни остава нищо друго освен да се опитаме да създадем у себе си вяра, може би така, както един български поет от едно друго време го е направил: „Ето - аз дишам…”


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати