Понеделник, 18 Яну 2021
    
Мнения

Ясен Дараков пред „Черноморски фар“: Американското общество е разделено по отношение на фактите

  23.11.2020 14:34  
Ясен Дараков пред „Черноморски фар“: Американското общество е разделено по отношение на фактите

 

Седмици след президентските избори в САЩ, темата  продължава да вълнува не само американското общество, но и света. Днес разговаряме за Америка след Доналд Тръмп с журналиста Ясен Дараков, който от години живее и работи в САЩ.  Това е  петата  поредна президентска кампания, която той отразява.

Ясен Дараков е издател и главен редактор на водещия вестник за българите в САЩ и Канада BG VOICE от февруари 2011 година.

Преди това е глобален кореспондент на „Новините“ на „Нова ТВ“,  на „Би Ти Ви“, прави стотици репортажи от горещи точки и събития. Той е първият и единствен български журналист на червения килим на наградите „Оскар", където интервюира Джордж Клуни, Анджелина Джоли, Кристофър Плъмър и др. Сред най-запомнящите му репортажи са на живо от погребението на Уитни Хюстън, убийството на Осама бин Ладен, от Кота нула в Ню Йорк на годишнините от атаките на 11 септември, финалът на American Idol в Холивуд, смъртта на Майкъл Джексън, срещата на лидерите на G-8, петролният разлив на „Би Пи" в Мексиканския залив от 2010 година, наводненията по поречието на Мисисипи от 2011 година, три президентски кампании в САЩ и др.

Ясен е роден на 29 май 1981 година в Бургас. Средното си образование завършва в Икономическия техникум в родния си град, а по-късно и Икономическия университет - Варна. С журналистика започва да се занимава още на 14 години, стажува във вестник „Черноморски фар“, където се запалва и искрата му по журналистиката. След  което започва да работи в различни български телевизионни канали,  докато в един момент решава да види как се правят и работят големите телевизионни канали в страната на неограничените възможности. Специализирал е „ТВ новини“ в CBS и ABC News и е бил продуцент на новинарски емисии във филиали на ABC и FOX в САЩ.

 

Интервю на Силвия ШАТЪРОВА

- Здравей, Ясене,  повече от две седмици след  президентския вот страстите леко отшумяват и отстъпват място на анализите. Какви са обществените нагласи на американците в момента към ситуацията?

- Резултатите показаха, че американското общество е силно разделено. Разликата между двамата кандидати ще е 6-7 млн. гласа в полза на Джо  Байдън, което е около 3%.  Това показва, че няма консенсус в обществото и кой от двамата кандидати предлага визия, която да обединява по-голяма част от гласоподавателите. На места в ключовите щати разликата е още по-малка. През 2016 година резултатите бяха подобни и с по-малка преднина за Доналд Тръмп, но през тези четири години  разделението между различните социални групи стана още по-голямо, видимо, както в социалните мрежи, така и на улицата. Новият президент ще има изключително трудна задача да обедини нацията.

- Един от въпросите ми беше точно този - разделена ли е Америка, очевидно е такава след тези избори. Новият президент заяви, че ще се опита да обедини нацията. Възможно ли е това да се случи при положение, че Тръмп има толкова силна поддръжка?

- Поддръжниците му  го приемат като култ, той е лидер на този култ и  всичко, което той каже се приема от тях като чиста монета за истина, без съмнение. Той направи всичко възможно да се подкопае доверието в традиционните медии, а през последната година и половина и  това в  социалните медии, които според него го цензурират. Тук не се наблюдава  общо обединение на обществото около фактите. Хората може да имат различни мнения и да виждат по различен начин процесите, но всички трябва да бъдем обединени около фактите. Сега поддръжниците на Тръмп не вярват, че няма никакви масови изборни нарушения. Този факт се потвърждава от щатски власти, които в някои щати са републиканци, в други - демократи. Това се потвърждава от всички федерални агенции, които работят за него. Техните шефове са назначени именно от Тръмп. Всички служби, които са свързани със обезпечаване на сигурността на вота, казват, че това са най-сигурните избори в историята на САЩ. Всички дела, които се внасят в съда за честността на изборите падат, защото съдиите не ги разглеждат. При тях доказателственият материал е от сорта: „Аз чух!“ и „Една жена каза“.

-  Тръмп вярва в своята теза за световен заговор срещу себе си и  убедително успява да спечели поддръжници с нея?

- Аз не знам  дали вярва в тази теория, но умело я пробутва на своите поддръжници и те я разпространяват  в социалните мрежи, получава се  една снежна топка, която се върти и пречи за това обединение, за което стана дума преди малко. Трудно е да обединиш една нация, която не е обединена около общите факти. Така както в България не сме обединени около общото минало, за да можем да го превъзмогнем и да вървим напред, така и тук има разделение около фактите. Американците имат общи ценности, които ги обединяват, но това с фактите е голям проблем. Носенето на маска се превърна в политическа позиция. Въпреки че експертите на Белия дом,  федералните здравни власти, назначени от  Тръмп, казват едно, а той - друго. И поддръжниците му  следват него, така този дисонанс доведе до това пандемията да излезе извън контрол в САЩ. Връщаме се в някакви изходни позиции като ограничения, докато тази ваксина най-после излезе и се разпространи.

- Как пандемията и здравната криза се превърна в политически инструмент на кампанията в този вот?

- Демократите печелят принципно когато стане въпрос за здравна система и реформа, защото САЩ са страната с най-ужасната здравна система, ако нямаш пари, което е при 90% от хората. Здравните осигуровки са частни и са пожелание, няма държавно осигуряване и не всички работодатели ги предлагат на своите служители. Когато тема № е 1 е здравната система, демократите печелят. Пречупено през пандемията COVID-19 и неспряването на Тръмп с тази криза, означаваше успех за Байдън и демократите. За тях най-трудната задача беше да убедят електората в това, че Тръм не се е справил с пандемията и това е съсипало икономиката и че на него не може да му се вярва. Докато Тръмп искаше да се говори не за пандемията, а за  добрата икономика преди нея - колко е била хубаво тогава. Двата щаба спориха на тази тема. Байдън казваше, че през последните години на мандата му с Обама  са били създадени повече работни места,  отколкото при Доналд Тръмп през годините преди пандемията. Фондовите индекси показват, че по времето на Обама-Байдън растежът е бил по-висок.

- Не беше ли това реално, че страната е по-добре икономически по негово време. Неговите поддръжници казват, че това е било така, към това се добавя и аргументът, че не е въвлякъл страната в нито един военен конфликт.

- Тръмп продължи успешната политика на своите предшественици, години наред на увеличаване на работни места и растеж на БВП. Намали драматично регулациите, което е добре за бизнеса, друг е въпросът доколко това е добре за околната среда и за защита на обикновения работник. Направи така, че икономическият ръст от предишната администрация да продължи и при него, намали данъците за корпорациите. От тази гледна точка може да се каже, че той изпълни това, което обеща. Икономиката се движеше добре. През третата година на неговия мандат започна леко поклащане на тези тенденции. Това е нормално, защото след 10 години на възход, следва криза, това е логиката в икономиката.

Що се отнася до войните. Винаги съм се учудвал на този мотив. Предишната администрация на Обама и Байдън приключи войната в Ирак и изтегли най-много войници от Афганистан. Тръмп изтегли няколко хиляди, но нищо съществено. Той не въвлече страната във военен конфликт, но пък я въвлече в търговска война с Китай, която продължава  да ескалира и не се знае как ще се развие. Тук трябва да подчертаем, че американските данъкоплатци плащат заплатата на американския президент и неговата най-важна задача е да защити техния живот и националната сигурност. И ако най-доброто за американския народ е да се започне война, която трябва да е одобрена от Конгреса, то той трябва да го направи. Ако един президент не обяви война в интерес на своя  народ, то това означава, че той не се справя със задълженията си, колкото и стряскащо да звучи. Американците трябва да избират президент, който да защити техния интерес, това на първо място. Но пък Доналд Тръмп не се справи с войната с коронавируса, защото имаме 70 000 починали, САЩ имат 4% от световното население и 20% от починалите, което показва несправяне на войната с този вирус. Той се обяви за военен президент и че води война с него, но я загуби.

- Хуманитарните кризи плашат хората и естествено ги карат  да гласуват за този, който ще ги спаси от тях.

- Разликата при екзит половете на въпроса: Това дали страната се справя или  не се справя с коронакризата  беше 1,2%. Това показва разделението на обществото и по този въпрос, който е основополагащ. Близки бяха и процентите на въпроса: „Кое е  важно - справянето с короновируса или възстановяването на икономиката?“. Затова хората са разделени какво трябва да се направи - да се затегнат мерките или не, да се спре бизнеса и да се овладее кризата, или да се оставим на естествения подбор.

- Тръмп през седмицата предпазливо все пак призна победата.

- Само за 10 минути, след това в „Туитър“ отново заяви, че не я признава.

- Как се стигна до това една голяма Америка да не може да намери някой по-млад кандидат. Нормално ли е двамата основни опоненти да са на 74 и 77 години?

- Аз смятам, че е абсурдно двамата кандидати да са толкова възрастни. Да, Тръмп изглежда малко по-свеж, но е еднакво неадекватен с призивите си да пием белина и всякакви щуротии, които казва и пише. При Байдън разликата отпреди четири години, когато приключи като вицепрезидент също е очевидна. Шокиращо е когато един мъж на 74 се бори срещу друг на 77 години за най-престижния пост в Америка и в света.

Има криза на личности и на харизми и то е видно. Демократичната партия имаше един млад кандидат в предварителните избори, но не му стигна да излезе да се бори, спечели  в няколко щата, но оттам нататък - не. В Америка президентите са предимно възрастни, което е малко странно. Джо Байдън ще бъде най-възрастният президент.

- Има ли ключова роля вицепрезидентът и в случая каква ще е тя на Камила Харис?

- Няма, тук се шегуват, че ролята му е да не умре и да  ходи на погребения на чужди лидери. Камила Харис е амбициозна жена, но аз лично не си я представям да е водещ лидер на демократическата партия, въпреки че ще се бори за това. От своя страна Байдън не е казал дали ще е само за един мандат, въпреки че той заяви,  че ще бъде един преходен кандидат. Но и  двете партии имат нужда от нови, свежи лица. Лидерът на републиканците - Рич Макконъл, както и демократката Нанси Пелоси, също са над 70 години.

Виждали сме как един президент побелява още през първите години в Белия дом, спомняме си Бил Клинтън и Барак Обама. Постът изисква изключително много енергия и усилия. И ми се струва, че както по Конституция се изисква минимална възрастова граница, така трябва да има и максимална, защото трябва да се даде 150% от енергията на един кандидат за тази работа. Да е адекватен на новото време, на новите технологии и предизвикателства и заплахи и да остане да живее поне едно десетилетие с последиците от своето управление и своите решения. Защото много хора от администрацията на Доналд Тръмп заявяваха  публично, а и съм  чувал тезата и от други преуспели възрастни хора: „Какво от това, аз нали ще съм мъртъв“. Чувал съм го и от Уилям Бар, а той имаше репутацията на човек, работещ надпартийно като главен прокурор  в предишната администрация. Сега се превърна в подметка на Доналд Тръмп и неговите интереси.

Какво се смени и как ще бъде запомнен от историята, след като е имал такава безупречна репутация и сега я опорочава? На този въпрос той отговаря: „Какво ме интересува, нали ще съм мъртъв“. И не е единственият, който го казва.

Добре е президентите  да имат достатъчно живот, за да живеят поне едно десетилетие с последиците на своите решения.

- Заговори се за втори кабинет на Тръмп. Възможно ли е?

- Той е един от малкото, който изкара само един мандат. Може да се кандидатира през 2024 година и трябва да премине през вътрешни избори, както това стана през 2016 година и да се изправи срещу кандидата на демократите, което ще стане през 2024-а.

- Какво ще стане с неговата кариера?

- Това, което най-вероятно ще се случи, че ще се превърне в един от кресливите гласове в интернет, но  вече няма да е нужно да го слушаме, докато сега сме задължени заради позицията, която заема. Ще бъде един от много гласове, които разпространяват конспиративни теории.

- Бавно и полека ще се върне ли доверието на американското общество в демокрацията?

- Виждаме, че Доналд Тръмп бавно и полека се опита да го подкопае, както и в демократичните институции и в процеса по гласуване. Ще бъде трудно. Именно защото няма общо обединяване около фактите - носенето на маски, изборните резултати. За Байдън ще бъде изключително трудно. Виждаме от самото начало след първите му моменти, че той не се впуска в интриги, полемики, коментари и да напада Тръмп. Изглежда спокоен, това е негова вътрешна нагласа. Концентрирал се е върху справянето с кризата с коронавируса и изправяне на икономиката. Хората го познават. Неговото спокойствие и увереност ще донесе резултати, ако не се впусне в интриги и дребни политически заяждания. Ще внесе успокоение и обединение. Мисля, че и медиите се научиха да не дават платформа на Тръмп  както през 2016 година, която беше изумителна от гледна точка на медийно внимание. Неговите речи бяха излъчвани по тв гиганти и медиите научиха този урок - фактите да се проверяват и да не се дава изява на тази демагогия, която да тече в ефира без да се проверява. В един момент хората започват да вярват на това, омагьосани от един демагог и не ги интересува, че след това медиите проверяват фактите. Не го виждаме за първи път в историята, не е нещо ново. Немците имат повече опит в това.

- Как този избор на Америка ще се отрази на Европа, Балканите и в частност на България?

- България винаги е била важна заради географското си разположение и е пресечна точка между Изтока и Запада. Видяхме, през последните две години Майк Помпейо обяви едно завръщане към Балканите,  доколко това ще се случи е друг въпрос. Важно е САЩ да потвърдят своята ангажираност към НАТО, в който ние членуваме. НАТО бе разтърсено от риториката на Тръмп. САЩ се отдръпнаха от водещата  си роля в Алианса. Това ще бъде препотвърдено от администрацията на Байдън и това е добра новина. Друго нещо, което видяхме в отношенията между САЩ и България, те бяха подчинени на търгашески принцип - купуваме самолети и нашият премиер получава среща в Белия дом. С новата администрация ще виждаме нов вид отношения, обединяване около ценности - върховенството на закона, свобода на медиите, които са написани в пътната карта на отношенията между България и САЩ. Сега няма да са само написани, а ще бъдат изпълнявани и ще има напредък. Разбира се, ще видим по-сериозна намеса на САЩ във всичките тези потоци, канали, трасета,  тръби, които се строят и целият енергиен хаос на Балканите ще  има по-твърда позиция и ще се призове да се ограничат руските енергийни интереси и влияние в страната. Първите две години Байдън и администрацията  ще са заети с вътрешни проблеми и надали ще видим някаква сериозна драматургия във външен план, и то регионален. Препотвърждаване на НАТО, излекуване на раните, нанесени от думите и поведението на Тръмп към  най-близките съюзници - Англия, Мексико, Канада, ЕС - това ще са посоките.

- Отношенията с Китай как ще се развиват?

- Думите на Байдън с Китай може да са по-нежни, но митата остават. САЩ се събудиха от мощта на Китай и заплахата, която представлява страната. Да, Байдън ще бъде по-успешен от Тръмп в битката с Китай, защото ще направи коалиция с традиционните партньори на САЩ. Целта на Байдън ще е да ги обедини срещу Китай. И това ще даде по-добър резултат. Ще видим това по време на неговото управление, отколкото самостоятелната търговска война на Тръмп.

Най-хубавото от тази промяна е, че през следващите години няма да чуваме на всеки 15 минути какво прави президентът, а той просто ще работи, ще се върнем към нормалността. 


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати