Вторник, 24 Nov 2020
    
Мнения

Николай Урумов, актьор: Моноспектакъл се прави от личности

  18.10.2020 14:42  
Николай Урумов, актьор: Моноспектакъл се прави от личности

„Радват ме малките деца, които сега откриват света и започват да стават големи със своите искрени разсъждения“, казва озвучаващият актьор на анимации, а тигърът Диего от „Ледена епоха“ му е любим

Никога няма да оздравеем от завистта, вирусите ще идват, ще си отиват, но ваксина срещу завистта няма да се открие

 

Интервю на Димитър ИЛИЕВ

 

- Г-н Урумов, в началото на прехода, един директор нарече актьорите си „принцовете на нацията“. Това определение дава ли нужното самочувствие на актьора?

- Вижте, това е интересно. За първи път го чувам, за първи път ми се задава такъв въпрос. Не знам какво е вложил в това този директор. Може би е искал да вдъхне малко кураж, че не всичко е загубено, защото по това време самочувствието на актьора беше смазващо. Но ако е смятал, че актьорите сме като духовни водачи, рицари, благородници на човешкия дух, тогава приемам това определение и се радвам, ако е така.

- Отмина ли най-дългият антракт в театрите, или тепърва предстои?

- Надявам се да е отминал, но аз помня едни други антракти, от които да ти настръхнат косите. Най-страшният антракт беше когато започваше представлението, а в залата нямаше никой. Това се случваше, когато народът пак беше по площадите, обзети от надежди, очаквания, а аз имах късмета да стана актьор след 10 ноември 1989 година, не се знаеше каква ще ми бъде съдбата. Имах покана от Недялко Йорданов да дойда в Бургас, но се колебаех, тъй като имах и много други покани от театрите в страната. И точно в тези революционни процеси Театър „София” се раздели на две. Едни отидоха в Малък градски театър, другите останаха в Театър „София“. Директорът на театъра по това време Вили Цанков обяви конкурс, спечелих го и започнах да играя там. Но такива бяха времената.

- Театралният вирус по-заразен ли е от коронавируса?

- Много по-заразен (смее се). Театралният вирус го нося в себе си още от детството, когато актьори идваха по нашия край да снимат филми. От тогава този бацил ме държи здраво, та досега.

- Актьорското майсторство след месеците на изолация ще подлежи ли на поправителен изпит?

- Ами то тази работа е като – или може да караш колело, или не можеш. Колкото и да не си го карал, като се качиш, и то тръгва. Така е и с театъра. Или си усвоил уроците от своите учители, или не. Имахме необходимост от някаква хигиена, чисто актьорска, малко да се откъснем, да се огледаме.

- Ще има ли по-голяма сигурност за актьорите, или безработицата ще нараства?

- Не знам. Не съм пророк. Времената са непредвидими. Това те държи в някаква несигурност. Може би тази несигурност те кара винаги да си в кондиция. Често съм сменял театрите, в които съм бил на щат и всеки път сам си прекратявах безсрочния договор. Нека да ви припомня един разговор между мен и Иван Кондов, директор на Театър „София“.

Попита ме – колко години направи в този театър? „Ами пет“ казах, и той отсече – „махай се, аз повече от пет години в един театър не съм се задържал. Ако се задържиш повече от пет години, започваш да се разхождаш по коридорите като директор, ставаш чиновник,“ и сигурно е бил прав.

- А възможно ли е режисурата да се окаже спасение за повечето актьори от по-зряла възраст?

- Завърших режисура много преди да дойде тази пандемия. Дипломирах се като режисьор при проф. Здравко Митков. Това не е излишно. Актьорите от по-зрялата възраст, когато има какво да кажат, нормално е да опитат. Ние, актьорите, сме проводници на една режисьорска концепция, не сме тези, които даваме насоката – посланията. Ето тогава идва и логичният момент да застанеш и от другата страна на сцената.

- За какво актьорският Ви усет е безпогрешен? Лесно ли разпознавате добрия актьор?

- Ами да. След толкова години какъвто и кастинг да направя, винаги съм бил безкомпромисен. Подбирам най-доброто.

- В едно интервю Михаил Билалов сподели, че двамата се разбирате само с поглед. В това ли се изразява истинското партньорство?

- С Мишо се разбираме много добре, дай Боже, всекиму такъв партньор. Като студенти бяхме в един клас, станахме приятели, дето има една дума – приятели и извън часовете. Така че нямаме нужда от много приказки, само с поглед и всичко е наред (смее се).

- Какво е нужно, за да останеш верен на това, което правиш в театъра, независимо от маски, вируси, полупразни салони?

- Думата е една – ОТДАДЕНОСТ.

- А какво бихте повтаряли всеки път на едни млади актьори?

- Когато излизате на сцената бъдете искрени, вярващи, честни в работата и отдадени. Ако нещо Ви притеснява, ако се колебаете, ако сте небрежни, това се усеща и сцената ще ви го върне по най-безпощадния начин.

- Явно моноспектакълът е Ваша запазена марка за по-малко от петнайсет години направихте цели пет. По-уверен ли се чувствате когато сте сам на сцената?

- За тези 15 години разбрах едно - моноспектакълът не може да се прави по разпределение от директора. Да окачи една заповед на таблото, на която да пише – разпределям актьора Ники Урумов примерно в „Дневникът на един луд” или в нещо друго. Не върви някак си. Актьорът трябва да усети текста като свой, да имаш кауза, на която да устоиш. Тогава ти би могъл да имаш „нахалството” да ангажираш вниманието на публиката. Моноспектакълът се прави от личности, които са генерирали доверие в зрителя, които могат да се натоварят с това мисионерство.

- Имате кариера и на озвучаващ актьор. Кой е любимият Ви анимационен герой?

- Това е тигърът Диего в „Ледена епоха”.

- Носител сте на много наши и международни награди. Какво е за Вас наградата в това несигурно време за изкуство?

- Днес въобще не знам дали може да говорим за награди. Наградите от онова, другото време, в което живеехме бяха потупване по рамото, потупване отзад, стимул, че вървиш в правилната посока. А в днешно време наградата е смехът в залата, аплодисментите, усмивките. Другото, колкото и да го имаш, нито ме е направило по-богат, по-талантлив. Това е морална утеха. Нещо като - продължавааай… давааай… нещо такова е (смее се).

- В ежедневието какво най-често Ви дразни, какво Ви разсмива, кога Ви се псува?

- Псувам най-редовно когато шофирам. Има защо. Дразни ме всичко, което тъпче, драска, цапа, блъска и хвърля. Радват ме малките деца, които сега откриват света и започват да стават големи със своите искрени разсъждения и мъчителното търсене на въпросите и отговорите.

- Ще свикнем ли да живеем по правила?

- Ами трябва… трябва да свикнем. Другото е анархия, безредици, разруха. Не бих казал дори суматоха.

- Ако днес хората с духовна красота са повече, мислите ли, че ще живеем по-лесно и по-свободно?

- Трябва да се вглеждаме по-често в себе си. Тази история с пандемията ще продължи неизвестно докога. Ето тази духовна красота трябва да откриваме вътре в нас, а не навън. Може би тогава ще изчезне типичното българско черногледство, мнителност, неувереност.

- Когато всичко отшуми и маските паднат, накъде ще се запъти човечеството?

- Вижте, със сигурност светът няма да е същият. Страхът ще продължи да битува, но в едно съм сигурен, ще има по-голяма предпазливост, ще станем по-внимателни.

- От какво няма да оздравеем никога?

- Няма да оздравеем от завистта. Тя не е градивна, тя е разрушителна. Всеки разрушава, всеки гради и все сме си на първата плоча, не може да вдигнем втория етаж и да покрием тази наша къща. Всеки си мисли, че от него започва светът.

- За финал, кажете ни нещо интересно, така че, когато човек го прочете да се усмихне, да се замисли и да продължи напред?

- Спомням си за оня гениален разказ на Чехов „Смъртта на чиновника”, където в една прекрасна вечер, още по-прекрасният съветник Червяков решил да отиде на театър и сядайки в салона, изведнъж ей така взел, че кихнал и опръскал със ситни капчици голата глава на генерала. Толкова много се притеснил, че когато се прибрал вкъщи от страх, легнал и умрял. Ето на това ми прилича цялата тази работа с коронавируса. Усмихнете се, замислете се!

- И кога да Ви очакваме отново в Бургас?

- Само след седмица, на 24 октомври, в салона на ДНА ще бъде представена най-новата ми постановка „Суматоха”, спектакъл на Русенския театър със специалното участие на Асен Блатечки. А 24 октомври е и рождената дата на автора на пиесата, незабравимия Йордан Радичков. Ела те да се посмеем и да си спомним за този наш голям писател.


Анкета

Притеснява ли ви втората вълна от коронавирус?


Резултати

Мнения

Мнения
Ясен Дараков пред „Черноморски фар“: Американското общество е разделено по отношение на фактите
  23.11.2020 14:34      

Един президент трябва да може да живее поне 10 години след мандата си, за да види последиците от своите решения