Сряда, 21 Oct 2020
    
Бургас

Ловци и природозащитници скачат на промени в Закона за лова

  16.10.2020 16:28  
Ловци и природозащитници скачат на промени в Закона за лова

Дона МИТЕВА

Ловци и природозащитници се обявиха против проектозакон на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), който предвижда промяна в Закона за лова и опазване на дивеча.

Тази промяна позволява на всички служители на МЗХГ, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната да ловуват като използват забранени от закона, неселективни методи и средства за ловуване като отрови, упойващи вещества, ями, капани, примки и експлозиви. Като причина за това се посочва предотвратяването на разпространението на Африканска чума по свинете.

Срокът за общественото обсъждане е до 19 октомври.

Последствията от промените върху биоразнообразието ще са пагубни, предупреждават от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).

„Ловците сме категорично против тези крайни мерки. Становището ни е отрицателно. Да не говорим, че Африканската чума по свинете  не само ни удари, но по мое мнение вече и  попремина. Прекалено късно е за това, което се предлага и мерките са антихуманни“, категоричен е Невен Каравасилев, секретар на ЛРД „Лебед“.

Той даде примери с Немския ловен съюз и изискванията за ефективна борба с Африканската чума по свинете там. От предписанията става ясно, че се залага сериозно на превенция и поощрения за груповия лов за редуциране на популацията. Разработва се маркетинг за оползотворяване на отстреляните екземпляри, като се прави кучешка храна. Залага се на прагматични решения, като например ловците, които извършват мониторинг и такива, които претърсват за трупове на свине, да бъдат възнаграждавани и да им се предоставят консумативи и др.

Ловецът акцентира и върху един друг момент от немските мерки – това, че се разрешава да се ловува в зони с различно ниво на защита. „В противовес на това ще дам пример, че в Атанасовско езеро и сега има над 150 прасета, които нямаме право да ловуваме“, обясни той.

„Ако бъде одобрено, това предложение ще обезсмисли десетилетия усилена работа за опазването на природното наследство на България и буквално ще ни върне в Каменната ера. То ще позволи използването на отрови и отровни примамки в дивата природа, което ще постави в огромен риск много застрашени видове, като лешоядите и другите хищни птици, както и биоразнообразието като цяло. Подобни примитивни практики на управление на дивеча вече са имали опустошителен ефект върху популацията на много видове птици и бозайници на Балканите от петдесетте до осемдесетте години на миналия век. Те доведоха до днешното неблагоприятно състояние на хищните пици и лешоядите в частност, чиито популации за по-малко от 30 години са доведени до ръба на изчезването“, казват от БЗДП.

„Питам се как тези военни, полицаи и горски ще ловуват като нямат разрешителни? Това де юре не омаловажава ролята на ловците, но де факто го прави. Не знам изобщо с каква мисъл се включва лов с антихуманни средства. Питам каква е гаранцията например, че в ямата ще падне диво прасе, а не сърна, елен, хищник. Няма го избирателният момент. Може ли човек, който не е ловец да ловува, и то с непозволени средства?“, задава логични въпроси Каравасилев.

По думите му ще се изпадне и в юридически конфликти, защото сдруженията, които стопанисват 85% от ловните площи в страната и  концесионерите на такива, имат подписани договори. И навлизането на други лица да ловуват в тях е нарушение. Това ще предизвика куп заведени дела.

„Националната ловна организация излезе със становище против тези промени, дружествата също могат да направят своите възражения“, обобщи Каравасилев.

150 са сдруженията, които членуват в Националния ловно-рибарски съюз.  Като брой членската маса в НЛРС  е между 118 000 – 120 000.  Извън съюза има още между 15 и 18 хиляди.

„Ловците си свършихме работата и онези, които са на терен, добре знаят това.  Доказателство за това е, че за първите четири излета за дива свиня в ЛРД „Лебед“ са 8 отстреляни прасета при над 20 дружинки, които ловуваха четири дни. Популацията е драстично намалена и ако продължим така, някой ден ще се наложи да си внасяме диви свине я от Унгария, я от Германия. Трябва да се върнем към старите норми при отстрел – да не се убиват майките, да се ловуват само приплоди. Да спре масовото унищожаване на дива свиня, а усилията на държавата и ловците и всички заинтересовани да се насочат към обезопасяване на фермите за отглеждане на питомните прасета“, обясни Каравасилев.

Предвидените промени влизат в конфликт с редица международни (Бернска и Бонска конвенции, Международния план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия), европейски (Директиви за птиците и местообитанията на ЕС) и български (Закон за биологичното разнообразие (ЗБР), Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), Закон за защита на животните (ЗЗЖ), Наказателен кодекс (НК), Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС), Закон за защита на растенията (ЗЗР)) закони, наредби и конвенции.

Сдружение  за  дива природа „Балкани“ също призовава към спешна и  масова активност, за да се спре промяната в закона. „Такива методи на лов водят до нараняване и смърт в адски мъки на животни, защитени от закона, както и на домашни животни. Да не говорим, че представляват опасност за здравето на човека“, се казва в техния призив и в социалната мрежа е публикувано примерното становище против промените, което всеки може да изпрати до органите, инициирали промените.

Радостина Ценова от Българска фондация „Биоразнообразие“ също се солидаризира със становището на колегите  си и е категорично против промените.

Освен с призив към изпращане на становища, БДЗП и Коалиция „За да остане природа в България“ организират и международна петиция, която ще бъде внесена в Министерството на земеделието, храните и горите, Министерския съвет на Република България и Изпълнителната агенция по горите.


Анкета

Каква зима ни очаква?


Резултати

Мнения

Култура Мнения
Красимир и Мария Слабакови – художници:Фазаново е нашата носталгия
  20.10.2020 15:18      

Хлябът ни не е предназначен за препродаване, той е направен за споделяне. Това, което се споделя чрез него не е насъщният, а добротата