На 15 октомври преди 140 години е роден Петко Росен. По този повод и като част от Есенните литературни празници в Бургас, краеведът Георги Райков ще представи днес от 18 часа в Дома на писателя "Автобиографични изповеди", от които ще узнаете интересни подробности из житието на тази интересна личност, свързала живота си с нашия морски град.
Петко Росен е псевдоним на Петко Георгиев Чорбаджиев - български писател, юрист, общественик. Той е роден на 15.10.1880 г. в село Ковчас, Лозенградско (дн. Турция), в чорбаджийски род. Предците му участват в известната Странджанска буна през 1810 г. Баща му Георги Чорбаджиев - собственик на земи и стада - през 80-те години на XIX век се преселва в изоставеното по онова време черкезко село Гергебунар (дн. Росеново - Средецко), а през 1891 г. в Бургас, където става собственик на т. нар. "хан на хъшовете", "Минковият хан", "Тракийският хан на Минков" - сборище на бунтовници и комити. Георги Чорбаджиев умира 20 г. след Освобождението, малтретиран за откуп от отвлеклите го странджански хайдути и разбойници Левтер и капитан Анастас, разочарован от политическата действителност в Княжество България.
Петко Росен учи в гимназия в Сливен заедно с Яворов, Минко Неволин, Елин Пелин (1894-1896). Завършва гимназия в Русе (1901). Учи право в София, Париж, Женева. Прекъсва следването си, участва в конгреса на Петрова нива и в Преображенското въстание (1903) в Странджанския край заедно с Христо Силянов, болезнено преживява потушаването му. Завършва право в Женева през 1909 г., през същата година се установява в Бургас, където живее до края на дните си. Участва в Балканската война и в Първата световна война. Работи като адвокат, занимава се и с родовия чифлик. Окръжен управител на Бургас (1918-1919). Народен представител от Демократическата партия (1931-1934).
Сътрудничи на сп. "Демократически преглед" (1904-1905), сп. "Мисъл", "Хиперион", "Златорог", "Българска мисъл", в. "Зора", "Слово", "Свободна реч", "Пряпорец", "Бургаски фар", "Бургаска поща" и др. Автор на публицистични статии, разкази, литературна критика, фейлетони и др.
Книги: "От Дунав до Бяло море. Видено и преживяно" (1927, 1943), "На Еньовден. Литературни сенки и силуети" (1928), "Между народа. Видено и чуто" (1933), "В поле широко. Видено и преживяно" (очерци и разкази, 1938, цензурата окастря много глави от нея), "Спомени и размисли" (1963), "През гори зелени" (1982), "Сурвакници" (т. І., 2011) и др.
Умира на 30.04.1944 г. в Бургас.
