Неделя, 25 Oct 2020
    
Култура Мнения

Доц. Георги Лозанов: Не се учим от миналото, но се отъждествяваме с него

  30.09.2020 10:26  
Доц. Георги Лозанов: Не се учим от миналото, но се отъждествяваме с него

Интервю на Диляна СТОЯНОВА

- Доц. Лозанов, какви са цялостните Ви впечатления от Международния фестивал на историческото документално кино, който завърши в Бургас?

- Имах възможността да гледам почти всички от прожектираните филми и мнението ми е високо. Фестивалът се занимава с високи образци от историческото документално кино – такива, които освен че са способни да разчувстват аудиторията, могат да направят история. В изследователския смисъл на думата те принадлежат повече или по-малко към новата история. Днес историята се пише на много езици и един от тях е именно графичният. Ставаме свидетели как на екрана се пише история. При това не само историята на миналото, а на сегашното, на съвременността. Кое от това, което става около нас, ще се превърна в история?  Утре вече ще го пише в учебниците. Има едно общо, неизречено послание от филми – много е важна персоналната отговорност. Дали ще се превърнеш в жертва, или в палач, не е въпрос на исторически обстоятелства.  Всичко опира до воля на човека, до способността да заеме позиция.

- Според Вас кое от заглавията се открои най-силно?

- Този, който спечели наградата – „Денят на жената“. Сами виждаме, че в Русия не са мръднали от Втората световна война като преживяване на света. Това продължава да е матрицата: и заради трагедията, която преживява този народ (милионите избити), и заради надеждата за нова имперска роля. Всичко това е разказано през човешки истории. Друг впечатляващ филм е „Сръбкинята“. Вижда се, че войната никога не свършва, тя бележи завинаги живота на хората. Как се възстановяват след войната общочовешките ценности? Войната е приключила, обявено е примирие. Но възстановяването на общочовешките ценности; толерантността на хората, които са взели участие е трудно дори за следващите поколения.

- Учим ли се от миналото?

- Не, не се учим от миналото. Но се наблюдава друго – идентификация с него. Чрез доброто кино се пренасяш в миналото. Киното, за разлика от писания текст, ни дава още по-голяма възможност да усетим хората в собственото ни обкръжение. Ние не се учим от историята, но влагаме емоция, преживяване, интерпретация в историята.

 

- Смятате ли, че документалното кино намира почва на родна земя? Или се налага да разчитаме на чуждестранни продукция?

- Една от най-силните линии в нашата култура още от преди 1989 година е именно документалистиката. Но по-рано това кино е било дисидентско.

- Можем ли да твърдим, че документалистиката е едно от лицата на журналистиката?

- Можем да кажем, че журналистиката е „история на сегашността“. Тя е един разказ за ставащото, който се пише заедно със самото му ставане. Поради тази причина може да се намеси в него, да повлияе на събитията. Журналистиката има изключителна роля – тя е мощен инструмент да движиш историята на съвременния на света. Част от общественото мнение „управлява“ управляващите, а така се управляват и процесите в обществото. Благодарение на журналистиката всеки един от нас – повече или по-малко, в зависимост от това в доколко демократична държава живее – участва в управлението на обществото, от което е част.

Донякъде си приличат журналистиката и документалистиката, но документалното кино се занимава основно със собствената си завършеност, цялост, със своя текст. От своя страна,журналистическият текст е прагматичен текст. Няма класика в журналистиката – никой не чете стари вестници освен с изследователска текст. Журналистиката разполага с един или два дена, за да промени нещо в обществото мнение. Де факто нейният ефект е в главите на хората, а не в самото произведение. А документалистиката създава произведения, които оставят трайни.

 

 


Анкета

Каква зима ни очаква?


Резултати

Мнения

Мнения Поморие
Галина Мешкова, еколог: Климатичните промени намаляват видовото разнообразие на птици
  24.10.2020 15:10      

Галина Мешкова е дългогодишен сътрудник на СНЦ „Зелени Балкани“, завършил