През тази година най-големият бургаски комплекс „Меден рудник” отбелязва своята стогодишнина от основаването си като населено място. Преди дни на бившото опитно поле в комплекса се състояха и официалните празненства по повод навършването на един век. Един от инициаторите и главен „виновник” това да се случи е Добринка Николова. В момента е зам.-директор в училище „Найден Геров”. Работи там от 35 години. Потомка е на рода на Ангел Димитров, известен в Меден рудник като Чорбаджи Ангел. Той е имал много земи в селището и е един от първите жители на тогавашната махала „Карабаир”, прокарал е и електричеството в населеното място, благодарение на това, към него започват да прииждат все повече хора, които да се заселят. Николова е една от най-разпознаваемите личности в Меден рудник и пред вестник „Черноморски фар” тя разкри повече подробности около възникването и развитието на комплекса, станал известен и популярен в цялата страна.
Интервю на Михаил КОЛЕВ
- През 2020-а комплекс „Меден рудник” навършва 100 години от основаването си като населено място, но юбилеят се случи в условия на пандемия. Успя ли коронавирусът да създаде пред Вас, организаторите, пречки около празненствата?
- Почти никакви пречки, защото ние чакахме заповед от Министерството на здравеопазването, за да се предотврати струпването на много хора на едно място, но такава заповед нямаше. Страхувахме се предварително, но нямахме пречки при организирането на мероприятието.
- Имахте ли други идеи, които не успяхте да реализирате за честванията, заради COVID-19?
- Абсолютно всичко, което бяхме предвидили, се осъществи. Концертът създаде необходимото настроение. Изложбата с архивни снимки от историята на населеното място предизвика голям интерес. Хората се спираха и разпознаха там свои учители или родственици. Гледах плачещи и развълнувани, докато разглеждаха снимките. Изложбата беше с много емоционален заряд. Затова трябва да благодарим на читалище „Паисий Хилендарски 1928” за уникалния архив, който бе събиран дълго време.
- Да се върнем към самото основаване на Меден рудник като населено място. Какво е имало по земите на сегашния комплекс, преди неговото възникване?
- Днешната територия на Меден рудник била обрасла с драки и храсти, използвана за пасище от бургаски скотовъдци. Шосейният път за Средец съществувал, но имало и черен коларски път, минаващ през долния край на днешното селище, някъде при пресечката на улиците „Въстаническа” и „Люлин”, където имало крайпътна чешма „Кьорисмаилица”.
Край тази чешма правят първите къщи-колиби петнайсет-двайсет семейства тракийски бежанци. Бургаската община ги предупреждава да напуснат местността, заплашва ги с глоби, събаря им къщите, но те отново задружно строят, докато в късната есен на 1920 година, когато пелените на бебетата замръзвали на простора, общината отстъпва и узаконява новото селище като махала „Карабаир” към община Бургас. Вече започнало да се говори за новото бежанско селище, хора със същата съдба заприиждали и къщите станали стотина, а през 1934 година махала „Карабаир” се преименува на „Меден рудник”.
- Защо първите тракийски бежанци решават да се заселят точно тук?
- Заради водата и пътя. Това са основните причини. Също така и заради близостта до Бургас и възможността да се отиде с волските каруци до града и да се пазарува.
- Кой е първият род, който се установява в тогавашната махала „Карабаир”, какво може да се каже повече за него?
- Родовете на Ангел Димитров, известен като Чорбаджи Ангел и Атанас Трендафилов. Трендафиловият род са едни от първите, за които със сигурност се знае, че са се заселили в Карабаир. Има издадена книга за техния род от потомката Милка Трендафилова. Един от първите жители на селото е дядо Яни, който е отделил от своите земи и благодарение на това е успяло да се изгради училището „Найден Геров”.
Днес ми прави впечатление, че има много здрава връзка между потомците на първите родове, хората се радват и прегръщат помежду си. Поздравяваха се на празника от къща на къща, връщаха се назад в миналото, което е много хубаво. Хората помнят историята и предците си и помежду им има голямо уважение.
- А знае ли се кой е първият избран кмет на Меден рудник?
- Конкретно за първия кмет не мога да кажа, но един от първите е дядо Петър Пълномощника. Той е кметувал може би през 50-те години на миналия век.
- Кой налага имената „Карабаир”, а след това и „Меден рудник”?
- „Меден рудник“ е заради мината и през 1934 година е преименуван. А „Карабаир” – защото се намира на високото, около черни скали и нищо не е виреело. Не знам кой дава идеята да се казва „Карабаир”, а относно сегашното му име, то е дело на общината.
- Как тогавашните жители приемат новината, че „Меден рудник” става комплекс на Бургас?
- Тук са много противоречиви мненията, защото аз съм чувала от моя баща, че някои са били против, искали са населеното място да бъде обособено като село. Но пък други, по-голямата част, са приветствали това, защото са смятали, че така ще се улесни въпросът с транспорта. Освен това е щял да се реши и проблемът с улиците, които основно са били от кал. Лоша е била инфраструктура тогава. Ставайки квартал обаче, по отношение инфраструктурата нещата се променят в положителна посока.
- Оказа се, че село Карабаир е имало свой футболен отбор, носещ името „Миньор”. Бихте ли ни дала повече подробности относно този малко известен факт?
- Моят баща е бил част от този клуб, но не знам много информация за тима. „Миньор” е основан някъде през 40-те години. Ходили са на мачове в село Твърдица по време на съборите.
- Имало ли е други културно-спортни дейности, свързани с Меден рудник, които вече не съществуват?
- Да, имало е. Отново баща ми е участвал и в театрален клуб, който се е намирал на мястото на днешното читалище. Идвали са хора от други селища, за да наблюдават дейността на този клуб. Един от първите учители в селището е бил г-н Николов, който дълги години е учителствал тук, заедно със своята съпруга.
- Какво според Вас му липсва днес на комплекса?
- Липсва ни един мол, кино и театър, които биха били от голяма полза и за основната част от населението на Меден рудник – младите хора. Направят ли се тези неща, ходенето ни до останалата част на Бургас ще бъде прекратено. Всичко останало си го имаме, най-вече предимствата са чистият въздух и природата. През годините комплексът се разви много и се направиха немалко неща тук.
- През годините той се превърна в култов не само за Бургас, но и за цяла България. На какво според Вас се дължи това?
- Според мен това е заради размерите на Меден рудник. Освен че е най-големият комплекс в Бургас, той е и сред най-големите в страната ни. Това беше комплексът, защото за него преди се говореше така: „Искам да си купя апартамент, но да не е в Меден рудник. Сега нещата се измениха, масово хора си закупуват жилища тук. Преди комплексът изглеждаше по един съвсем различен начин и затова много често във вицове и майтапи се чуваха много истории за него.
- А колко, към днешна дата, колко е населението на Меден рудник?
- Не разполагам с официални данни, но по информация на мои сигурни източници, постоянното население на комплекса днес е над 70 000 души.
- Понякога са се появявали и предложения името на комплекса да бъде сменено, тъй като то се е превърнало в нарицателно за цялата страна. Трябва ли това наистина да се направи?
- Не мисля, че е удачно. Ние, кореняците, знаем, че Меден рудник е Карабаир. Името на комплекса е разпознаваемо в цяла България. Тепърва да се налага нова име, за мен е несериозно. Хубаво си му е името – дали го свързват с добро или лошо, всеки сам си преценя. Но това име си ни е част от историята и ние си вървим с нея.
- В кръга на шегата, често в местния фолклор се казва, че „Меден рудник” не е в Бургас и той трябва да се отдели като отделно населено място. Как гледате Вие на подобни приказки?
- Аз мисля, че Меден рудник заслужава и ако още малко се поработи за инфраструктурата и подобряването на живота тук, може да бъде обособен като отделен град. Има всички тези дадености, за да бъде отделен град. Лично аз подкрепям подобна идея. Нямаме ли основания да бъдем отделен град. Ние сме си с населението на средно голям български град. Бургас започва да се губи в размерите на Меден рудник, още повече, че тук започва да се застроява и зона „Д”. Бих приветствала подобна идея. Разбира се, за да заприличаме на град, това ще има и своите спънки и проблеми. По този въпрос не съм разговаряла с местните, никога не е ставало въпрос за това. Но ако го подхвърля, със сигурност това ще предизвика интерес и разнопосочни мнения.
