Две завещания с една дата и два нотариални акта за един имот са в основата на спора
Съдебна сага между баща и син от Айтос продължава вече осма година. В редакцията на „Черноморски фар“ дойде Димитър Карталов – бащата, за да разкаже за липсата си на вяра в правосъдието.
Цялата сага касае нотариално заверено и собственоръчно написано завещание, подписано от покойната майка на Димитър през далечната 1992-а година. Тя написала, че след смъртта си оставя на единствения си син Димитър Карталов цялото си движимо и недвижимо имущество – земеделски земи, имот в село Дрянковец и частта й от къща на айтоската улица „Паркова“. ¾ от къщата трябва да отидат при сина й, след като останалата ¼ е наследил от вече покойния си баща.
Завещанието на Мара Карталова – майката на Димитър е поставено в бял плик и е образувано нотариално дело №647 от 1992-а в Районен съд – Айтос. На плика е записано, че е прието от Карталова за пазене на 14.08.1992-а. Подписала, заедно с районния съдия. Всичко това е описано от съдията по вписванията в Районен съд – Айтос в „Протокол за обявяване на саморъчното завещание" на 22.10 2013-а пред Димитър Костадинов Карталов.
Малко преди съдията да напише протокола за обявяване на завещанието в полза на Димитър Карталов, синът му Костадин Карталов се явява пред нотариус в Бургас, за да покаже друго завещание на свое име от покойната си баба. "Протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено на съхранение в дома", придружен с акт за смъртта на Мара Карталова на 28.12.2012-а е издаден от бургаски нотариус. Нотариусът и Костадин Карталов преподписват линирания лист с т.н. завещание и то остава на съхранение в бургаската кантора. Така на практика вече има две завещания за едни и същи имоти, от един и същ завещател, написани в един и същи ден, но за две различни лица – баща и син.
След като се сдобива със завещание Костадин окупира къщата и не допуска родителите си да влязат. От този ден, вече в продължение на осем години за Димитър и съпругата му Юлия мъката продължава, а достъпът до дома им в Айтос е забранен.
Притеснен от поведението на сина си, Димитър потърсил пазеното в съда завещание, и с документ за наследници, се сдобива с нотариален акт за къщата през 2014-а. Така за един и същи имот са издадени и два нотариални акта - на бащата и на сина. И започват съдебните дела, до последното - в Бургаския апелативен съд. Решение казва, че завещанието на Костадин Карталов е новото и отменя това в полза на баща му. Следва изводът, лишен от логика - че Мара Карталова в един ден е написала две завещания, като е заплатила такса за пазене в съда на едното от тях, което уж вече е отменила с друго. В един и същи ден.
„При тази ситуация, съдът е следвало да констатира, че не са налице обективни критерии, според които да прецени кое от завещанията е първо и кое последващо. При такава невъзможност да бъде ясна истинската воля на завещателката, същата е следвало да бъде приравнена на „липса на завещателна воля", твърди адвокатът на Димитър през 2016-а. А при липса на завещателна воля, Димитър Карталов би бил единственият собственик на спорния имот, по силата на наследяване на имота по закон от своите родители.
„В завещанието на сина ни Костадин има добавки и прибавки, а законът категорично не позволява това. Много пъти искахме друга експертиза, защото направената в Айтос графологична експертиза не е категорична. Убеден съм, че дори в Апелативния съд решението е взето предварително. Нарочно или не, никой не иска да вникне в същността на делото. Сигурен съм, че завещанието, което представя Костадин, е манипулирано. Айтоският съд вдигна ръце и си направи отвод. Изпратиха делото в Карнобатския съд да даде указания - съдията там потвърди, че има нарушения и го върна обратно. Следващата инстанция беше Бургаски окръжен съд, после – Бургаски апелативен съд. Всички преписват едно и също решение. Има прокуратура и разследващи, които не искат да си свършат работа“, ядосва се Димитър.
През цялото време, докато разказва дългогодишната сага, Димитър е емоционален и не крие сълзите си.
„На съдебното дело в БАС показах на съдийката папката с всички документи и поисках да бъдат разгледани. Тя ми отговори: „Господине, ние с документи не работим!“. Прехапах си езика от възмущение. Уважавам българския съд като институция, иначе щях да я попитам: „Щом не работите с документи - с финикийски знаци ли работите?“, разказва той.
Димитър губи и сънят си вече в продължение на няколко години. Категоричен е, че синът му е фалшифицирал завещанието, тъй като има достъп до къщата и най-вероятно е намерил черновата на баба си.
Той и съпругата му отглеждат животни и имат работилница в близкото до Айтос село Дрянковец. Един-два пъти седмично се завръщали в къщата на „Паркова“, когато баба Мара била още жива. Живеела в сутерена, а внукът - на етажа.
Свадата между син и родители започнала малко преди смъртта на бабата. Димитър разказва за униженията, които са търпели от сина си, обидите, заканите. Въпреки това не вярвали докъде ще се стигне, тъй като им е роден син. Майката на Димитър обаче още приживе го съветвала да издаде нотариален акт. Според него явно е усещала какво крои внукът й.
След като вече нямат достъп до дома си в Айтос, Димитър подава иск за провъзгласяване на нищожността на завещанието в полза на Костадин Карталов. Бащата твърди, че то е с невярна дата, съдържа поправки и добавки и не е писано и подписано от Мара Карталова. Димитър представя и доказателства.
„Представеното от Костадин завещание е с дата 12 август 1992 година, но тогава баба му Мара не е била на 75 години, както е посочено в съдържанието му. Допълнително е изписана цифрата „62", над първоначалната „75". Нещо повече - вещото лице, извършило графологичната експертиза, признава, че „не е изследвало кой е направил поправката и е изписал допълнителната цифра", казва бащата.
Не е даден отговор и за „възрастта" на хартията, на която е написано оспорваното завещание, предвид разликата от 13 години. „Заключението е непълно, което поражда съмнения в констатациите на 78-годишното вещо лице. Да е жив и здрав човекът!“, казва още Димитър и добавя, че все пак вещото лице е констатирало и друго – известно различие при подписа на Мара Карталова и така в съдебната зала останали много неизяснени въпроси за верността на документа.
Затова той поискал повторна експертиза с три вещи лица, поставяне на допълнителни задачи пред графолозите и нова технико-химическа експертиза. Но тези искания били оставени без уважение във всички съдебни институции.
„Преди това, Костадин води дело за клевета срещу нас с иск за 32 хиляди лева. Спечели делото в Районен съд – Айтос, обжалвахме го в Бургас, преписката стигна до Върховния касационен съд. В крайна сметка спечелихме делото. Когато съдията от Бургаски окръжен съд попита Костадин: „Господине, това не са ли Вашите родители?", той отвърна: „Тези хора не ги познавам - те никога не са живели на улица „Паркова". Тогава на жена ми й стана лошо, един прокурор я хвана и я изнесе на ръце", разказва още Димитър.
Драма има и със съдия-изпълнител. Семейството трябва да бъде въведено в едната четвърт от дома си. Когато отиват до къщата обаче, тя е заключена. Чакат известно време, когато в крайна сметка синът се показва и отключва. Веднага обаче звъни в полицията, че в дома му имало чужди хора. Когато пристигат униформените, Костадин кротва. Димитър подписва протокола, който трябва да подпише и синът му. Тръгва да се качва нагоре, а Костадин не допуска майка си в къщата с демонстративно отношение.
„След тази история решихме, че е крайно време да спрем да гледаме на него като на наш син. Аз в крайна сметка влязох, но не ме допусна в стаята, където ми е касата с оръжието. На жена ми й стана лошо, затова аз отидох до магазина да й взема нещо сладко. В това време той вече сменил патроните на вратите. Това е за няма и 10-15 минути. Отиваме да подаваме жалба в полицията, където разбираме, че той не се е подписал на протокола. Заплашил полицаите, че с връзките на жена си ще ги уволни“, продължава огорченият баща.
След тази история в рамките на година и два месеца по думите му прокурорът не разглежда жалбата му. След още 10 месеца пристигнало постановление, което няма нищо общо с жалбата на Димитър. Огорчен, той е решен да съди въпросния прокурор, както и съдията, произнесъл се първи по делото, откъдето тръгват и всички проблеми за семейството.
В същото време синът му е завел дело за делба, по което ВКС трябва да е провело заседание на 16 септември. Димитър не е обнадежден след горчивия си опит със съдебната система, но е категоричен, че няма да се остави. Съпрузите настояват делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания, относно процесуалните действия на съда при новото разглеждане на делото.
В крайна сметка, имотът по презумпция е щял да остане на сина на Карталови, защото дъщерята никога не е имала претенции към нея.
„Но той, зад гърба ни го присвоява, и то с измама. Представете си само - нотариусът в Бургас издава протокол за завещание на „четири очи". Откъде е бил сигурен, че това завещание е подписано от майка ми?! Видно от протокола - представен е само смъртен акт. Защо не е поискал удостоверение за наследници, в което е написано името Димитър Карталов, а не Костадин Карталов?!“, пита покрусеният баща.
