Геновева ЗАФИРОВА
Ученици и колеги напразно го чакат, а вместо него - тъжна вест. Вече го няма. Беше само на 58.
Беше през есента, 9 ноември 1993 година. Отиде си от нас обаятелният човек с душа на поет, специалистът, професионалистът и уважаваният колега - учителят Тодор Данов. Неочакваната му кончина беше удар не само за семейството, но и за училище „Никола Йонков Вапцаров", където той работеше като учител, като заместник-директор и директор. Загубата на тази уникална личност сплоти ученици и учители. Изпращането организира Сотирка Желева, тогава също заместник-директор.
Пред Ритуалната зала на училището с обичания Тодор Данов се простиха всички. Учениците от тогавашния ІХ клас, с класен ръководител Донка Милева, покрусени от загубата пишат: „Учителят Тодор Данов беше човек, отдаден на работата си. Изпълнен с енергия, той превръщаше часовете по физика в малък празник - в тях се дискутираше, спорехме - всеки имаше свободата да изкаже своята позиция и мнение. Освен физичните закони, пред нас този изключителен човек разкриваше и много човешки истини, за които друг не ни беше говорил. За нас името му е олицетворение на професионализъм и човечност."
Никога няма да забравя първото си запознанство в това училище, където постъпих на работа през 90-те години на миналия век. Посрещна ме ведър, усмихнат колега, с думите: „Идваш от далечно съзвездие, затова си толкова загадъчна и поетична, трудна си за разгадаване." Беше Тодор Данов, физикът, който се занимаваше и с астрология. Ерудит с щедро сърце, който отдаде ум и способности за възпитанието и обучението на много млади айтозлии.
Роден е в село Добрич, Елховско, на 20 ноември 1934 година. Още от гимназията свири на китара, а от 1958-а до 1961 година е студент в Учителския институт в Бургас, специалност „Математика и физика“. Студентската му любов е съпругата Пенка Данова. След института работи като директор на основното училище в село Чернозем, Ямболско. Но сърцето го тегли към Айтос, при неговата любима. Работят четири години в село Руен, вече сключили граждански брак. Още в първите дни на съвместния им живот Тодор Данов продължава образованието си по специалността „Физика" в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Успешно се дипломира и се явява на конкурс за обявено място в училище „Св. св. Кирил и Методий" в Айтос. Спечелва конкурса и за известно време работи в основното тогава училище. През 1974 година е назначен в ПГ „Христо Ботев" - Айтос и 20 години отдава творчески сили за просперитета на гимназията като учебно-възпитателен център. Завършва клас квалификация в ИУУ-Шумен. Успехите му като специалист и класен ръководител, умението му да общува с колеги и възпитаници, организаторските му способности, не остават скрити за обществеността в града.
През 1983 година, по искане на партийния комитет, е назначен за заместник-директор на училище „Никола Вапцаров", заедно с колежката си Сотирка Желева. Работят при директора Станчо Димитров в новопостроеното училище. Трудно, съзидателно време, „когато се наливаха основите", както пише Пеньо Пенев.
Разтварям летописната книга на училището - редят се имената на първите съзидатели, годините... Какво са годините пред делата?! Точно тогава се проявява издръжливостта и умението да се работи в екип. Тогава проличава допълването и етичността на прекрасния тандем от заместник-директори Желева-Данов.
Днес, г-жа Сотирка Желева, със „сърце на длан" ми разказва за почтеността на нейната половинка, за умението му, когато е нужно, да „укроти" силното й желание за постигане на непостижимото. За този сполучлив тандем в училището се говореше дълго – тя, изпълнена с енергия и неудържима, той - тактично я приземяваше с ум, воля и аргументи. А Желева е човек с опит - 15 години е била заместник-директор на училище „ Св. св. Кирил и Методий" в Карнобат.
„От строящото се училище имаше само няколко корпуса. Всичко мина през нашите ръце", с умиление си спомня днес Желева. За да започне учебната година, заедно с учителите събират учебници от село Руен и от училище „Атанас Манчев". Търсят помощ от промишлени предприятия в града за довършителните работи по сградата. Организаторски талант и всеотдайност или просто изпълнен пред съвестта дълг?!
Заедно с всички свои колеги, двамата заместник-директори се включват в почистването, озеленяването и украсяването на кабинетите. Поръчват стелажи, работят нонстоп, спомня си Мария Тенева, преподавател по рисуване. Желева е истинска фурия - иска всичко да бъде готово предсрочно, Данов пък обединява, успокоява, лекува рани с музика... И двамата - неповторими ентусиасти, „заразяват" колегите си с желанието да посрещнат учениците в едно прекрасно училище.
Когато през 1986 година директорът Ст. Димитров си отива неочаквано от този свят, Тодор Данов е назначен за изпълняващ длъжността директор. С изключителна воля, знания и организаторски талант успява да изведе училището на предни позиции. Стреми се да постави учебно-възпитателния процес на научни основи, но среща отпор и негодувание у някои егоцентристи. Не го подкрепят, нещо повече - пречат му. Здравето му е подкопано. Случва се да му вдигат стол дори... Принуден е да напусне директорската длъжност. Даже се оттегля, и една година работи като учител в сeло Мъглен. Но на следващата, вече като директор, Сотирка Желева отново го назначава като учител в училище „Никола Вапцаров" в Айтос. Разказва ми за този случай с огромно вълнение и с влага в очите: „Беше почтен човек, но неразбран!". Такъв го помнят и неговите прекрасни две момчета, и съпругата му, които говорят с възхита за него - грижовен баща и всеотдаен съпруг.
Прекрасни спомени пазят за Тодор Данов и участниците в Ритуалния хор към общината с ръководител Димитър Златев - Цецо. С топлота и симпатия, за таланта и чувството му за хумор, говорят колегите Енвер Османов и Стефка Фотева, участници в хора. Тодор Данов пее и редом с незабравимия бай Арам и съпругата му Сирухи, вече покойните айтозлии, които всички знаем като естети и интелектуалци.
Любовта към музиката води учителя по физика и в Групата за стари градски песни „Реверанс" с ръководител Величко Апостолов. Многобройни са изявите на групата на сцена, в клубовете и по селата. Много успешно е участието й в Петрич на Фестивала „Златен кестен" през 1993 година.
Весел по природа и надарен с чувство за хумор, Тодор Данов е и много раним човек. Всички „удари" като директор и заместник-директор преживява дълбоко, дори драматично. За да го разведри, колежка стихоплетства и му подхвърля хумористично стихче: „Когато цъфтят теменугите, и работите отиват на зле, тегли им чертата на другите, и гледай ти да си добре!"
Уви! Задкулисно, тия недоброжелатели продължиха да му тровят дните. Не можаха да го оценят, или не искаха, защото нямаха усет за възвишеното. За жалост, и след кончината на Данов, тези тъмни души продължаваха да слагат прът в колелата и на следващите директори.
Но колегите в училище „Никола Вапцаров" откриват у Данов водача, силния дух и творческия заряд. „Той бе достатъчно мъдър и прозорлив, за да бъде подкрепян. Ние можехме само да го следваме", споделя Станка Матева, преподавател по биология и партиен секретар на училището тогава. Оценката й за Тодор Данов споделят и колегите М. Тенева, М. Пъжева, Н. Димитроваа, К. Костадинова, Н. Златева и др.
Данов беше обаятелна личност, събуждаше ревност към науката. Даряваше всички с обич, внушаваше без да се натрапва, с неповторимия си маниер на работа и личностни качества. А с басовия си глас, усмихнатия поглед, внушаваше респект, уважение и оптимизъм. Беше център на интелектуалния живот в училището и по възрожденски всеотдаен като учител. А някои недорасли хора не можаха да понесат интелектуалната му мощ. Жалко, че си отиде толкова рано. Но остана жив в съхранените спомени на хилядите му ученици. Помнят го като неподкупен и честен до безразсъдство човек, роден да раздава мъдрост и обич на другите. „Завидно беше умението му да създаде атмосфера, да разведри обстановката, и така да ни въведе в учебния час, че да ни бъде интересно. Така печелеше нашите сърца", разказва един от учениците му, Т. Тенев.
За педагога и човека днес си спомнят и някогашните му ученици - кметът на общината Васил Едрев, директорът на СУ „Христо Ботев" Пенка Кирязова, стоматологът Златка Андонова, колежката Веска Куцарова, и още и още негови възпитаници. „Имах щастието да ми бъде класен ръководител и преподавател по физика. За него преподаването беше свещенодействие. Надарен беше със завиден усет да познава човешката душа. Следеше с внимание развитието на всеки свой ученик, обгрижваше ни, интересуваше се какво мислим, учеше ни, че трябва да отстояваме мнението си с аргументи. Беше строг, но справедлив. Незабравими са за мен годините, в които беше мой учител - 1973-1976 г.", признава настоящият кмет на общината Васил Едрев. А Веска Куцарова допълва: „Преподаваше ми математика в училище „ Св. св. Кирил и Методий", в същото време следваше задочно физика в СУ „ Св. Климент Охридски". Справяше се с лекота с най-буйните ученици и класове. Знаеше, че ключът към сърцето на ученика е обич и внимание. Като класен ръководител често ни свиреше на китара, умееше да внесе празничност в ежедневието, и така ни сплотяваше. Общуването с него беше вълшебство."
Учениците му от училище „Христо Ботев" помнят с благодарност как винаги успявал да направи интересни, иначе скучните уроци по физика. Спомнят си и за неповторимия му подход към всеки ученик и за това, че при него нямало изоставащи. Науката физика, стоплена от педагогическия такт и широкия му светоглед, става желана дисциплина за средношколците.
Търсеше доброто у всеки човек. Затова и до днес за него говорят с възхищение и първите му ученици от село Руен. Тодор Данов остави светло името си, проправи път и остави следа. Тя е доброто, което си сторил и любовта, които си дал. Другото е прах и вятърът на живота ще го отвее...
