Георги РУСИНОВ
По темата с внесения законопроект за промени в Закона за рибарството и аквакултурите потърсихме и Галин Николов – изпълнителен директор на ИАРА (Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури). Той е един от хората, които са хвърлили много труд по проекта. По негови думи България е един от пионерите в Европейския съюз с предлаганите промени. Коментира и горещата тема с билета за риболов в Черно море.
„По отношение на въвеждането на билет, много хора не са разбрали, че това няма да е отделен билет, а ще е същият, който всички любители риболовци си вадят за водоемите във вътрешността на страната. Това е в процес на обсъждане. Нека, който не му харесва, смята, че не е редно, сега е моментът да даде своето мнение. Ако ни убеди в правотата си, ние ще се съгласим. Не е казано, че на 100% задължително ще има такъв билет“, посочи той пред репортер на „Черноморски фар“.
Николов добави, че всичко е обсъдено с любителите риболовци и никой не се е противопоставил.
„Мисля, че и сега няма да се противопоставят, но ако да, то ние ще се съобразим. Идеята беше като цяло да пишем нов закон. Да разделим аквакултурата от риболова, защото двете се бият помежду си. Категорично обаче имаше много неща, които трябва да се променят и да направим така, че законът да си върви право пропорционално с регламентите. Трябваше да намалим някои от санкциите например. Ще оставим горната висока, но ще намалим долните“, каза той.
За пример той даде съседна Гърция, където практика за риболовен билет за улова в морето няма, но за сметка на това има редица други ограничения, които на българина биха се сторили крайни.
„Ако ние ги въведем за нашите любители-риболовци, това значи да ги ограничим да влизат единствено в морето. Ние слагаме билет на първо място, за да няма реваншизъм за тези, които ловят във вътрешността и тези, които ловят в Черно море. Има я тази неравнопоставеност. По този начин връщаме мача в началото. Но пак казвам, билетът може да го има, може и да не го има. Едно от нещата, поради които сме предложили да има билет за любителския риболов е да събираме статистическа информация за това какви видове риба се лови и колко. Това е по регламент от Европейската комисия. Аз не мисля, че ще има противопоставяне, защото 90% от тези, които ловят във вътрешността, ловят и в Черно море“, продължи Николов.
Твърденията, че досега не се спазва подаването на информация в билетите, той определи като неверни.
„В самия билет за любителски риболов има няколко графи, които се попълват – къде си бил, какво си хванал. Това се прави с цел статистика. Ще обясня защо. В България се смята, че ядем малко риба. Статистиката, която водим се отчита на база това, което се произвежда и продава в магазините. Никой не отчита любителския риболов. Ако сложим и него ще видим, че българинът консумира средно за ЕС риба. Има актове за неправилно водене на риболовния билет. Нямаме обаче много такива написани и аз смятам, че риболовците, за моя радост, стават все повече и повече отговорни. Наблюденията ми са от последните 2-3 години. Извършваме един истински любителски риболов“, обясни шефът на ИАРА.
Призна и че се изтървал на няколко пъти, че рибарите са месари. С това обаче не искал да обиди никого, а по-скоро да се опита да ги мотивира да са коректни.
„Не да правят буркани, а да си упражнят хобито. Да си починат сред природата, да почистят след себе си, да хванат риба, да я пуснат, 3 килограма са достатъчно количество, с което може да нахраниш и себе си и семейството си. Но да ловиш над 10 килограма и да правиш буркани на язовира е недопустимо. Язовирите са за всички, както и рибата“, категоричен е той.
В законопроекта обаче той отчита нещо много по-важно. За пръв път дребномащабният риболов ще излезе на светло. Това е иновация и е водещата тема в предлаганите промени, смята Николов.
„Излиза нов рибар – дребномащабният. Всяко ново нещо води след себе си позитиви и негативи. Тук се надявам да са само позитиви, като много работихме заедно с колегите от министерството. Много срещи проведохме с дребномащабни риболовци. Идеята е да направим така, че да намалим административната тежест към тях. Да се види, че те съществуват. Не е тайна, че над 80% от риболовния флот в България и света е дребномащабният. Това е нещото, с което трябва да се занимаваме следващите години. Това е тенденцията и в Европа и света – да защитим дребномащабния риболов. Той е устойчив, най-малко замърсява. Най-малко вреди оказва върху морето и рибните ресурси. Това е нещото, което се надявам да сме направили добре и всички да са доволни“, коментира още той.
Важното в случая е, че те ще излязат на бял свят. Това е най-важното, сигурен е Николов и добавя: „Досега те не съществуваха. Всички извършваха стопански риболов. Трябва обаче да има разграничение между едните и другите. Да, пак ще продължат да извършват риболов, но по малко по-различен начин. Нека да го стартираме, а пък дори и да има корекции, те ще са за добро“.
„С този законопроект ние сме едни от пионерите изобщо. В цяла Европа усилено се говори за дребномащабният риболов. Преди 2 години в Малта подписахме декларацията за това. Идеята е да го защитим и да го направим истински. Комисията много мислят върху това предложение, но все още не са излезли със 100% решение как точно ще се утвърди“, завърши шефът на ИАРА.
