На фона на всички земеделски несгоди през тази година има добра новина – качеството на гроздето за вино от реколта 2020 е по-добро и от миналогодишното. В това се убедихме на официалното откриване на гроздобера в „Шато Ботево“ – един знаков за лозарството и винопроизводството район.
Масивите и избата са разположени в местността „Балталък“, в подножието на Светиилийските възвишения в Ямболска област. Това е идеално място за създаването на продукт с отлично качество и производствен цикъл на световно ниво.
„Районът е подходящ, а и виното ни е вече високо оценено – имаме медали за всички видове – и бялото и червеното и розето. Технолозите също са много добри, но без качествено грозде не става…“ отбеляза Стайко Стайков, председател на Българска Асоциация на собствениците на земеделски земи.
Инвестициите в „Шато Ботево“
От 91 декара постепенно масивът е станал над 1100 декара, въпреки трудностите във винопроизводството – 4 млн.лева е инвестицията в лозята. Много е вложено – 8 млн. лева и в модерна техника за обработка, стабилизация и бутилиране, съобразена с всички изисквания за опазване на околната среда. Подпомогнало е и частичното финансиране по европейска програма.
Почти цялото оборудване е закупено от български производители. Така е много по-лесна и поддръжката на техниката, отбелязва управителят на шатото Недялко Гуглев.
Има ли адекватна подкрепа за гроздопроизводителите ?
Не е новост, че реализацията на виното е много трудна, въпреки елитното качество.В цял свят има свръхпроизводство. На чуждите пазари трудно разпознават родната продукция. Причините са комплексни.
Като собственик на винарска изба „Шато Ботево“, което предлага висококачествен продукт на пазара у нас и в ЕС, Стайков е категоричен, че и държавата, и гражданите, трябва да подкрепят сектора, избирайки българския продукт.
Той апелира за държавна политика в подкрепа на бранша. Трудно може да се конкурираме със страни, които осигуряват голямо финансиране на производителите и като субсидия и за излизане на чужди пазари.
„Знаем че България е с най-малкото субсидиране, но специално за лозята е както за конвенционалното земеделие – 30 лева на декар , което е подигравка, защото няма друго трайно насаждение в България, което да се субсидира като пшеницата, ечемика, рапицата и кориандъра…
В лозята инвестираш, чакаш 4-5 години и реално на 5-та година вече можеш да береш повече. Докато стигне до плододаване ти си инвестирал вече по 350 лева на година на декар и за пет години това са по 2000 лева и повече, а в същото време получаваш толкова, колкото взимат и тези които за 11 месеца си получават парите с печалбата.
А в Европа имат много голямо подпомагане от страна на държавата и субсидиране. Явно че не можем да получаваме същото, като във Гърция например, но поне трябва да е като за прасковите и други трайни насаждения у нас…“, коментира Стайков.
Той се надява и вярва, че тъй като за новия програмен период още всичко е в процес на договаряне, ще има борба към промяна. Убеден е, че трябва да бъдат защитени гроздопроизводителите, за да получат адекватна субсидия, като тази за другите трайни насаждения.
„Трябва да излезем с конкурентоспособна цена, а няма как да я постигнем при положение, че един фермер с лозе в Европа взима 300 евро на декар а и за експорта на грозде и вино му се помага. А ние в случая получаваме 15 евро за декар. Не са логични нещата. А в същото време се хвалим, че изнасяме много вино, което е под себестойността си за Китай. Увеличени са литрите, а са намалени цените.
Всяка година все повече вино изнасяме за сметка на по-малко приходи…“
