Сряда, 21 Oct 2020
    
Фарът на 100

Жените, за които четенето на вестник е професия

  05.09.2020 16:17  
 Жените, за които четенето на вестник е професия

Дона МИТЕВА

Ако за традиционалистите денят започва с кафе и вестник „Черноморски фар“, за няколко жени целият ден преминава с вестници в ръка. Това са четирите дами, които работят в Регионалната библиотека „Пейо Крачолов Яворов“, с директор Яна Кършийска, в отдел „Краезнание“. На 24 май тя категорично подчерта, че бургазлии са четящи хора и обичат книгите.

„Краезнание“ е звено към сектор „Справочно-библиографски отдел, който е информационен посредник  между читателите и книжовното богатство. Златина Калчева, Нели Баева, Мара Бербенлиева и Цвета Узунова са най-съвестните читателки. Те са жените, които нямат пропуснат брой от периодиката – национална и регионална. Те не само четат, но и селектират статиите и ги въвеждат в базата данни. От последните двадесет години  информацията е в електронен вид и е достъпна на страницата на сайта на Регионалната библиотека.

„Всяка статия се оценява по специални критерии, като основното е това какъв интерес тя би представлявала за специалисти и читатели след години. Описва се по определен стандарт, като й се прави и кратка анотация“, разказва за спецификата на работата Златина Калчева. Всяка една от тях прави около 40-50 записа на ден, същевременно се правят и справки, които са заявени по имейла, отговаря се на запитвания.

„Обикновено често се шегуват с нас, че ни плащат да четем вестници, но работата ни е отговорна и напрегната. Всеки ден е различно, защото освен основните задължения идват и други. Сега и дигитализираме стари данни от картотеките, което също е много отговорно“, разказват с усмивка за ежедневието си дамите.

Отделът е обособен като самостоятелен от 1956 година. А най-старото аналитично описание на периодиката – отделни статии, подредени  в картотека – на специални фишове, датира от 1844 година.

Краеведските картотеки включват анотирана библиографска  информация за събития, факти и личности от Бургаския край от тази далечна година до днес.

От 1999 година системно се поддържа автоматизирана база данни на краеведската литература и печат, която наброява близо 73 000 описания. Поддържа се  и богат архив за историята на библиотеката от създаването й до днес.

Във фокуса на анотациите не попадат материали от криминалната сводка, освен ако те не са по повод значимо престъпление, свързано със знакова личност. Същото важи и за делата от съдебната система, обясняват дамите. Бъдещи събития също не се картотекират. „Винаги има риск те да пропаднат и да не се състоят“, обясняват защо не са предмет на работата им библиотекарките.

В същото време не скриват, че освен силните на деня – хората от политиката, част от които имат голямо мандатно дълголетие, те познават добре и хората на бизнеса – ръководители на дадени фирми и предприятия. Слабост са им творците - хората на изкуството и духа.

 

Политиците - най-трудни за описване

 

С особена любов говорят за покойния проф. Карайотов. „Всичко онова, което е минало през очите ни за него  носи особено излъчване. Ние го познавахме и на живо. Благост, сдържаност, спокойствие, дълбока мисъл – това са само част от думите, които го характеризират“, оживено коментира  Нели Баева, подчертавайки, че за професора са направили пълна библиография. И допълва, че политиците са най-трудни за описване.

На другия полюс тя с болка си спомня за интересна личност от близкото политическо и икономическо минало на Бургас – Георги Иванов. И бърза да подчертае, че описвайки статии, те опознават хората, чрез събитията и нямат право на лични пристрастия и емоции. „Няма как обаче да не се сещам за този човек, след като години наред съм описвала материали за него, а сега минавам край една руина, която трябваше да бъде голям езиков център“, казва Нели.

Става дума за една от скандалните сделки преди години, когато детската ясла, намираща се в съседство на училище „Пейо Крачолов Яворов“ бе продадена на въпросния бизнесмен, който бе известен като Жоро Елечето или Климатика. Единият му прякор бе свързан с факта, че винаги бе облечен с елече под сакото, а вторият произлизаше от предмета на дейност на една от фирмите му – продажба и монтаж на климатици. „Много материали се изписаха за това, че на мястото на детското заведение  ще бъде издигнат езиков център. После се разбра, че ще става там хотел и той не получи необходимите строителни книжа“, спомня си Нели и се ядосва, защото всеки гледа пустеещото място, което се е превърнало в свърталище на несретници.

Думата – дума отваря. Името повежда друго такова – това на Ваклин Стойновски, личност, която също бе обект на много труд от страна на момичетата от библиотеката. Веднага на преден план излиза старата фраза за този бизнесмен: „Момчето, което строи най надълбоко и най нависоко, ама… друг път“. През очите и съзнанието им са минали множество статии за бъдещия небостъргач, който трябваше да щръкне в Морската градина и за радост на мнозина, особено тези, които живеят в „Лазур“, не се случи.

„Всички проекти – особено тези, които не са удачни, или пък не се случват, ние ги преболяваме като жители на града. Вълнуваме се за хубавите идеи, които получават реализация, ядосваме се, коментираме, онези, които са противоречиви или неудачни“, коментират жените за информационния вихър, който като центрофуга всеки ден ги връхлита.

С добро чувство Златина Калчева говори за Вида Буковинова и всичко онова, което тя е написала, и което е излязло в медиите за нея. Родена в странджанското село Граматиково, Малкотърновско, като шесто дете в семейството, Вида е любимка на жените от библиотеката. Тя има над 450 научни и научнопопулярни статии, редактор е на книги и сборници.

„На 84 години тя е пълна с енергия, притежава невероятна автоирония, със свеж ум и интересен поглед за живота е“, обяснява пристрастието си  Златина.

От Буковинова разговорът се отплесва към най-големия благодетел на Бургас  - Александър Георгиев-Коджакафалията. „Хубаво ни е винаги когато правим справки за него, или когато, по някакъв повод, се припомня делото му“, обясняват от отдел „Краезнание“.

За да демонстрират и работата на електронния каталог, моля да се направи справка за някой от наследниците на големия бургазлия. Излиза на първо четене материал от 18 октомври 1996 година, писан от сегашния професор в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Диана Радойнова и публикуван в „Черноморски фар“. Той е със заглавие „Наследник на Коджакафалията възкресява славните родови традиции“. В него става дума за това, че Венко Величков (племенник на Коджакафалията), е учредил в Бургас фондация „Милосърдие – Александър Георгиев-Коджакафалията“ за подпомагане на едноименния интернат в града, както и на други нуждаещи се.

От същата година изплува и друго име, което от години не е в светлините на прожекторите – Пенка Филева. Става ясно, че тя е първата жена – генерален директор в системата „Левантес“, която е оглавила бутилираща компания.  На по-късен етап – на 20 юли 2005 година се съобщава за това, че Филева вече е управител на „Хляб и хлебни изделия“ ЕООД. Четири години по-късно, един политик с дълголетие в местната власт, Георги Манев, пък й иска оставката.

Да четеш вестник от този на Екзарх Антимово или пък Малко Търново, до всички, които излизат и се разпространяват в Бургас, е отговорна задача. А да се срещнеш с хората, които са превърнали това в професия е предизвикателство.

Аз лично се чувствах, докато разговаряхме, като ученичка на изпит, с ясното съзнание, че през техния поглед и съзнание е минало всичко онова, което аз съм написала в натрупаните години журналистика. И сигурно е имало моменти, в които те са го чели по-съвестно… дори и от мен.


Анкета

Каква зима ни очаква?


Резултати

Мнения

Култура Мнения
Красимир и Мария Слабакови – художници:Фазаново е нашата носталгия
  20.10.2020 15:18      

Хлябът ни не е предназначен за препродаване, той е направен за споделяне. Това, което се споделя чрез него не е насъщният, а добротата