Петък, 30 Oct 2020
    
Фарът на 100

16 години във фокуса на политиката

  03.09.2020 15:13  
16 години във фокуса на политиката

Дона МИТЕВА

Биографията й на общественик е богата – 16 години в Общинския съвет на Бургас, като последния мандат е и председател. Лена Бахчеванова и до днес си спомня първото заседание на ОбС, което председателства – без излишни емоции, с рутината от съдебните зали и опита, придобит предходния мандат, когато е замeстник-председател на малкия парламент, заедно с Иван Григоров. Пази в личния си албум и снимката от момента, в който обявяват избора й за председател. Пост, който приема като възможност да се работи за другите, отколкото като факт от биографията.

От дистанцията на времето тя казва, че това да бъдеш „първа сред равни“ основно изисква владеене на протокола и правилника. Що се отнася до говоренето пред аудитория – съдебните зали и пледоариите дават достатъчно голям опит, който влиза в работа по време на заседанията, така че елегантно да се превръщаш в „синя каска”.

Съветът на колегата си Георги Манев помни и до днес и си признава, че сядайки на „горещия стол“, точно този съвет безкрайно й помага. И до известна степен обръща подхода й на работа така, че през четирите години мандат на председател да няма остри конфликти с никого.

„До днес имам приятелски отношения с колегите от всички мандати на Общинския съвет. Политическите пристрастия не са повлияли на човешките ни взаимоотношения. Поне от моя страна"“, разказва за миналото време Бахчеванова.

И в интерес на истината допълва: „Единствено с Ивайло Дражев не ми бе възможно да комуникирам, но той блокираше с агресивно отношение всякакъв опит за диалог. Не само към мен, но почти с всички съветници." Не пропуска обаче да отбележи, че той е бил аргументиран в по-голямата част от водените спорове, а юридическите му познания - на много високо ниво, ако и да не е юрист.

Като доказателство за това, че дори конфликтите не печелят врагове, Лена Бахчеванова разказва как навремето Григор Дойнов, активист, който мнозина наричаха „човекът с папката“, един от постоянно присъстващите по време на сесия гражданин, става неин приятел, след като му отказва да бъде изслушан в малкия парламент и го моли да напусне заседанието. „Спомням си, че той защитаваше гаражите в Меден рудник, които Общината искаше да събори. Нямаше никакво правно основание те да останат, грозни, полуразрушени“, връща се назад във времето Бахчеванова и допълва: „Този човек ми стана после много голям приятел. Доверявал ми е лични дела и проблеми“.

Разбира се, помен от въпросните гаражи вече няма, ако и да бе нарушен рахатлъкът на част от техните обитатели.

Друга интересна личност – бившият кмет на Созопол Панайот Рейзи, също е сред хората, които са търсили опита и знанията на известния юрист и политик. Бахчеванова е била адвокат на кметицата, чийто избор навремето той оспорваше в съда. „Но като председатели на ОбС имахме приятелски взаимоотношения и общи инициативи. Бяхме инициатори на създаването на Националното сдружение на общинските съвети в България“, спомня си.

До ден-днешен сe поздравяват в квартала със съпругата на първия демократично избран кмет на Бургас - покойния Продан Проданов, преди години са си ходили даже семейно на гости.

Връщам Бахчеванова към центъра на нашия разговор - работата в Общинския съвет, като настоявам да ми разкаже критична ситуация. Оказва се, че ситуацията колкото е критична - толкова е и комична. „На едно зимно заседание бях с много силно главоболие и Снежана Пренерова, която бе заместник-председател, ми даде да глътна хапче беналгин. Оказа се, че то сваля допълнително кръвното, а аз без това бях с ниско. Имах чувство в един момент, че потъвам – много зле ми беше. Внимавах да не правя резки движения, усещах се, че говоря по-бавно“, разказва Бахчеванова и подчертава, че все пак е успяла да завърши заседанието. После се шегували с Пренерова, че я провокирала нарочно, за да заспи публично.

С покойната Снежана Пренерова, за която Бахчеванова пази отлични топли спомени, ако и да са били от различни политически сили, пази и друг интересен спомен. „Снежа имаше проблеми с кръста, едва ходеше. По някаква работа при мен в кабинета на председателя на ОбС бе депутатът д-р Ваньо Хърков, като я видя как се влачи я накара да легне на масата. С няколко натискания от негова страна и също толкова изохквания от нейна, тя стана, изправи се и тръгна наперено. Ето и такива неща се случваха“, подсмихва се Бахчеванова.

По време на заседанията, които се водеха в далеч по-неблагоприятни условия, двете съветнички имат силна връзка и си помагат.

От 1991 до 2004 година заседанията се провеждаха в голямата зала на Областна управа, а след това в залата на Общината.

„От президиума невинаги се чуваше и виждаше кой говори. Със Снежа Пренерова си помагахме взаимно – тя да види кой вдига ръка, аз да чуя какво говори. Работехме при много трудни условия, но в абсолютен синхрон“, обяснява Бахчеванова и допълва: „Викахме си с нея „сини каски“, това като вътрешен хумор“.

До ден-днешен бившият председател на Общинския съвет е запазила приятелството си и с други, продължаващи да бъдат и сега общински съветници - Георги Дракалиев и д-р Антонио Душепеев.

Колкото и да са прехвърчали искри между представителите на различните партии, страстите в крайна сметка винаги са се укротявали. Вероятно затова е помагал и фактът, че Лена Бахчеванова е от гражданската квота в листата на БСП, а последния мандат и от листата на кмета Йоан Костадинов.

Бившата председателка на малкия парламент в Бургас връща разговора към Георги Манев: „Наскоро ми се обади, ей така – да ме чуе и да ми каже, че иска да ми нарисува и подари картина. Този човек е безкрайно благороден. Помня, че работехме на разпадащи се бюра и столове. Без много приказки той докара нови – дари ги. Знам и страшно много други случаи, в които е помагал и не е искал да се знае, нито е парадирал с това“.

От своя страна, тя също се е опитвала да помага, ако не с друго, то с логистика – да свърже верните хора помежду им.

Още от първия мандат като общински съветник юристката си бе изградила име на човек, който не прави компромиси, особено за принципни неща. „Никой не можеше да ме накара да гласувам „за“ при промяна на подробен устройствен план (ПУП) за застрояване на зелени площи. Един- единствен случай това стана, но ме увериха, че няма да се засегнат старите дървета. Става дума за реконструкцията на хотел „Приморец“. Всичко бе на „честна дума“. Но дърветата останаха“.

В годините, когато е председател на ОбС, имаше много промени на законовата база и всичко това рефлектираше и в местната власт. Трудно се променяха наредби или се правеха нови, така че да отговарят на всички изисквания. „В мандата 2003 – 2007 година в Общинския съвет имахме много и качествени юристи: Димитър Коруджиев, Тодор Стамболиев, Димитър Стоянов, Пламен Киряков. Справяхме се, но се хвърляха много усилия”, обяснява Бахчеванова. А за кмета Йоан Костадинов, казва, че не е имала проблеми. Последния мандат в ОбС, когато бе и председателството й, тя бе от неговата квота. За работата с него пази добри спомени. „Няма да забравя това, че успях да го убедя да заведе дело, за да си върне Общината един имот на улица „Цар Петър”. Костадинов бе рационален ръководител и умееше да се вслушва в добрите предложения”, връща времето назад юристката. И прави прехода към днешното. „Работих отлично в Общинския съвет и със сегашния кмет Димитър Николов”, обяснява тя.

Разговорът прескача от хора и факти от близкото минало и настоящето. Добра дума дамата споделя и за покойния Иван Григоров, лидер тогава на БДФ. „Природно интелигентен, благ човек, с много широка обща култура беше бай Иван, както всички го наричаха. Много мъчно ми стана, когато разбрах за нелепата му смърт – този автомобил, който го блъсна”, натъжава се Бахчеванова от спомена.

Разведрявам разговора, провокирайки я да разкаже за най-красивия жест, който някой й е направил по време на председателстването. Усмивката се разлива веднага по лицето й: „Беше на един осми март. Гого Найденов от „Тоника“ дойде в малката заседателна зала, където преглеждах някакви докладни и ми изпя специално на мен песен. Беше наистина толкова вълнуващо, стана ми много приятно”.

Прескачайки от тема в тема, пътувайки през времето и отдавайки необходимото внимание на близкото политическо минало, оставам с впечатлението, че спомените, които носи в себе си Лена Бахчеванова са истински положителни. Съзнанието й е успяло да заличи трудните и тежки моменти от безкрайните заседания, от дребните дрязги в комисиите, от изтърваните груби думи. За сметка на това е съхранила спомена за добре свършената работа. Мисията, която я е държала цели шестнадесет години във фокуса на политиката и медиите – с една-единствена цел – Бургас. Градът да е сред първите в страната.