Понеделник, 25 Яну 2021
    
Мнения

Деси Добрева - певица: Не мога да свикна с липсата на професионализъм

  29.08.2020 18:51  
Деси Добрева - певица: Не мога да свикна с липсата на професионализъм

Интервю на Димитър ИЛИЕВ

 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Деси Добрева е родена на 29 март 1981 г. във Варна. Зодия „Овен“. Завършва музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън, Масачузетс. През 2008 година става една от 12-те финалисти на българския финал на „Евровизия“ с песента Strong („Силен"). Придобива популярност като вокалистка в „Шоуто на Слави" и е била част от турнетата на „Ку-ку бенд". Напуска шоуто през 2004 година и оттогава прави самостоятелна кариера. Изявява се като водеща на телевизионния блок „Полет над нощта" по Канал 1 на БНТ. Определена е за поп певица за 2008 година от „Фен ТВ“. Завоюва редица престижни и международни награди. Има зад гърба си 3 албума с „Ку-ку бенд", самостоятелен албум и 2-а албума с детска музика. Има деветгодишна дъщеря - Алина. В личния си живот разчита единствено на себе си. Впечатлява се от интересни личности, от които има какво да научи. В компания предпочита да слуша джаз, класическа музика, но да звучи само като фон, за да чува и за какво се говори. Неотдавна гостува в Бургас със самостоятелен концерт с участието на „Лудо младо бенд" и фолклорна формация „Гераците".

- Деси, след концерта в Бургас наясно ли сте какво Ви предстои до края на годината?

- Ще ми се да съм наясно, но в това несигурно време за изкуството само Господ знае кога. До края на ноември ми се иска да направя един концерт в Пловдив, което ще обявя допълнително, а догодина, живот и здраве, в зала 1 на НДК. Също така ми предстои и премиера на нова песен, но дали всичко това ще се случи не мога да кажа отсега. Всичко е в божиите ръце.

- А какво правим, ако този коронавирус продължи да ни атакува през есента?

- Ами той не спря да ни атакува и през лятото. Този вирус явно няма така бързо да изчезне. Трябва да го приемем като част от живота ни. Сега важното е да сме здрави. Човек, на който организма функционира нормално, не се поддава лесно на вируси.

- Какво Ви донесе карантината - умора, скука или желание за повече работа?

- Напротив! Карантината ми донесе желание за живот. Желание да бъда още по-здрава. Успях да обърна внимание на себе си. Изкомпозирах много нова музика. С дъщеря ми бяхме за по- дълго време заедно. С нейните уроци и детски игри. Имах време да осмисля живота си. Живот, който искам да не променям дори и за секунда. Да съм горда и да оставя нещо след себе си.

- А остана ли време да си направите един семеен дует?

- То не беше само един (смее се). Винаги съм мечтала за времето, когато да запеем на два гласа. Дори сега, когато пътувахме с колата към Бургас, пяхме отново. Пеем всичко, което тя знае.

- След като попаднахме в тази глобална бъркотия на хаос и страх, за какво трябва да се молим днес?

- Да се молим за осъзнаване. Хората да осъзнаят, че на този свят са за кратко време. Да бъдат добри, докато са тук, на земята. Да не бъдем материалисти и потребителски настроени. Да ценим хората около нас. Да ценим природата, защото няма ли природа, няма и живот. Светът загива.

- Как ще изглеждаме, когато хвърлим маските - по-тъжни или по-усмихнати?

- Тези маски, които слагаме, от хартия и плат, нямат нищо общо с маските, които си слагаме в живота. Предпочитам да хвърлим вторите. Хайде да не живеем в очите на другите, а да живеем заради себе си. Хайде да се погледнем в огледалото и да си кажем - харесваме ли се такива каквито сме и какво бихме поправили в нас, а не в другите. Да започнем от себе си, пък тогава да изискваме и от другите.

- Сега да продължим разговора с по-приятните въпроси, стига вече с този вирус и да Ви питам - еднакво добре изпълнявате поп, фолклор, джаз, дене. Достигнахте ли до съвършенство?

- Силно казано. Не мисля, че съм стигнала до съвършенство и ще се радвам, ако това не се случи. Винаги се стремя да научавам по нещо ново. Ако стигна до съвършенството, това ще означава, че трябва да спра да пея, а не ми се иска. Рано е още. (смее се).

- Вашата публика има ли възраст?

- (Замисля се). Моята публика е във възрастта от 3-месечно бебе до 103-годишен старец, което ме радва (смее се). Всеки от нас има различно мнение, но щом мога да обединя толкова различни възрастови групи означава, че има смисъл от това, което правя.

- А българите по света плачат ли на Вашите концерти?

- Всички плачат. Няма значение къде се намират, у нас или в чужбина. Да, тези които са останали по-дълго време са по-чувствителните. В края всички запяваме заедно, особено „Облаче ле бяло". Тя се е превърнала нещо като в химн за нашите емигранти.

- Какво най-често повтаряте на всеки млад изпълнител?

- Преподавала съм и на малки деца, и на студенти от Академията. Винаги казвам едно - работете, развивайте се. Вярвайте, че може да стъпите на всяка сцена и трупайте опит.

- Школа за какво се оказа участието Ви в „Като две капки вода". Какво е за Вас имитацията - изкуство или забавление?

- Сигурно и двете. Не е лесно човек да излезе от кожата си, извън това, което е твърде познато. Извън рамките на комфорта и да влезе в чужда роля. Трябва да си истински актьор. Научих се да бъда по-наблюдателна. Помогна ми да развия качества, които дотогава не подозирах, че притежавам. Заслужаваше си.

- С какво не можахте да свикнете и до днес?

- Няма да свикна с това, когато гледам как публиката тръгва масово да се изнася и да се струпва пред изходите малко преди края на концертите. Това е доста неприятно за нас, изпълнителите, но какво да се прави... Вероятно няма да свикна и с липсата на професионализъм.

- Бихте ли се върнала отново в „Шоуто на Слави"?

- Връщала съм се много пъти като гост. Имам голямо желание да работя по нов проект с „Ку-ку бенд“, защото са прекрасни музиканти.

- Когато Михаил Горбачов беше гост в „Шоуто на Слави" успяхте да го просълзите с изпълнението...

- Да, песента „День победи" е една от любимите ми песни, с която съм израснала, но когато пея аз не мисля за това кой стои насреща ми. Концентрирам се и гледам да си свърша моята работа. Едва след края на предаването осъзнах какво се е случило. Едно емоционално преживяване, което не може да се забрави.

- За добро или за лошо е да си популярен днес в България?

- Популярността е като двете страни на монетата. Всеки сам си преценя дали това му харесва, или не. По-важното е - какво би жертвал за това.

- Ако хванете златната рибка ще я пуснете ли веднага без да си пожелаете нещо?

- Няма да я хвана, защото не обичам да хващам живи същества (смее се), но ще остана изненадана от това, че съм я видяла. Няма да си пожелая нищо, защото желанията са вътре в нас самите.

- Продължете изречението - искам да съм богата най-вече със...

- С усмивки и приятни преживявания. Когато човек се усмихва, означава, че всичко е o' кей. Че е щастлив с това, което има и с това, което е.

- И последен въпрос. Кога танцувате на дансинга свободна, без проблем?

- О...о..о, когато съм на дансинга винаги се чувствам свободна. Сцената е моя, така че нищо не може да ме спре. Чуя ли само да забие тъпана и вече съм заподскачала (продължава да се смее).


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати

Мнения

Мнения Поморие
Галина Мешкова, еколог: Климатичните промени намаляват видовото разнообразие на птици
  24.10.2020 15:10      

Галина Мешкова е дългогодишен сътрудник на СНЦ „Зелени Балкани“, завършил